DeFakto.bg DeFakto.bg
Новият формат на матурите за учебната 2025/2026
адвокат Снежана Стефанова
Образователната система е основата на всяко модерно общество, а нейната стабилност и предвидимост са от съществено значение за успеха на учениците, ефективността на учителите и спокойствието на родителите. Тя е ключова и за успеха на обществото като цяло. Резките и непредвидими промени в основни елементи от учебния процес, като форматите на изпитите, водят до значително социално напрежение, отслабват доверието в държавните институции и поставят под въпрос способността на администрацията да управлява адекватно.
Заповед РД09-2073/26.08.2025 г., подписана от министъра на образованието и науката (Заповедта), определя условията за провеждане на националното външно оценяване (НВО) по математика за учениците от VII и X клас през учебната 2025/2026 година. Актът въвежда съществена промяна в изпитния формат, като изпитът по математика се превръща в тест, който интегрира знания и умения от други учебни предмети. За учениците в VII клас тестът включва елементи от математика, биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика, както и човекът и природата. Той съдържа 24 задачи и е с продължителност 180 минути. За изпита в X клас, освен математика, се интегрират биология и здравно образование, химия, физика и астрономия, и география и икономика. Този тест се състои от 18 задачи и е с продължителност 120 минути.
Националното външно оценяване в края на прогимназиалния етап на основната степен на образование се провежда в края на VII клас. Съгласно чл. 51, ал. 2 от Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците (Наредбата), освен основните цели на образованието, НВО има за цел да измери степента на постигане на отделни ключови компетентности в областта на българския език и математиката.
Самата държава е приела регламент, според който резултатите от НВО са от ключово значение за бъдещето на учениците, тъй като те се използват за кандидатстване и прием в гимназии. Ето защо, този изпит се възприема от обществото, и в частност, от родителите и учениците, като „решаващ“ за образователния и професионалния им път. Тази обществена и лична значимост на изпитите налага изключително високи изисквания към тяхната предвидимост, стабилност и законосъобразност.
Освен това „Стратегическа рамка за развитие на образованието“ за периода 2021-2030 г., изготвена именно от Министерството на образованието и науката изрично прокламира принципа на „Приемственост“, като се стреми да осигури последователност и устойчивост на политиките, независимо от политическия контекст. Този принцип е в основата на дългосрочното планиране, което е необходимо за образователната система. Образованието е сложен, инертен процес, в който резултатите се виждат след години, а не в рамките на един изборен цикъл. Краткосрочните цели се дефинират като постижими в рамките на месеци, докато дългосрочните изискват повече от година.
На този фон, издадената от министъра на образованието Заповед разкрива дълбоко противоречие между декларираните принципи на стабилност и предвидимост в системата и реалните административни действия. Подобен акт, издаден в самия край на месец август, практически елиминира възможността за смислен публичен диалог и експертен анализ.
Правно основание на промяната в изпитния формат
Основните разпоредби от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, които предоставят на министъра на образованието и науката изключително широко и еднолично правомощие да променя същността на НВО, гласят следното:
- Чл. 51, ал. 5 гласи: „Преди началото на всяка учебна година министърът на образованието и науката със заповед може да определи и други учебни предмети извън посочените в ал. 3 и 4, по които да се проведе национално външно оценяване по ал. 1. В заповедта се определя и форматът на теста.“
- Чл. 51, ал. 9 позволява изпитите да се провеждат и под формата на тестове, „които интегрират няколко учебни предмета, но задължително включват посочените в ал. 3„.
- Чл. 51, ал. 10 предоставя на министъра правото със заповед да определя учебните предмети, които ще участват интегрирано в НВО, както и формата на конкретния тест.
Липсата на задълбочено обществено обсъждане
Формално, министърът на образованието има правомощието да издаде посочената по-горе заповед. Същевременно, съгласно чл. 66, ал. 1 и 2 от АПК, административният орган е длъжен да уведоми заинтересованите лица за започнатото производство по издаване на общ административен акт, като посочи основните съображения за издаването му и определи подходящи форми и срокове за участие на заинтересованите лица. В една правова държава, решения, които засягат хиляди граждани, не могат да бъдат вземани ad-hoc, без прозрачност и възможност за реален диалог и подготовка. В конкретния случай, издаването на заповедта на 26 август, само няколко седмици преди началото на учебната година (21 дни), прави невъзможно провеждането на какъвто и да е смислен процес на публично обсъждане. Особено ключово е значението, че промените са съществени, дори ключови за изпитния формат, но се правят за текущата, предстояща учебна година. Това представлява грубо погазване на основните принципи на административния процес и право: публичност, прозрачност и демократичност. Процедурните правила на АПК са гаранция срещу административния произвол. Когато един административен орган игнорира тези правила, той на практика лишава гражданите – в случая учениците, родителите и учителите – от правото им на участие и защита на техните интереси.
Противоречие на Заповедта с основни принципи на административното право и Правото на ЕС
Освен процедурните нарушения, Заповедта влиза в остро противоречие с общи принципи на европейското право, които са неделима част от българския правен ред.
