DeFakto.bg DeFakto.bg
С осъждане на прокуратурата за вреди от незаконно обвинение завърши поредно гръмко дело от серията амбциозни разследвания за приватизацията и продажба на „Каолин“ АД.
Софийски градски съд присъди обезщение от общо 30 000 лева на Иван Ненков, един от акционерите и висшите мениджъри в „Алфа Финанс Холдинг“, обвинен за пране на пари при продажбата на „Каолин“ АД.
Това е второ осъждане по същото дело по Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ) за неправомерно обвинение – през 2022 г. бизнесменът и издател на „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев бе компенсиран за злепоставената му репутация. (най-долу) .
Обвинението
През юли 2018 г. Иван Ненков заедно с Иво Прокопиев и Константин Ненов, беше обвинен, че като член на съвета на директорите на „Алфа финанс холдинг“ е участвал в преобразуването на имущество чрез покупко-продажба на акции от капитала на „Каолин“ АД, придобит от „тежко умишлено престъпление“.
Разследването по пpивaтизaциятa нa „Kaoлин“, a пocлe и пpoдaжбaтa мy, нароиха множество дела, но въпреки заканите на държавното обвинение, че ще види сметката на“ разбойническата“ приватизация, това не можа да се случи.
Най-напред през 2000 г. Алфа Финанс Холдинг АД приватизира „Каолин“ АД, а на следващата година започна съдебно дело за злоупотреби при тази приватизация. През 2004 г. и шестимата, обвиняеми по делото за престъпления по служба, сред които и Прокопиев, бяха оправдани окончателно от Върховния касационен съд.
През 2012 г. прокуратурата подхвана ново разследването, този път за продажбата на контролния пакет акции от „Каолин“ на фондовата борса от „Алфа финанс холдинг“.
Шест години по-късно, през 2018 г., на членовете от съвета на директорите на „Алфа финанс холдинг“ бе повдигнато обвинение за продажбата на „Каолин“ на германското дружество Quarzwerke. Като игнорира напълно влязлата в сила присъда на Върховния касационен съд от 2004 г., че приватизацията е законна, прокуратурата обяви, че тримата в сговор са извършили престъпление, защото са знаели, че през 1999 г. „Каолин“ е бил приватизиран престъпно.
Най- напред разследването се водеше от Софийската градска прокуратура, после бе прехвърлено в спецпрокуратурата, където на тримата повдигнаха обвинение и за участие в ОПГ, след което делото се върна СГС.
Повдигането на обвиненията беше предшествано oт шyмни oбиcĸи в oфиcитe нa холдинга , последваха запори от КОНПИ, докато на 23 октомври 2020 г. Софийска градска прокуратура сама се отказа и прекрати производството.
Първоначално с мотива „недоказаност“ на обвинението, но след обжалване от защитата на Прокопиев, Ненов и Ненков, правното основание бе променено и окончателно делото приключи поради изначална липса на извършено престъпление. В мотивите си апелативните съдии записаха, че няма как да има пране на пари, след като липсва т.нар. предикатно престъпление – предприятието „Каолин“ е придобито чрез публичен търг, което означава, че парите от продажбата на дружеството не са незаконно придобити.
Колкото по-шумни бяха акциите по новообразуваното дело, толкова по-скромни бяха обясненията за края му – прокуратурата забрави да съобщи на медиите за прекратяването.
Последиците
След прекратяването Иван Ненков заведе по ЗОДОВ иск пред СГС за неимуществени вреди за злепоставяне на доброто му име и репутация на финансист. За претърпените вреди Ненков поиска от съда да му присъди 100 000 лева обезщетение заедно със законната лихва и мораторна лихва за забава.
В исковата си молба посочи, разследването е продължило две години и осем месеца, период през който делото е било е широко отразявано в медиите, а и до сега е достъпно в интернет пространството. И до ден днешен среща трудности при ежедневни лични и служебни дейности, свързани с процедурите по ЗМИП или KYC (Know Your Customer) пред различни финансови институции и банки в страната и чужбина, защото името му все още стои свързано с повдигнатото обвинение в множество обществено достъпни медийни публикации.
