DeFakto.bg DeFakto.bg
Кредитирането във CHF е недобросъвестна практика на банките, сочат ключови решения на върховните съдии
Върховният касационен съд отмени решение на Софийски апелативен съд, с което е признато право на „Юробанк България“ АД да получи възнаградителните лихви по просрочен кредит, отпуснат в швейцарски франкове, въпреки неравноправните клаузи в договора.
Решението на ВКС е ориентир за бъдещи дела по CHF кредити, тъй като утвърждава новия стандарт за прозрачност на договорите с потребители.
Казусът
През 2008 г. двама кредитополучатели сключват с „Юробанк България“ АД договор за кредит за покупка на недвижим имот в CHF. Сумата е предоставена в швейцарски франкове и веднага превалутирана в лева за покупката. През 2017 г. банката обявява кредита за предсрочно изискуем поради просрочие на вноските.
СГС уважава изцяло иска на банката за част от непогасената главница (121 462 CHF) заедно със законната лихва и разноски. Софийският апелативен съд (САС) потвърждава решението и обявява за неравноправни част от клаузите по договора за кредит, но приема, че те не водят до пълната му недействителност.
Кредитополучателите обжалват пред ВКС решението на САС с аргументи за неправилно тълкуване на договора, отпуснат в CHF и неправилен извод, че нищожността на определени клаузи не засяга валидността на целия договор. Те оспорват задължението, като твърдят, че клаузите, които прехвърлят изцяло валутния риск върху тях, са неравноправни и водят до пълна недействителност на договора.
Банката излага доводи, че въззивният съд въз основа на конкретни доказателства е установил фактическата обстановка и правилно е обосновал защо кредитът следва да се върне в швейцарски франкове, като е приел, че не е налице недействителност на целия договор за кредит
На практика спорът е за лихвата по договора, която банката няма да получи, ако бъде обявен за недействителн целия договор. В правен аспект въпросът пред ВКС е: При жилищен кредит в чуждестранна валута и констатирана неравноправност на клаузи за валутния риск, следва ли – според европейската практика, договорът да бъде запазен или обявен за недействителен изцяло?
Правилно
В решението си Върховният касационен съд (ВКС) посочва, че правилно и в съотвествие с практиката СЕС и на ВКС, САС е определил за нищожни няколко клаузи от договора за кредит за покупка на недвижим имот (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), тъй като са били вреда на потребителя, защото не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и кредитополучателите, поради което са неравноправни по смисъла на закона (чл. 143, ал. 1 ЗЗП).
Квалифицирането им като неравноправни, тъй като допускат едностранно изменение на съдържанието на договара от страна на банката, което възлага в тежест на кредитополучателите евентуалните курсови разлики, е в съответствие с материалния закон и практиката на ВКС, казват касационните съдии.
Неправилно
Неправилно обаче въззивният съд е приел, че неравноправните клаузи не засягат същността на договора и не опорочават преследваните с него „юридически и стопански цели за задоволяване на двата насрещни основни интереса“.
Всъщност с потвърденото решение на СГС, апелативните съдии реално са защитили интереса на банката да получи възнаградителните лихви, но според европейската практика, когато има неравноправни клаузи спрямо потребителя, се обявява нищожност на целия договор и кредитополучателя дължи само даденото от банката – без лихви и такси, които тя начислява.
„Изводът, че независимо от недействителността на въпросните клаузи като неравноправни, не е налице нищожност на целия договор, тъй като същият би бил сключен без нищожните му клаузи и може да действа и без тях, е в противоречие с практиката на СЕС„, казва решението на ВКС.
Върховният съд посочва, че клаузите, свързани с валутния риск в договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута и подлежащ на погасяване в същата валута, попадат в обхвата на разпоредбата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 – т. е. определят основния предмет на договора.
„Поради това въззивната инстанция неправилно не е извършила преценка дали тези клаузи са били изразени на ясен и разбираем език и съответно дали са неравноправни“, отбелязавт върховните съдии.
Не е отчетена и практиката на СЕС, че клаузите в договор за кредит в швейцарски франкове, прехвърлят изцяло върху потребителя валутният риск при съществено покачване на чуждестранната валута, а кредитната институция получава в ущърб на потребителя облага, свързана с условията за превалутиране на кредита, която не е била конкретно уговорена между страните към момента на сключване на договора.
В този контекс върховните съдии приемат за необоснован извода на САС, а преди това и на СГС, че частична недействителност не води до нищожност на целия договор. Съдиите от втори състав на Търговската колегия отменят решението и връщат делото с подробни указания за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 3 ГПК.