Принципът на правната сигурност е общ принцип на правото на Европейския съюз, който цели да гарантира предвидимостта на правните положения и отношения. В своята практика Съдът на Европейския съюз (СЕС) многократно е подчертавал неговото значение. В контекста на образованието, стабилността и предвидимостта са от критично значение. Учениците, техните родители и учители се нуждаят от ясни и неизменни правила, за да могат да планират и осъществяват учебния процес ефективно. Една радикална промяна в изпитния формат, въведена само няколко седмици преди началото на учебната година, създава хаос, прави предходната подготовка неадекватна и нарушава очакванията на всички засегнати страни. Това е пряко нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като правните последици от действията на администрацията стават непредвидими.
Свързан с принципа на правна сигурност, принципът на защита на легитимните очаквания се отнася до защитата на доверието на гражданите в действията на администрацията. Той забранява отнемането на процесуални права, с които дадено лице вече е разполагало, за защита на субективни права. В разглеждания казус легитимното очакване на учениците и техните семейства е, че правилата за изпитите, които формират основата на тяхното бъдеще, са известни и няма да бъдат променяни без достатъчно предупреждение. Промяната на изпитния формат в края на август представлява драстично отнемане на правото на адекватна подготовка, което е в пряко противоречие с практиката на СЕС, забраняваща лишаването от вече съществуващи процедурни права.
Според принципа на съразмерност, залегнал в АПК, административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на целта, за която е издаден. В настоящия казус, заповедта за включване на всички природни науки в изпита по математика налага непропорционална тежест на учениците. Тя изисква от тях да се подготвят за широк спектър от предмети, които не са част от основните компетентности, които НВО трябва да измерва. Тази мярка е прекомерна и несъразмерна на целта да се измери „степента на постигане на отделни ключови компетентности в областта на… математиката“. Една такава драстична промяна, наложена в последния момент, е непропорционална и не е обоснована като най-необходимата за постигане на целите на оценяването.
Правото на образование е основно човешко право, закрепено в международни и европейски актове, включително в Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и в Хартата на основните права на ЕС. Съгласно чл. 2 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, „никой не може да бъде лишен от правото си на образование“. Правото на образование не е само достъп до училище, но и възможност да се извлече пълна полза от обучението. С действията си, министърът възпрепятства ефективното упражняване на това право. Учениците не могат да се подготвят за изпита, което обезсмисля голяма част от положените усилия и придобитите знания. Това поставя под сериозно съмнение изпълнението на международните ангажименти на България в областта на образованието, тъй като действията на администрацията пряко ограничават възможността за качествена подготовка и адекватно оценяване.
Заповед № РД09-2073/26.08.2025 г. е несъвместима с основните принципи, цели и духа на Закона за предучилищното и училищното образование. Основни цели Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) са насочени към „интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му“. Законът акцентира върху цялостното личностно развитие и формирането на ключови компетентности като предпоставка за учене през целия живот, а не просто върху натрупване на академични знания или подготовка за изпити. Принципът на приобщаващото образование, залегнал в ЗПУО, се основава на „осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик“ и на „премахване на пречките пред ученето“. Този подход е насочен към оценяване на постигнатия напредък на ученика в даден учебен предмет.
Въвеждането на интегриран изпит противоречи на тази философия. Той може да се превърне в сериозна „пречка“ за ученици, които са се специализирали в областта на математиката, но имат пропуски по природни науки. Те могат да бъдат несправедливо оценени, не поради липса на математически умения, а заради слаби познания по биология или география. Това е в разрез с принципа на оценяване, който е фокусиран върху постигнатите резултати „по учебен предмет“. По този начин се поставят допълнителни бариери, които противоречат на целта за подкрепа на индивидуалността и премахване на пречките пред ученето.
Въпреки че целта на реформата е да се премине към повече „практически задачи“ и „формиране на умения“, без внимателно планиране, пилотиране и широка подготовка, подобен изпит може да има обратен ефект. Вместо да стимулира задълбочено разбиране на връзките между предметите, той може да доведе до механично, повърхностно заучаване на факти от другите предмети с единствената цел да се отговори на въпросите на изпита. Това очевидно не съответства на целите, които самият министър е декларирал, и противно на неговите твърдения стимулира учене, ориентирано към изпита, а не към трайно придобиване на практически знания и умения.
Последици
Издадената Заповед и съответните разпоредби на Наредбата най-вероятно ще бъдат оспорени пред съда. Когато обаче правителствата приоритизират бързите „политически дивиденти“, основните принципи на правото често биват нарушавани. Въвеждането на съществени промени, като новите изпитни формати в края на август за предстоящата учебна година, е пряк пример за това.
Широко рекламираната от министъра на образованието приобщаваща и практически ориентирана образователна среда, която се стреми да преодолее „заучаването“ и да подобри „критичното мислене“, всъщност ще създаде огромен педагогически и административен хаос. Учителите и училищата нямат адекватно време да се подготвят за новия формат, което включва разработване на нови методики за преподаване и междупредметни връзки.
В крайна сметка, докато кратките политически „победи“ може да изглеждат привлекателни, те носят дългосрочни щети на образователната система, а както е казал Франклин Рузвелт: „Образованието е фундаментът, върху който почиват свободата и напредъкът на народите.“
