DeFakto.bg DeFakto.bg
Решението поставя под въпрос ефективността на спортния арбитраж, коментира адвокатът.
На 1 август Cъдът нa EC пocтaнoви пpaвo зa ĸлyбoвeтe и игpaчитe нa cъдeбeн ĸoнтpoл пред националните съдилища въpxy apбитpaжнитe peшeния на Cпopтния apбитpaжeн cъд в Лoзaнa.
Юpиcдиĸциитe нa дъpжaвитe члeнĸи тpябвa дa могат дa yпpaжнявaт въpxy тeзи peшeния зaдълбoчeн ĸoнтpoл пpaвeн ĸoнтpoл зa cъвмecтимocт нa apбитpaжнитe peшeния нa Cпopтния apбитpaжeн cъд (CAC) c oбщecтвeния peд нa Cъюзa, обяви съдът.
СЕС мотивира решението си с необходимостта да се гарантира ефективна съдебна защита на спортистите, клубовете и другите частноправни субекти, които са засегнати от тези решения, тъй като упражняват на територията на съюза икономическа дейност, свързана със спорта.
Поводът бе конкретен спор на белгийският клуб RFC Seraing и инвеститорът Doyen Sports, който бе отнесен от Върховния касационен съд на Белгия до СЕС с въпроса допуска ли правото на ЕС решенията на арбитража да имат сила на пресъдено нещо.
До момента всички решения на CAS подлежат на обжалване с искане за отмяна единствено пред Швейцарския федерален трибунал (SFT), най-висшия съд в Швейцария – по искане на някоя от страните само в ограничено посочени случаи в швейцарския закон за международно частно право.
Обратната страна на медала
Според адв. Ивайло Дерменджиев, дългогодишен арбитър към CAS, решението на Съда на ЕС е спорно и ще има широк отрицателен ефект за всички.
Това не е първият опит на СЕС да изземе арбитражната компетентност, но в случая то ще има негативен ефект върху дейността на националните и международните спортни федерации, спортните клубове и състезателите, тъй като създава риск от забавяне решаването на споровете, което по условие трябва да е бързо, оскъпява процедурата и освен всичко друго лежи на спорната предпоставка, че арбитрите в CAS пренебрегват европейското право, коментира Дерменджиев пред „Капитал“
Ефектът ще е най-вече върху футболните дела, тъй като те са 60-70% от случаите пред CAS. Иначе всеки спорт, в който има пари, произвежда дела, но клубните трансфери във футбола пораждат най-много спорове. По тази причина футболните спорове са единствените, за които CAS поддържа отделен специализиран списък на арбитри по такива дела.
Арбитърът пояснява, че при спорове между клуб и футболист най-често печели футболистът (около 80% от случаите), защото договорът му е прекратен неправилно, но ако процедурите се забавят, ще загубят именно спортистите, които искат бързо да получат дължимото или да приключат случая, а и кариерата на едни футболист е с ограничено време и всяко забавяне в процедурите изяжда голяма част от нея.
Отварянето на възможност всяко решение на CAS, което е териториално обвързано с ЕС, да се преразглежда пред съответния национален съд, може да отнеме доста години, през което време той няма да може да играе за клуба си или да премине в друг клуб, ако няма яснота например дали трудовото му отношение с предишния клуб е прекратено, или трансферът няма да попадне под санкции от ФИФА, коментира Дерменджиев.
Освен това при спорове между два клуба, например за трансферни права, неизправната страна може да се възползва от това, за да забави процеса, а става въпрос за големи интереси.
При протакане печели винаги този, който дължи парите, а потърпевши са спортистите или клубовете, на които трябва да се плати.
ЕС и в частност СЕС не за първи път поставят под съмнение международните арбитражи и тяхната ефективност, припомня Дерменджиев.
„Съюзът успешно намалява влиянието на международните арбитражи в собствените си рамки, като се стреми да изземе арбитражната компетентност и да я концентрира в собствените си институции. Това не е нещо ново. Подобна ситуация възниква и с Вашингтонската конвенция през 2019 г.“, казва адвокатът.
Тогава ЕС пое ангажимент да създаде специализиран инвестиционен арбитраж в рамките на съюза, но такъв орган така и не беше създаден. В резултат инвеститорите останаха ограничени до национални юрисдикции, без достъп до международните гаранции.
