DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд осъди авиобаза „Граф Игнатиево“ да плати близо 110 хиляди лева на сина на загиналия при катастрофа с МиГ-29 пилот майор Валентин Терзиев за неконпенсирания с почивка извънредния труд, положен от баща му, съобщи Mediapool.
Най-напред ОС – Пловдив присъди на сина му Александър Терзиев, подкрепен от майка си, малко над 34 000 лева обезщетение, но Пловдивският апелативен съд коригира изчисленията и завишили сумата с още 75 500 лева. ВКС потвърждава обезщетението, като изтъква, че допълнително възнаграждение се прибавя към брутното месечно възнаграждение.
Проверка на Де Факто показа, че жалба срещу решението на Пловдивския апелативен съд (ПАС) е подадена от Военно формирование 28000 – Г. И., представлявано от бригаден генерал Н. Р., с искане за касационнно обжалване поради неправилност на решението. Като се запознават с делото върховните съдии Албена Бонева, председател, Боян Цонев и Мария Христова стигат до извода, че въпросът не се нуждае от преразглеждане, тъй като законът е приложен правилно.
Определението е важно и заради описаната технология за изчисление на компенсацията за положен труд над общата продължителност на служебното време, който не е компенсиран с почивка преди прекратяване на трудовия договор.
Съображенията на съда
За Пловдивският апелативен съд съд не е било спорно, че от 26 май 2010 г. до 09 юни 2021 г. майор Терзиев е положил труд, надвишаващ с 3494 часа нормалната продължителност на служебното му време, който труд не е компенсиран с почивка до прекратяване на трудовото правоотношение.
В случая не става дума за извънредно работно време, за което се дължи парично обезщетение, а за положен от бащата на ищеца труд над нормативно установената месечна продължителност на служебното време, но в рамките на нормативно установената обща продължителност, който не е компенсиран с почивка, отбелязват върховните съдии.
По време на кадровата военна служба този труд не се компенсира с парично обезщетение, а с намалено работно време и/или почивки. След прекратяването на служебното правоотношение, доколкото няма правна и фактическа възможност за компенсация с намалено работно време и/или почивки, по аналогия от чл.136а, ал.5 КТ,
правото на компенсация с почивка се трансформира в право на парично обезщетение
„След като не е осигурена възможност за допълнителни компенсиращи почивки, следва лишаването от тази възможност да бъде заменено с парична сума“, потвърждават оценката на ПАС от ВКС.
В тези случаи се дължи не само възнаграждение за положения над полагащото се време труд, но наред с това и основното възнаграждение за същия период, със съответните нормативно установени добавки.
ВКС потвърждава извода на ПАС, че няма разумна, а и законова причина, да се приеме, че за положения труд над общата продължителност на служебното време, за който лицето не е компенсирано с почивка, военнослужещият трябва да получава само допълнително възнаграждение, изчислено като част от основното му, а не и на самото основно възнаграждение. ( чл.43 и чл.44 от Наредба № Н-18 от 19 декември 2012 г.)
Така съдът прибавя допълнително възнаграждение към основното и по този начин увеличава компенсацията.
„Съдът е намерил за нужно да отбележи, че няма нормативно основание брутното възнаграждение за последния месец преди прекратяване на договора за военна служба да се завишава с 25%, както е направено в т.70.4 от заключението, тъй като допълнителното възнаграждение по чл. 43 и 44 от Наредба № Н- 18 се определя като част от трудовото възнаграждение за съответния период и след това се добавя номинално към него, с което го увеличава“.
ВКС посочва, че в Тълкувателно решение № 6/2017, обявено на 11.02.2022 год., на ОСГК на ВКС, е разяснено, че възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението, въпрос, който принципно е разрешен в общия нормативен акт – чл.136а, ал.5 от КТ, който намира приложение.
В същия текст е посочено, че компенсацията се заплаща като извънреден труд, т. е. не се касае за същински извънреден труд, а за приравнен на него, който се овъзмездява при прекратяване на правоотношението.
Няма и никакво съмнение, вкл. и в съдебната практика на ВКС, преди и след обявяване на тълкувателния акт, че изчисляването на размера става по приложимата за военнослужещите специалната уредба.
Разграничението, което е направено в мотивите на ТР № 6/2017 г., относно полагането на извънредния труд и положеният труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, е във връзка с различния момент от който тече давностния срок, а не относно начина на изчисляване, който се установява от съдилищата непротиворечиво, сочат съдиите.
С позоваване на съдебната практика, в която е изяснено, че в случай, като настоящия, предвиденото в Наредба № Н-18/19.12.12 г. допълнително възнаграждение се прибавя към дължимото месечно възнаграждение, пропорционално на отработеното време, а последното включва основното месечно възнаграждение, допълнителни месечни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия при изпълнение на военната служба с постоянен характер и за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“, т.е, под дължимо месечно възнаграждение, към което се прибавя това за т.нар. увеличено работно време, се има предвид брутното.
Върховните съдии отклоняват твърденията за неправилност на решението на ПАС с аргумента, че недоволството от постановеното решение не е достатъчно, за да бъде прието за неправилно, без да са изложени доводи, различни от оплакванията в касационната жалба.
Съдът и сам, служебно, не установи причини, поради което да допусне касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК, заключават върховните съдии.
Като потвърждава размера на присъденото от ПАС обезщетение в размер от 109 900,04 лв., и лихва от 54 000 лв. върховните съдии осъждат авиобаза „Граф Игнатиево“ да заплати и 2500 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Решението е окончателно.