Прокуратурата оспорва претенциите на потърпевшия ицец. По делото твърди, че не отговаря за публикациите в пресата, тъй като не осъществява контрол върху медиите. Възразява срещу размера на поисканото обезщетение. Като аргумент в своя полза посочва, че делото е приключило в досъдебната фаза и не е влизало в съда, а на обвиняемия е била налагана най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Възразява и срещу лихвата за забава поради изтекла давност.
Делото по ЗОДОВ
По делото не е спорно, че става въпрос за незаконно обвинение, което, преди да бъде прекратено от прокуратурата, е било шумно оповестено от нея.
Съдът установява, че Ненков е бил като обвиняем за пране на пари ( престъпление по чл.253, ал. 4, пр. 2, вр.ал. 2, вр.ал.З, т.1 и т.З, вр. ал.1 от НК). с мотива, че „на 20.12.2012 г. в София, в качеството си на длъжностно лице – член на Съвета на директорите на „Алфа Финанс Холдинг“АД, след предварителен сговор с обвиняемите Иво Прокопиев и Константин Ненов, е преобразувал имущество чрез покупко – продажба на акции от капитала на „Каолин“ АД, за което е знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление. В съучастие тримата сключили и неизгодна сделка по чл. 220 НК— договор за заем от 17.04.2000 г. между „Каолин“ АД (заемодател) и „РМД Каолин — 98“ (заемополучател).
С привличането на ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“.
Почти година по-късно на 4 юни 2019 г. Спецпрокуратурата му повдига обвинение за участие в ОПГ( чл. 321, ал. 6 от НК), а през 2021 г. прокуратурата прекратява окончателно делото поради липса на престъпление, отбелязва съдът.
След повдигнатите обвинения се наложило компаниите на ищеца да продадат договорните фондове и да върнат лицензите си, тъй като при повдигане на обвинение за извършено тежко умишлено престъпление на ищеца е довело до определянето му високорисков и забрана за него да оперира с различни финансови институции и инструменти и да работи с банки, изтъква съдът.
От разпечатки на десетки статии се вижда, делото е било публично известно в средствата за масово осведомяване – разгласена е информация за образуване на производството и за извършени процесуално-следствени действия по него.
Пред съда свидетел описва Ненков като един от най-опитните финансови специалисти в България, структурирал над 100 сделки в България и в Европа, имал е безупречна репутация, мнението му било търсено от български и международни медии. След повдигането на обвинението ищецът не е получавал покана за интервю, нито е участвал във финансови форуми. Свидетелят сочи още, че в дружествата, в които участвал или управлявал ищецът, сделките спрели поради загубени клиенти след обвинението. Ищецът тежко е приел повдигането на обвинение, от открит и лъчезарен човек, станал затворен, не комуникирал с колегите си.
Заключение
По делото не е спорно, че ищецът е претърпял вреди от незаконно обвинение, които се обезщетяват по ЗОДОВ.
Съдът приема за доказано негативното въздействие на наказателното производство върху емоционалната сфера на ищеца – станал е затворен, загубил желанието си за работа, засегнати били социалните му контакти и тези в работната му среда, уронено било доброто му име в обществото и положението му на уважаван професионалист във финансовия, банковия и инвестиционния бизнес.
За това допринесло широкото медийно отразяване на случая – в интернет, в пресата и по телевизията. Съдът не обсъжда въпроса, че причината за медийния интерес се дължи именно на воденото дело знаково дело, отделно и от „изпусканата“ от самата прокуратура информация, която позволяваше журналистическите екипи да бъдат „на място“ още преди акциите да са започнали.
Доколкото продължителността на производството е била 2 години и 8 месеца, съдът приема, че е било “ в рамките на обичайния и разумен срок“, а наложената му мярка за неотколение „подписка“ е най-леката по НПК, която макар и да създава известни неудобства, съдът приема, че не се отразили значимо върху начина му на живот.