„Известно e също делото Achmea, по което СЕС прие, че арбитражните клаузи в двустранните договори за инвестиции между държави – членки на ЕС, са несъвместими с правото на ЕС, съответно те подкопават автономията на правото на ЕС, тъй като според съда арбитражните трибунали се намират извън съдебната система на ЕС и не могат да гарантират правилното прилагане или тълкуване на правото на ЕС, нито подлежат на механизма за преюдициални запитвания до Съда на ЕС (чл. 267 ДФЕС). Това на практика обезсили арбитража по двустранни спогодби за закрила и насърчаване на инвестиции между държави членки и впоследствие доведе до прекратяване на тези договори от държавите – членки на ЕС„, отбелязва Дерменджиев пред изданието.
Според него един от ефектите на подобна политика е, че се поставят под въпрос ключови предимства на арбитража:
бързина, по-ниски разходи и специализация
„В спортния арбитраж таксите са ограничени, решенията се постановяват в кратки срокове, което е решаващо при спорове за милиони евро. Ако тази система бъде подменена със или допълнена със следващо ниво от национални съдилища, страните ще бъдат принудени да участват в по-бавни и по-скъпи процедури.“
От своя страна CAS се е утвърдил като най-подходящия форум за разглеждане на спортни дела с оглед тяхната специфика и е създал предвидима за участниците в процеса прецедентна система, целяща да хармонизира правните разбирания на страни от различни правни системи.
На следващо място, сочи адвокатът, с това решение „СЕС поставя под съмнение квалификацията на арбитрите в CAS, които са специализирани в конкретна спортна дейност, и прехвърля споровете на националните съдилища, които във всички случаи, независимо дали са от Белгия, България или Испания, не са толкова квалифицирани в конкретната спортна дейност, както са тези хора“, сочи арбитърът.
„Арбитражът е международен, с над 450 арбитри от всички континенти. Макар съдът в Лозана да е швейцарски и извън юрисдикцията на ЕС, в конкретните състави участват юристи от различни държави членки. Това автоматично означава, че правото на ЕС е част от тяхната експертиза.“ Въпреки че преобладаващ процент от делата пред CAS се отнасят до договорни и дисциплинарни въпроси, които в голямата си част не са предмет на правото на ЕС, казуси, свързани с конкурентното право или други сфери от правото на ЕС и досега се разглеждаха от арбитрите от CAS, прилагайки правото на ЕС, когато това е необходимо.“
CAS обаче не разглежда предимно европейски дела,
обръща внимание Дерменджиев.
„От приблизително 1100 казуса годишно едва 200-250 са свързани с европейски клубове или футболисти. Огромна част идват от Южна Америка, Африка и Азия. Сега в световен аспект се получава несъответствие и дисбаланс спрямо страни по делата от различните конфедерации относно придаването на ефект на решенията на CAS. В Европа тяхната окончателност остава под въпрос, като дадено решение може да бъде отнесено за преглед от национален съд на държава членка, докато по дела със страни извън територията и юрисдикцията на ЕС и където не се прилага правото на ЕС тези решения придобиват стабилитет веднага“.
CAS гарантира не само бързина и експертиза, но и високо ниво на професионализъм, категоричен е специалистът. „Всяка държава прилага строг режим на селекция на арбитри. Това са едни от най-добрите специалисти в областта.“ Друго предимство е правото на страните да участват в избора на арбитри, както във всеки арбитраж. Това гарантира баланс и доверие.
Друг пример, който той дава, са дисциплинарните санкции срещу клубове с неизплатени задължения.
„ФИФА например понякога налага трансферни забрани. След това решение на СЕС клубът вече може да търси защита в национални съдилища или Съда на ЕС, но това не спира санкцията.
В резултат нито финансовите задължения се погасяват, нито спортната дейност се развива.„
Според него механизмът за решаване на спорове пред CAS при футболните казуси e далеч по-ефективен от националните съдилища. „ФИФА обвързва санкцията директно с правото на участие. Ако клуб не изпълни някое решение, автоматично се спира от трансфери и турнири. За всеки голям клуб това е фатално, означава фактически край на дейността му.“
„Основният проблем е друг, постановеното решение трябва да се разглежда по принципа на res judicata, т.е. със задължителна правна сила.
„Като арбитър много често разглеждам дела, които нямат общо с европейското право – от Саудитска Арабия, Близкия изток, Черна гора, Северна Македония и др. Прилагаме един и същ стандарт на правосъдие.
В крайна сметка всичко започва от договора между страните, без значение дали е по правилата на ФИФА или по индивидуални договорки. Pacta sunt servanda – договорите трябва да се спазват. Когато едната страна не изпълнява, другата търси защита“, обобщава адв. Дерменджиев.