ВКС напомня, че националните инстанции нямат право да „спасяват“ договори чрез промяна на валутата или обменния курс. Преди обявяване на недействителност, съдът трябва да информира страните за всички правни и икономически последици, включително реституционните ефекти.
Ако съдът приложи указанията и обяви нищожност на целия договор, кредотополучателите ще дължат само остатъка от главнцята без такси и лихви, които банката е начислела върху целия дълг.
Важен момент от решението на ВКС е извода, че няма пречка да се завеждат нови дела за връщане на надплатени суми и пропуснати ползи по договир в CHF, когато в предходно решение, какъвто е конкретния случай, не е разглеждан въпросът за валидността на целия договор и по него не е формирана сила на пресъдено нещо в този аспект.
В подобни случаи давността на вземанията за неоснователно латено над чистата главница не тече, тъй потребителят е плащал, защото не е знаел за недействителността на целия договор.
Още за новата съдебна практика на ВКС
Поясниха, че новата линия е обективирана в ключовото Решение № 50011 от 26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. ВКС и последвалото няколко месеца по-късно Решение № 50008/05.03.2025 г. по т.д. №1367/2021 г. по описа на ВКС, II т.о.), според които предлагането от страна на банките и сключването на договори за банков кредит във валута швейцарски франк
съставлява недобросъвестна практика.
По смисъла на разпоредбите от Закона за защита на потребителите основните права на потребителите включват право на информация от страна на търговеца за стоките и услугите, право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им, както и правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия.
В този контекст клаузите по ипотечните кредити, отпускани в България в периода 2007 – 2010 г. които предвиждат, че изпълнението на задълженията на кредитополучателя се реализира чрез заплащане на редовни месечни авноски в уговорената валута – швейцарски франк, са неравноправни, тъй като създават отчетливо неравновесие в правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение и накърняват принципа за добросъвестност.
Според тълкуването на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, всяка клауза, която не отговаря на изискването за добросъвестност се смята за уговорка във вреда на потребителя.
В настоящия случай неравноправността произтича от обстоятелството, че потребителят не е способен да противодейства на постоянно повишаващия се валутен курс, който води до непрекъснато и рязко нарастване на стойността на дължимите месечни вноски по кредита.
Практиката на СЕС
Недобросъвестността на кредните институции, предлагали въпросните ипотечни заеми, произтича от това, че в контекста на ниски нива на швейцарския франк към момента на „рекламиране” и сключване на договорите и тенденции за устойчиво повишаване на курса му, следвало да уточняват, че предлаганият кредитен продукт е изгоден само дотолкова, доколкото курсът на швейцарския франк не претърпи нарастване в бъдеще.
Кредиторът е бил длъжен да разясни също на кредитополучателите, че те нямат контрол върху вариациите във валутния курс и с оглед на това и с оглед на това кредитирането в тази чуждестранна валута е високо рисково.
Преценката за добросъвестност следва да отчита не само експертната компетентност на търговеца, която му дава възможност да предвиди бъдещи драстични колебания в обменния курс на чуждестранната валута и свързания с това риск, но и агресивната реклама на предлагания кредитен продукт, заложената по-ниска възнаградителна лихва по типовите договори за кредит и др.
Възлагането на всички неблагоприятни икономически последици върху потребителя влече настъпването на най-тежката гражданскоправна санкция – а именно прогласяването на нищожността на сключения договор.
Чл. 6, §1 от Директивата задължава държавите членки да транспонират в тяхното национално законодателство правилото, че неравноправните договорни клаузи, инкорпорирани в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици, не са обвързващи за потребителите, тоест съдът не следва да ги счита за приложими. Прогласяването на нищожността на договора е основание
за връщане на ползите, неправомерно получени от банката в ущърб на потребителя.
Недобросъвестното поведение на кредитора, чиято последица е обричането на потребителя на „стопанска смърт”, следва да бъде санкционирано от правния ред, като банката бъде лишена от правото си на възнаграждение за предоставения паричен заем.
Прогласяването на нищожността на сключваните в България договори за банков кредит във валута швейцарски франк както и възможността за предявяване на реституционна претенция, е сигурен начин за заличаване на неблагоприятните последици, възникнали за потребителя, коментират юристи от правоприлагането.
В този смисъл потребителят ще дължи връщане единствено на първоначално предоставените от банката парични средства – т.нар. „чиста главница”.
Отнемането на правото на банковата институция да получи възнаграждение от кредитополучателя за ползването на отпуснатите парични средства има и възпиращ ефект за включване на неравноправни клаузи в договорите. Затова идеята е правният ред да санкционира недобросъвестното поведение на банката, като вследствие на прогласяването на нищожността на договора за банков кредит, потребителят не дължи заплащане на такси, лихви и разноски, а единствено чистата стойност на кредита.
