Адв. Силвия Петкова: За цената на наказателния популизъм *

Статистиката на Министерството на вътрешните работи (МВР) за настъпилите тежки пътнотранспортни произшествия (ТПТП) до юни 2025 г. показва, че в този период броят е 3026, при които са загинали 189 души. Вътрешното министерство отчита спад при общия брой на тежките произшествия на пътя с 214 спрямо същия период за 2024 г. Въпреки това загиналите са само с 8 по-малко. Така се оказва, че макар да има по – малък брой пътни инциденти, се наблюдава по-висока смъртност. Пак според МВР 2780 от тежките произшествия са първо нарушение на водачите, т.е. не става въпрос за принципно недисциплинирани шофьори. От тях 80% са следствие от неправилни маневри, несъобразена скорост и отнемане на предимство. Коментираната статистика не съдържа информация за тежките катастрофи, причинени от превишаване на максимално разрешената от закона скорост.

На фона на тези данни през юли 2025 г. Народното събрание направи пореден опит да предприеме мерки за намаляване на смъртността на пътя, като прие сериозно завишаване на досегашните наказания – „опит“, доколкото самостоятелното увеличаване на наказателната репресия не може да допринесе за постигането на каквато и да е превенция. Това е така, тъй като законодателят предвижда непропорционално високи наказания с почти сигурен затвор за вече настъпила смърт при тежки пътни произшествия, разчитайки единствено на страх от налагането им.

Липсват мерки тези произшествия изобщо да не настъпват. Подобен подход се дължи основно на това, че законодателят не отчита статистическите данни при творенето на закони, а разчита на наказателен популизъм въз основа на обществен натиск.

Предмет на настоящия анализ са единствено промените в наказанията за непредпазливо причиняване на смърт при пътнотранспортно произшествие (ПТП).

„Непредпазливо“ означава, че водачът или не е предвиждал, че може да причини произшествие със смърт – но е могъл и е бил длъжен да го предвиди (небрежност), или го е предвиждал, но е възнамерявал да го предотврати (самонадеяност). „Умишлено“ означава „съзнателно“, т.е. водач на моторно превозно средство е искал да предизвика ПТП, от което да настъпи смъртта на едно или повече лица.

Законодателят завиши на първо място наказанията по отношение на причиняването по непредпазливост на ПТП с един загинал участник в движението, когато в конкретния случай липсват особени обстоятелства, като например нетрезво състояние на виновния водач, липса на правоспособност, превишаване на скоростта и т.н. Така водач, който е трезвен, правоспособен и е спазил всички правила за движението по пътищата, но по непредпазливост причини смърт при пътен инцидент, ще се наказва с лишаване от свобода от 5 до 8 години, а в особено тежки случаи – от 8 до 12 години. Тези граници на наказанията се прилагат дори когато пострадалият е неправилно пресичащ пешеходец, или е водач на моторно превозно средство, който е нарушил правилата за движение (например преминал е на червен светофар). Приема се, че за да се стигне до такова произшествие, оцелелият водач или е нарушил задължението си непрекъснато да контролира управляваното от него МПС, или се е движил с несъобразена скорост, което не му е позволило да спре при възникването на предвидимо препятствие (друг участник в движението е винаги предвидимо препятствие освен в изключително ограничени случаи).

Предвид че най-ниският предел на наказанието е 5 години лишаване от свобода, в почти всички случаи това ще означава, че оцелелият водач ще влезе в затвора дори и при преимуществено съпричиняване от страна на пострадалия.  Причината е, че условно осъждане е възможно единствено ако съдът наложи наказание до 3 години лишаване от свобода. В тази хипотеза това е възможно само при едновременното наличие на две условия:

1) ако съпричиняването се приеме като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство (или в конкретния случай са налице многобройни такива обстоятелства) и

2) ако се проведе съкратено съдебно следствие, в рамките на което оцелелият водач да признае фактите по обвинението (те са различни за всеки конкретен казус, но признанието засяга най-вече механизма на настъпване на ПТП). В този случай, при наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, наказанието може да бъде определено под предвидения в закона минимум от пет години, а съкратеното съдебно следствие ще донесе допълнително намаляване на вече определеното наказание с една трета.

С измененията в Наказателния кодекс сериозно са завишени и наказанията при причиняване на смърт при ПТП при наличие на особени обстоятелства, а именно: водачът е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози; или без медицински причини е отказал да бъде тестван за наличието им; или не е изпълнил предписание на контролен орган за изследване по надлежния ред; или от произшествието е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице; или деецът е избягал от местопроизшествието; или е управлявал, без да има изискваната по закон правоспособност; както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 20 км/ч. Същото се отнася и когато деянието е извършено след преминаване на червен светофар или на пешеходна пътека, тротоар или друга площ, извън границите на платното за движение, банкетите и островите на пътното платно. В този случай наказанието е лишаване от свобода от 10 до 15 години, а в особено тежки случаи – лишаване от 15 до 20 години.

Впечатление прави предвиденият минимален размер на наказанието от 10 години лишаване от свобода при непредпазливо причиняване на телесна повреда или смърт на повече от едно лице от водач, който е трезвен, правоспособен и въобще в конкретния случай липсват особени обстоятелства – например в хипотеза на група неправилно пресичащи пешеходци или при повече от един загинал в МПС, чийто водач е отнел предимството на оцелелия. В този случай оцелелият е изправен пред наказание, чието изпълнение при никакви разумни обстоятелства не може да бъде отложено, т.е. условна присъда е практически невъзможна, тъй като при законоустановен минимум от 10 години е много малко вероятно съдът да наложи до 3 години лишаване от свобода, включително и при наличие на множество или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и съкратено съдебно следствие.

Когато при липса на особени обстоятелства по непредпазливост са причинени смърт на едно лице и телесни повреди на други лица, квалификацията е като за повече от един смъртен случай, а телесните повреди се считат за смекчаващи отговорността обстоятелства, т.е. минималното наказание все пак е 10 години лишаване от свобода, съгласно последните промени в Наказателния кодекс. Това е така дори и когато смъртта и телесните повреди са настъпили преимуществено по вина на пострадалите. Тази вина ще се отчете единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но е практически невъзможно да доведе до условно осъждане.

Именно в тези хипотези се наблюдава изравняване на минималните наказания за умишлено и непредпазливо причиняване на пътнотранспортно произшествие със смърт на повече от едно лице. Казано иначе, водач, който съзнателно и целенасочено причини смъртта на повече от едно лице, е изправен пред същото минимално наказание, пред което е изправен водач, който причини същия резултат по непредпазливост, включително и при преимуществена вина на пострадалите.

Така въведените от законодателя изменения поставят правоприлагащите органи пред изключително сериозни предизвикателства. Непропорционалността на наказанията спрямо тежестта на извършеното престъпление сама по себе си представлява нарушение на поетите от страната ни наднационални ангажименти, най-вече по отношение спазването на разпоредбите на Хартата за основните права в Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека. Предстои данъкоплатецът да осъзнае цената на наказателния популизъм.

* Коментарът е препубликуван от „Капитал“