DeFakto.bg DeFakto.bg
Иван Брегов, Институт пазарна икономика
Независимостта и безпристрастността на съдията са двете величини, които той дължи на всяка страна по конкретно дело, така както държавата дължи на съдията сигурни правила за професионалния му живот. Затова и няма по-малко или повече безпристрастност и независимост, това са двете абсолютни величини, свързани със същинската дейност на правосъдието – произнасянето по правен спор в защита на правата на гражданите.
Пътят на едно въззивно дело за клевета
В края на декември 2024 г. Бургаският районен съд постановява решение, с което осъжда журналиста Димитър Стоянов от bird.bg да заплати 3 000 лв. обезщетение на Николай Филипов за клевета след интервю пред fakti.bg. Твърденията на страните, фактите и приложимото право виж тук в Решение № 2760/2024.
На 10 юни 2025 г. Окръжен съд-Бургас се произнася относно допустимостта на жалбата, чрез която Д. Стоянов обжалва акта на първоинстанционния съд, включително отхвърля доказателствените искания на журналиста.
На 24 юни 2025 г. Димитър Стоянов прави искане за отвод на съдиите от четвърти въззивен граждански състав Недялка Пенева, Веселка Узунова и Даниела Михова с мотиви, възприети от съда по следния начин: „в искането се посочват косвени и неотносими към делото факти и обстоятелства, с които се обосновава съмнение в безпристрастността на посочените съдии. Излагат се твърдения относно качество на вложител на съдия Пенева в КТБ; дело по описа на СГС на дъщерята на съдия Узунова, по което дело страна е въззивникът; излагат се твърдения относно получавани от съпруга на съдия Михова възнаграждения от „Спартак“ – АД; излагат се неверни твърдения за „особено близки приятелски отношения с разпитан по делото свидетел“ на съдията Пенева. На следващо място се излагат съмнения в безпристрастността на съдиите, породени от отказа за допускане на поискани от въззивника доказателства, обективиран в Определение №1513/10.06.25г.“ Съдебният състава „намира, че твърдените от въззивника факти и обстоятелства, които според него компрометират безпристрастността на съдиите от състава, нямат пряко и дори косвено отношение с предмета на делото“. Въпреки това искането е уважено и съдиите се отвеждат, „за да осигурят на страната компетентен и безпристрастен, според нейните разбирания, съдебен състав“.
На 2 юли 2025 г. се отвежда съдията Радостина Иванова поради това, че Калин Стоянов е в пряко познанство и колегиални отношения с нейния съпруг (Определение № 1695/02.07.2025г. по делото). Това е потвърдено и в последващо Разпореждане № 2434 от 14.07.2025 на друг състав по същото дело.
Два дни по-късно, на 4 юли 2025 г. се отвежда съдията-докладчик, на която делото е разпределено – Таня Евтимова. Мотивите на съда: „Съдия Таня Евтимова заседава в VІ въззивен граждански състав с членове: съдия Албена Зъбова – Кочовска и съдия Радостина Иванова. По делото е приет отвода на съда Иванова поради факта на познанство на съпруга й с лице, което е посочено в интервюто. Този факт не влияе на обективния подход на разглеждане на делото, но е възможно да породи съмнения в страните, които макар и неоснователни, биха накърнили правото им на безпристрастен съд, регламентирано в чл.6, §1 от ЕКПЧ. Поради това, за да се избегне всякакво съмнение в страните, съдията – докладчик намира, че трябва да се отведе от разглеждането на спора на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК.“ (Разпореждане № 2311 по делото от 04.07.2025).
Пет дни след този самоотвод, на 9 юли 2025 г. следва друг. В него съдебният състав Вяра Камбурова-председател, съдия Галя Белева и младши съдия Донка Русинова окачествяват публикация на bird.bg относно съдията по първоинстанционното дело като: „предприетата медийна атака срещу съдията от районния съд, постановил обжалваното решение, с което искът против въззивника е частично уважен, че демонстрирайки явната си предубеденост в безпристрастността на съда, въззивникът цели доказателствените му искания да бъдат уважени на всяка цена…“ (Определение № 1763 от 09.07.2025г). Съдът добавя и, че „[в]ъззивникът е изразил най- общо и съмненията си в компетентността на съдиите от Бургаския съдебен район…“.
