DeFakto.bg DeFakto.bg
Министерството на електронното управление обяви за обществено обсъждане промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), които сериозно разтревожиха Програма достъп до информация за предсотящи за ограничения на достъпа до тази информация.
Подозрение буди обсотятелството, че проектът бе пуснат за обществено обсъждане в разгара на лятото – между 18 юли и 18 август.
Съвпадение или не, е факт, че в началото на месеца Министерството на правосъдието обяви проект, който ограничива достъпа до Имотния регистър под предлог, че се борило с имотната мафия. Очевидно е, че след овладяването на регулаторите и силовите институции, няКОЙ иска да направи и ЗДОИ по-удобен и да възпрепятства правото на граждани и организации до ключова информация, въпреки конституционите им права, категорични са правозащтиниците.
В пространно интервю пред Дневник Алексадър Кашъмов, председател на ПДИ очертава серизони опасения за предложените законодателни измения. На въпроса какво е смущаващо в законопроекта, Кашъмов отговаря:
С този проект на практика се разрушава корпусът на Закона за достъп до обществена информация.
Въвеждат се нови определения, които могат да блокират концепции, изработвани и отстоявани в продължение на 25 години – за това какво е „обществена информация“ и какво е „достъп до обществена информация“. Появяват се нови категории и термини, като „данни“ и „достъп“, които Европейският съюз никога не е предвиждал да се отнасят до достъпа до информация. В момента обаче те се „прераждат“ в тази посока, по начин, който Брюксел изобщо не е предвидил.
В проекта се правят и странни препратки към Общия регламент за защита на данните (GDPR), които подкопават дългогодишния баланс между правото на достъп до информация и защитата на личните данни. Конституционният съд и Върховният административен съд многократно са постановявали, че
публичните фигури се ползват с много по-ниска степен на защита на личните данни.
Тоест, при тях достъпът до обществена информация трябва да е по-широк. Вместо да се въведе принципът, изрично заложен в GDPR – че защитата на личните данни трябва да бъде примирена с правото на достъп до информация – виждаме въвеждане на други разпоредби, които могат да доведат до обратния ефект.
В крайна сметка управлението на данните е нещо съвсем различно от достъпа до информация. Още през 2007 г., когато повторното използване на информация от обществения сектор беше въведено в закона, се проведоха много дискусии. Държавите членки на ЕС тогава се разделиха на две групи – едни включиха повторното използване в законите за достъп до информация (както направихме и ние), а други приеха отделен закон. Сега обаче се въвежда трета материя – управление и споделяне на непублични данни. Термини като „лични“ и „нелични“ данни може да са адекватни в контекста на управлението на данни, но са напълно неподходящи в частта за достъп до обществена информация.
Така вкарването на този трети компонент в същия закон размива концепцията и създава опасност от сериозни пробиви в практиката – практика, която сме изграждали и защитавали повече от 25 години чрез съдебната система и съдебната практика, която може да се нарече отлична по този закон. Сега обаче ще се отворят врати за нови и нестандартни тълкувания от страна на институции – като примера с кмета на Община Гълъбово – тъй като всяка нова разпоредба поражда възможност за ново тълкуване.
Всичко това неминуемо ще се отрази негативно върху правото на достъп до информация.
Допълнително, проектът отменя и действащи задължения за активно публикуване на документи от институциите – например задължението периодично да представят списъци с документи и информация, които подлежат на публикуване. Това задължение отпада, което е необяснимо и вреди на прозрачността.
Попитан дали промените са целенасочени, казва:
„Дали са целенасочени или плод на случайност, няма значение – резултатът е ясен: ограничаване на достъпа до обществена информация“.
Добавя: Все пак трябва да отбележим като положително, че Министерството на електронното управление реагира още на следващия ден след изразеното ни становище и ни покани на среща за обсъждане на бележките ни. Предстои да видим какъв ще бъде резултатът от този диалог.
Тревожна е отдалечеността на съда от обществените процеси
Сред много примери за засилваща репресия чрез дела срещу журналисти, граждани и организации, въпреки правната рамка на Европейския съюз и на Съвета на Европа за защита свободното словото и неговата връзка с публичното участие, Кашъмов изтъква ред нетипичин примери за злоупотреба с право.
„Например, гражданско сдружение „Боец“ беше глобено с 10 000 лева от Комисията за защита на личните данни, защото публикува документи, свързани със служител на Народното събрание и неговия председател, като твърдеше, че има схема на конфликт на интереси.
Същата комисия, почти по същото време, реагира по съвсем различен начин спрямо партия „Възраждане“, която публикува ЕГН-тата на над 800 граждански активисти – там санкцията беше сведена само до препоръка и предупреждение. За мен това показва очевидна диспропорционалност в прилагането на закона. Европейската рамка и нашата Конституция – подкрепени и от решения на Конституционния съд – изискват баланс, но този баланс на практика се прилага в обратен смисъл.
Не бива да пропускаме и случая с Венелина Попова от Стара Загора – журналист на свободна практика, а не представител на медия, която беше осъдена да плати 1000 лева за адвокатски хонорар. Това е сериозна сума за човек в нейното положение. Делото беше свързано с нейно напълно добросъвестно търсене на достъп до обществена информация за инвестиционно намерение на Община Гълъбово – въпрос, който е от интерес не само за медиите, но и за цялото общество. Добре е известно, че отговорът на кмета никога не е достигнал до нея, дори и до днес. Въпреки това съдът не прие, че има злоупотреба с право в претенцията на Общината за разноски. А в редакцията на закона от 2023 г. изрично е записано, че съдът трябва да извърши такава проверка.
Правозащитникът посочва е и последното решение на Върховния касационен съд (ВКС) по делото на съдия Светлин Михайлов срещу журналиста Борис Митов и сайта „Медиапул“.
Този случай, освен всички проблеми, които извади наяве, е показателен за една тревожна отдалеченост на съда днес от реалните обществени процеси. Да, съдът трябва да бъде безпристрастен, но същевременно трябва да е наясно в кой век живее, кой е ищецът и какво е неговото публично значение. Става дума за човек, който вече е бил председател на Софийския градски съд и който поставя въпрос, свързан с информация, известна публично от повече от десетилетие.
А в една правова държава и демократично общество
съдебната власт и медиите трябва да бъдат естествени партньори.
По Конституция и по силата на Европейската конвенция за правата на човека, съдебните процеси са публични. Във всяка демократична държава работата на съда се следи отблизо от медиите, а авторитетът на съдебната власт зависи именно от това наблюдение и публичност. Тази откритост е условието, което дава възможност на гражданите да имат доверие в съда и неговата работа, казва Александър Кашъмов.
Това са свързани ценности – като скачени съдове. Всяко отстъпление към нагласата, че съдиите трябва да бъдат защитавани от критика от своите колеги или че работата им е неприкосновена и не трябва да бъде обсъждана, означава работа „на тъмно“. Това са вредни за обществото тенденции и са в пряко противоречие с принципите на върховенството на правото, гарантирани от нашата Конституция и утвърдени в практиката на Европейския съд по правата на човека.
Цялото интервю тук