Заключава, че: „Професионалната репутация и реализация на ищеца са били засегнати временно – до приключване на производството, доколкото съобразно доказателствата, ищецът продължава да работи във финансовата сфера, в това число да е законен представител на инвестиционен посредник и инвестиционен холдинг, макар да продължава да търпи негативни последици, с оглед наличието на информация за проведеното наказателно производство в интернет и в базите данни за финансова информация“.
С тези съображения съдията преценява, че справедливото обезщететение, което ищецът трябва да получи е в размер на 20 000 лв., като отхвърля сика за разликата до 100 000лв.
Отхвърля поисканото обезщетение за забава поради изтекла давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая с оглед датата, на която е предявен иска – 12.02.2025 г., лихвата за забава е погасена по давност за периода 29.03.2021 г. – 11.02.2022 г.
Присъжда дължимата законна лихва за период от три години преди предявяване на исковата молба – считано от 12.02.2022 г. Тя е в размер на 9 000 лв.
Отсъжда и съдебни разноски за адвокатски хонорар в размер на 730 лв.
Общо ПРБ дължи на Иван Ненков малко под 30 000 лв.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред САС.
Прокуратурата се е чудела има или няма престъпление
Първият акционер, спечелил дело срещу прокуратурата по обвинението за пране на пари е издателят на „Икономедия“ Иво Прокопиев. След прекратяването, държавното обвинение бе осъдено да му заплати 40 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди и 2 400 лв. за имуществени, отделно разноски по делото.
В мотивите на апелативните съдии бе записано:
„Цялото производство, от образуването му през средата на 2012 г. до края си през 2021 г., е продължило относително дълго, като поне, съобразно процесуалната истина, не е ясно и защо. През цялото му времетраене, като е положен и значителен труд и разходи, е имало съмнение, че то може да бъде доведено до успешен за държавното обвинение край.
За огромен период от време не е било ясно кой би следвало да е обвиняем, може ли да се докаже, че е извършил престъпното деяние, а и то въобще такова ли е. Така настоящият състав си обяснява и тежкото обвинение, съчетано с най-леката мярка за неотклонение..“
И още: Действително, при повдигнато обвинение за „пране на пари“ (тежко финансово престъпление) името на човека е опетнено, а ако става въпрос за крупен предприемач, това е и проблем в бъдещата комуникация със съконтрагенти. „Това, че е оправдан, едва ли е широко разпространена и осмислена новина. Едва ли може да се очаква от търговски субекти в държави с традиционно демократично управление и адекватно действаща съдебна система, някога изцяло да възстановят доверието си към Прокопиев и свързаните с него дружества..“
Изадателат бе станал нещо като любимец на прокуратурата. Той бе подсъдим и напълно оправдан и по друго знаково дело на прокуратурата – „ЕВН“, по което подсъдими бяха още бившият министър на финансите Симеон Дянков и бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, за дадено експертно мнение по продажбата на миноритарния дял от EVN.
Прокопиев бe обвинен, чe e подбудил Cимeoн Дянĸoв дa извърши престъпление по служба и дa cĸлючи cдeлĸaтa зa пpoдaжбaтa нa минopитapния пaĸeт aĸции в ЕVN. А пък eĸcфинaнcoвият миниcтъp нacтoявaл тoвa дa cтaнe пo ĸpитepии, ĸoитo дa oблaгoдeтeлcтвaт „Бyлбpoĸъpc“. През 2017 г. СГП прекрати дело и го върна на прокуратурата, а през 2017 г. тя го внесе в Специализирания съд.
Две инстанции на съда установиха, че с продажбата не е нанесена щета, а дъpжaвният дял e пpoдaдeн нaд пaзapнaтa мy cтoйнocт, а oбвинeниятa за сделката са нecъcтaвoмepни.
Оправдателната присъда влезе в сила през май 2021 , след като прокуратурата не протестира втората оправдателна присъда. След това съдът присъди обезщетение от 91 000 лв. на Иво Прокопиев за незаконните обвинения по делото.
Както се пише по медиите, прокуратурата ни е скъпа.