След още 5 дни, на 14 юли с Разпореждане № 2434 съдия Албена Зъбова Кочовска също прави самоотвод, „въпреки липсата на лично отношение и интерес към развиващия се между страните по делото правен спор“. Част от мотивите са че: „заседава в постоянен въззивен граждански състав с вече отвелите се от спора с. Т.Евтимова и с. Р.Иванова, втората от които заявила пряко познанство и колегиални отношения на съпруга си с лицето Калин Стоянов“ и „заключава, че страната е с много висока степен на чувствителност към гаранциите за упражняването правото й на справедлив процес пред компетентен и безпристрастен съд (…чл.6,т.1 ЕКПЧ), като усещането й за сигурност на средата, в която реализира това си право пред съдийския състав на БОС, е силно разколебано“.
На 21 юли 2025 г. с Определение № 1865 се отвежда следващият съдебен състав. Председателят Росен Парашкевов твърди, че се познава с ответника по въззивната жалба Н. Филипов, т.е. отводът му е обоснован. „По отношение на другите двама членове на съдебния състав, съдът намира, че също са налице основания за отвод“ това твърдение обаче не се мотивира с друго освен с „високата степен на чувствителност на въззивника по отношение на гаранциите за упражняване на правото на справедлив процес пред компетентен и безпристрастен съд“.
Така на 5 август 2025 г. съдебният състав Мариана Карастанчева – председател, съдия Кирил Градев и съдия Пламена Върбанова се самоотвежда с мотива, че „Въззивникът е изразил най-общо и съмненията си в компетентността на съдиите от Бургаския съдебен район като е посочил, че същите отказват да прилагат решенията на ЕСПЧ (за пример е посочено делото „Касабова срещу България“)“ (Определение № 1971 от 05.08.2025).
Финалният засега самоотвод е от 15 август (Определение № 2053 по делото). Председателят и на този съдебен състав Иво Добрев твърди, че се познава с въззиваемия Никола Филипов, т.е. неговият самоотвод е мотивиран. За останалите двама съдии основанието за самоотвод е това, че са командировани от РС – Бургас и отново се посочва „високата степен на чувствителност“ към гаранциите за справедлив процес на въззивника, както и аргумента за „Бургаския съдебен район“.
Тук възникват следните въпроси:
- Какво означава „много висока степен на чувствителност към гаранциите за упражняването правото й на справедлив процес пред компетентен и безпристрастен съд“? Как се съотнася понятието „висока степен на чувствителност“ с разпоредбите на чл. 22 от ГПК и чл. 6, §1 от ЕКПЧ? Това ирония към страната ли е или непознаване на гаранциите за справедлив съдебен процес?
- Защо съдът смята, че на страната следва да се осигури „компетентен и безпристрастен, според нейните разбирания, съдебен състав“? Нима това е правомощие на страната?
- Кога искането на отвод на един съдебен състав се превърна в основание за самоотвод на други съдебни състави от същия съд?
- Какво въздействие върху авторитета на съда оказват многократните самоотводи с неясни мотиви по едно и също дело?
- Мотивите от последния самоотвод водят ли до заключението, че всички командировани съдии следва да се самоотвеждат, с което да се сложи край на изкористения институт на командироването?
ИПИ неведнъж е демонстрирал[1] как институтът на самоотвода може да се упражнява превратно. В конкретния казус на практика излиза, че в Бургаския окръжен съд, ако страна поиска отвод на един съдебен състав, това означава да се отведе целият окръжен съд. Дори първият отвод да е поискан неоснователно, останалите актове на самоотвод показват синдикална солидарност и отказ от изпълнение на основната функция.
[1] „Отстояване на независимост или симптом за уязвимост: самоотводите в България през 2024 г.“, Екатерина БАксанова: https://ime.bg/wp-content/uploads/2025/05/withdrawals-ime-29.05.2025.pdf; „Отвод ми дай, отвод ми дай и повече не ме мъчи“, Екатерина Баксанова: https://ime.bg/articles/otvod-mi-daj-otvod-mi-daj-i-poveche-ne-me-mychi/ ; „Само/отводите като отказ от правосъдие“, Екатерина Баксанова: https://ime.bg/articles/samo-otvodite-kato-otkaz-ot-pravosydie/
