DeFakto.bg DeFakto.bg
Председателят на Народното събрание не е самостоятелен държавен орган и не може да отклонява искането на държавния глава за провеждане на национален референдум – това казва в правното си мнение до Конституционния съд (КС) проф. Емилия Друмева.
Тя е един от поканените специалисти да изложи становище по к.д. №8 за правомощията на председателя на НС Наталия Киселова, която с разпореждане отклони предложението на държавния глава за провеждане на референдум за въвеждане на еврото.
По делото пред КС досега са постъпили четири становища, три от които поддръжат мненнието, че председателят на НС няма самостоятелни правомощия да отклонява предложение на президента за провеждане на референдум.
Това са проф. Емилия Друмева, доц. д-р Христо Паунов и главен асистент д-р Дилян Начев. Конституционалистите подчертават, че Конституцията ясно и недвусмислено е посочва: “ НС приема решение за произвеждане на национален референдум“. Така основният закон е възложил изключителната компетентност за вземане на решения относно национални референдуми на Народното събрание „като колективен орган, а не на отделни негови органи или длъжностни лица„.
Когато председателят на Народното събрание отклонява предложение без правно основание, той нарушава това конституционно разпределение на правомощията и фактически изземва компетентност, която принадлежи изключително на Народното събрание като колективен орган, изтъква доц. Христо Паунов.
Председателят на Народното събрание не може да преценява самостоятелно изискванията, при които е допустимо произвеждането на национален референдум и съответно евентуално да отклонява искания за такъв, направени от субект, овластен със закон, тъй като това правомощие принадлежи на самото Народно събрание, а не на отделен народен представител, дори и с качеството „председател“, посочва д-р Дилян Начев
Четвъртото становище е на Министерски съвет, подписано от премиера Росен Желязков, в което е застъпена тезата, че искането за тълкувателно решение трябва да бъде оставено без разглеждане или алтернативно съдът да отговори, че Киселава е имала правомощие да остави предложението без разглеждане.
На 23 май т.г. пpeзидeнтът Pyмeн Paдeв ceзиpa Koнcтитyциoнния cъд зa зaдължитeлнo тълĸyвaнe нa Koнcтитyциятa и oбявявaнe зa нищoжeн oтĸaзa нa пpeдceдaтeля нa Hapoднoтo cъбpaниe дa пocтaви зa paзглeждaнe oт пapлaмeнтa пpeдлoжeниeтo зa пpoизвeждaнe нa нaциoнaлeн peфepeндyм c въпpoc „Cъглacни ли cтe Бългapия дa въвeдe eдиннaтa eвpoпeйcĸa вaлyтa „eвpo“ пpeз 2026 г.?“
Съдът отклони въпроса на президента задължено ли е Hapoднoтo cъбpaниe дa ce пpoизнece пo пpeдлoжeниe зa пpoвeждaнe нa нaциoнaлeн peфepeндyм, нaпpaвeнo oт ĸoнcтитyциoнeн opгaн, oвлacтeн в зaĸoн?
Но запази питането дали председателят разполага със самостоятелни правомощия да отклонява предложения за национален референдум, както на 13 май т.г. направи Наталия Киселова, след настояване на ГЕРБ и осуети произнасянето на самия парламент по въпроса.
Ако cъдът пpиeмe, чe пpeдceдaтeлят нa Hapoднoтo cъбpaниe Haтaлия Kиceлoвa e пpeвишилa пpaвoмoщиятa cи, иcĸaнeтo нa пpeзидeнтa зa пpoвeждaнe нa нaциoнaлeн peфepeндyм oтнocнo въвeждaнeтo нa eвpoтo oт 01.01.2026 г. щe тpябвa дa бъдe внeceнo зa paзглeждaнe oт пapлaмeнтa.
Докладчик по делото е Красмир Влахов.
Въпросът е за правото, а не за резултата от гласуването в НС.
Предлагаме мнението на известния конституционалист проф. Емилия Друмева:.
Поканена съм да представя правно мнение по предмета на к.д. № 8/2025 г. за даване задължително тълкуване на чл. 77, ал.1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията по въпроса: Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен от закон?
Изложението е кратко предвид изчерпателната размяна на правни и политически разсъждения и приведени аргументи в становища и мнения в хода на процедурата по настоящето к.д. 8/2025.
