DeFakto.bg DeFakto.bg
Днес започва изслушването на кандидатите за КПК от номинационната комисия. Четирима са номинирани за тричленния състав на Антикорупционна комисия – това са юристът Мария Даскалова и служителите на Комисията Петър Коев и Стоян Петков, номинирани от управляващото мнозинство, и адвокат Аделина Натина-Зиколова, предложена от фондация „Креативна общност“, близка до партия „Величие“. Изборът ще бъде утвърден от депутатите. След депутатската ваканция ще се стане ясно и дали ще се възобнови дебатът и за самото съществуване на Комисията за антикорупция.
По този повод пред БНР адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма „Достъп до информация“, коментира че през годините антикорупционната комисия е била рекордьор по непрозрачност.
Имаме предистория на тази институция. След прокуратурата, известна като най-мрачната с историята си институция в България за последните десетилетия, следващата е Антикорупционната комисия. „Родена в грях“ през 2018 г., след това КПКОНПИ беше използвана като бухалка, заяви той.
България не може да съществува без подобна институция, подчерта Кашъмов.
„Трябва да се борим с корупцията, както всяка нормална държава. За да може това да се случи, трябва да има ясно прекъсване за възможността за политическо влияние.“
Сегашната процедура избор на членове е прозрачна по замисъл, но по средата на лятото свидетелства по-скоро за нежелание на институциите за широк обществен дебат, посочи той.
Според него 4 номинации за 3 позиции не е голям избор и не създава големи очаквания.
Тази институция се нуждае от много сериозни реформи, за да работи, заяви Кашъмов.
Изявления на Делян Пеевски за закриване на комисията адвокат Кашъмов определи като „театрални трикове, политика в най-плоския смисъл на думата, която няма как да породи плодове“.
Кашъмов предупреди още за възможно подкопаване на основите на Закона за достъп до обществена информация във връзка с предложения за промени в регламентацията.
„Ние се притесняваме, че е възможно отново да се въведе една много голяма защита на личните данни, която да попречи да знаем повече за публични фигури, за институциите какво правят. Отменя се наредба, която се отнасяше до активното публикуване на информация от държавните институции. Въвеждат се дефиниции, които нямат нищо общо с достъпа до информация, които обаче биха могли да подпомогнат следващи негативни практики. Всяко създаване на паралелни текстове, на нови дефиниции създава опасност от хаос, от размиване и от това администрацията да крие мръсните си ризи в шкафчетата.“
Има уверения за редактиране и подобряване на текстовете, така че да бъдат съобразени критиките, които от Програма „Достъп до информация“ са адресирали към Министерството на електронното управление, уточни Кашъмов.
Цялото интервю тук