1. Национален референдум се произвежда само по решение на Народното събрание (чл. 84, т. 5 Конституцията), прието въз основа на надлежно направено предложение от субект, оправомощен от закон (чл. 10, ал. 1 Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, ЗПУГДВМС във връзка с чл. 42, ал 2 Конституцията). За да е пълен предметът на допуснатото тълкуване, към зададения въпрос следва да се направи уточнение, че се визира хипотезата, когато председателят на Народното събрание (ПрНС) отклонява направено предложение, без да е имало разглеждане и приемане от Народното събрание на решение относно референдума, т.е. без да се стига въобще до упражняване на ексклузивното изрично предвидено в Конституцията правомощие на парламента досежно произвеждане или не, на национален референдум.
2. Вниманието е върху правното положение на ПрНС.
Нито Конституцията, нито Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) предвиждат изрично, че ПрНС преди всичко е народен представител, част от 240-те народни представители. Това е азбучно правило на парламентаризма. Извежда се от общата класическа рамка на свободния парламентарен мандат и корпуса на народното представителство, откъдето произтичат основните характеристики на парламента: независимост и автономия, вкл. председателят на парламента да е един от народните представители, избран от тях и снабден с особени права и задължения.
3. Както в миналото, така и в настоящето на парламентаризма, председателят на парламента не е предвиждан като самостоятелен държавен орган с установена функция и собствени правомощия в рамките на разделените власти;
ПрНС е орган на парламента (Народното събрание), необходим за комплексното функциониране на институцията (в този смисъл Конституционният съд се е произнесъл още в началото на своята практика, вж. Решение № 16/1992 г.). Правата и задълженията на ПрНС, установени позитивноправно, са производни от уникалното положение на парламента е конституционната държава1 – парламентът е висшият държавен орган; той е самата законодателна власт и заедно с носеното от него правителство „правят“ държавната политика. Като орган на Народното събрание ПрНС има немалко правомощия в служба на парламента, които обаче не го правят самостоятелен държавен орган. В Конституцията, в ПОДНС те са изрично посочени; в правната теория и в конституционната практика биват подреждани в групи: по ръководство на пленарните дебати, по законодателната и контролната дейност, по управлението на Народното събрание като учреждение (ведомство) и др.
4. От всички тях се различава една група правомощия/позиции на ПрНС, наричани в теорията „ държавно-правни компетентности на председателя на парламента „ чието упражняване поставя председателя на парламента в силна позиция като го снабдява с качеството на самостоятелен държавен орган – относно ПрНС това са правните конструкции в чл. 97, ал. 4 и чл. 99, ал.5, изр. 2 Конституцията. В настоящето к.д. предметът на тълкуване с въпросното правомощие на ПрНС не попада в тази група.
5. Извън посочените по-горе изключения, правомощията на ПрНС като орган на парламента са всъщност правомощия на самия парламент като институция, чрез изпълнението на които се реализират възложените по Конституция функции от държавната власт. ПрНС представлява този висш държавен орган (чл. 77, ал.1, т. 1 Конституцията). Това е комплексно правомощие, включващо права и задължения в служба на парламента. В тази си позиция ПрНС се явява както адресат, така и подател на писма и предложения, „отвън – навън“, но и „отвътре – навътре“ в институцията. Чрез такава кореспонденция се осъществява взаимодействие/координация в разделените власти. В тази публичноправна сфера действа правилото на nobile officium – държавата по дефиниция (да) е почтена и отговорна (Решение на КС № 15/2010).
В заключение:
Правомощията на ПрНС като орган на Народното събрание не могат да изменят естеството на длъжността, че титулярът й
представлява, а не замества Народното събрание като висш държавен орган. Еднолично заявление, дори облечено писмено като разпореждане на ПрНС, когато прегражда изпълнението на конституционно предвидена компетентност на Народното събрание влиза в противоречие с принципите на държавната организация, създавана като главен компонент на всеки конституционен ред с цел осигуряване спазването на основните права и свободи.
В допуснатия за тълкуване въпрос липсват данни за извънредни обстоятелства, респ. force majeure.
1 „Специфични са и представителните му функции. …Във всички случаи представителните функции се осъществяват в рамките на правомощията (както по продължителност, така и по съдържание), дадени му от Народното събрание“., Решение на КС № 16/1992 г.
