DeFakto.bg DeFakto.bg
Бившата депутатка на партия „Воля“ Кръстина Таскова осъди прокуратурата за вреди от неуспешно обвинение за изнудване, чието разследване над четири години засегнало живота и репутацията й на депутат.
СГС присъжда обезщетение от 8 500 лева за воденото дело, прекратено поради липса на престъпление.
На 13 юли 2017 г. прокуратурата съобщи, че Марешки се опитва да наложи монопол в аптекарския бизнес. Според разследването от есента на 2012 г. до края на 2015 г. във Варна, Добрич, Видин, Плевен и София Веселин Марешки е заплашвал 7 собственици на аптеки и ги принуждавал да му продадат част или целия си бизнес. Други пък били принуждавани да зареждат – при доста неизгодни условия, от склада за лекарствени продукти на бившия зам.-председател на парламента. Управител на склада бил другият депутат от „Воля“ Пламен Христов.
През ноември 2018 г.тогавашният главен прокурор Coтиp Цaцapoв поиска имунитета на Веселин Mapeшĸи, а заедно с него и на cъпapтийците му Kpъcтинa Tacĸoвa и Πлaмeн Xpиcтoв, които в различни конфигурации участвали в натиск и изнудване над фармацевти.
Таскова е привлечена като обиняема 20.12.2018 г. от следовател при СО-СП за това, че от края на 2013 г. до края на 2015 г. във . Видин и София, с цел да принуди конкретно лице да поеме имуществено задължение – да се задължи да купува при неизгодни условия лекарства и лекарствени средства от „Фармнет“ АД , като го заплашила с тежки последици за него – чрез целенасочен административен натиск и нелоялни търговски практики, ще доведе до фалит дружеството му и ще го принуди да преустанови упражняваната дейност, като деянието е извършено от три лица – В.М., К. Т. и П.Х. – престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Със същото постановление й е наложена мярка за неотклонение „Подписка“.
Делото бе поето по компетентност от спецпрокуратурата, която стига до извода, че има основания за привличането на тримата под отговорност за престъпен сговор.
Четири години по-късно на 19 юли 2021 г.разследването беше прекратено с обяснението, че обвиняемите не са извършили изнудване, а нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренция, коато сперед НК, не е престъпление.
Искът
Когато окончателното прекратяване влиза в сила на 14 феврури 2022 г. , а Кристина Таскова завежда иск пред СГС срещу прокуратурата за обезщетение от 100 000 лева за нанесените й неимуществени вреди от датата на прекратяването до окончателното изплащане на сумата.
Пред съда тя твърди, че неоснователното обвинение е накърнило честта и доброто й име за дълъг период от време – 4 години, 9 месеца и 15 дни. Оплаква се, че в хода на разследването срещу нея и Веселин Марешии са прилагани специални разузнавателни средства, а подслушваните разговори били документира като веществени доказателства и с това е било нарушено правото й на личен живот и неприкосновеност.
През цялото време на наказателното производство била в постоянен стрес и търпяла ограничения. Чувствала се безпомощна, тъй като огромна част от извършваните от прокуратурата процесуални действия се изразявали в многократно удължаване на сроковете за разследване и непрестанно прехвърляне на производството по компетентност между ОП – Варна, СГП и Специализирана прокуратура и до Народното събрание за възбуждане на наказателно преследване.
Заради постоянните одумвания и коментари в града и нападки към децата й в училище била принудена да напусне Стара Загора и да се премести заедно с цялото си семейство в София.
Свидетели посочават, че Таскова е понесла тежко повдигнатото й обвинение, което провалило политическата й кариера, в медиите изобилствали информции за делото, но когато то било прекратено обществеността не била информирана за това.
Съдът признава право на обезщетение, но „коригира“ претенциите на ищцата
След приключавено на устните състезания, съдът приема, че са налице “ всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника за неимуществени вреди“ – ищцата е била обвинена за тежко престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4, вр. 1 от НК, чието разследване продължило над четири години и било прекратено поради липса на извършено деяние.
Неоснователно повдигнатото обвинение е и от естество да породи притеснения в обвиняемата за нейното бъдеще и това на децата й, сочи съдът. Фактът, че депутатът е публична фигура и следва в по-висока степен да има търпимост към интереса на обществеността към неговия живот по никакъв начин не води до извода, че когато обвинението е незаконно, ищцата би търпяла по-малки по обем и по интензитет неимуществени вреди.
“ Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищцата, което се потвърждава и от показанията на изслушаните по делото свидетели“, казва съдът.
„Фактът, че депутатът е публична фигура и следва в по-висока степен да има търпимост към интереса на обществеността към неговия живот, включително и с воденота срещу него досъдебно производство, по никакъв начин не би могло да доведе до извод, че и когато обвинението е незаконно, ищцата би търпяла по-малки по обем и по интензитет неимуществени вреди“.
Аргумент за обратното не може да се черпи и от факта на предходно осъждане на Таскова, сочено от прокуратурата като мотив за „по-нисък интензитет на отрицателни преживявания“ , тъй като тя вече е реабилитирана за извършено през 2005 г. документно престъпление, което е от съвсем друг характер, е записано в съдебното решение. Съдът отчита, че на ищцата е наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ от 14 юли 2017 г. до 20 февруари 2020 г., но е очевидно, че обвиняемата е била уведомена за отмяната й месеци по -късно – на 3 юни 2020 г.
За медиите
Според съда обаче от приложените публикации в медиите за воденото наказателно производство евиждало, че делото е било отразявано само около датите на исканията на главния прокурор до НС за сваляне имунитетите.
В този смисъл медийните публикации не могат да се характеризират нито като постоянни, нито дори като продължителни във времето на цялото досъдебно производство. Освен това все пак са налице и публикации, които информират за прекратяването на наказателното преследване срещу Таскова и в този смисъл е невярно твръдението, че обществеността в никаква степен не е била информирана за снемането на обвиненията срещу ищцата, посочва съдия Ивайло Димитров.
Не е сигурно, че СРС са прилагани срещу Таскова
За оплакванията, че прилаганите СРС са нарушили личния живот на ищцата, съдът отбеляза, че от протокол за изготвяне „звукозапис“ , приложен от Специализираната прокуратура се виждало, че са били подслушвани разговори на Веселин Марешики с други лица, без да е посочвана тяхната самоличност, поради което съдът не може да приеме за доказано, че разговорите на ищцата са били обект на подслушване.
Обвинението не е провалило политическата й кариера
Недоказани са останали твърденията на Таскова, че воденото наказателно производство се е отразило негативно върху политическата й кариера и заради него тя не е била избрана за народен представител в следващото Народно събрание.
„Ноторно известно е, че самата ПП „Воля“ не е успяла да премине законоустановената процентна граница, която й дава право на участие в новия парламент, поради което и не би могло да се приеме, че именно действията на Прокуратурата са причина за последващи неуспехи на ищцата в политиката“, е записано в мотивите.
От участията на Таскова в парламентарните заседания и извънредни сесии, и опитите й отново да бъде избрана за народен представител, съдът стига до извода, че тя „в действителност не е изживяла толкова тежко воденото срещу нея наказателно производство, като е имала желание и възможност за дейно участие в политическия живот“.
При определяне размера на справедливото обезщетение трябва да се съобрази и, че срещу Таскова не са извършвани активни процесуални действия по разследването в продължителен период от време, нито срещу нея е бил внесен обвинителен акт в съда, поради което и логично изпитваните страх, притеснение и безпокойство от повдигнатото обвинение са в значително по-ниска степен, отколкото при развило се съдебно производство, заключава съдията.
При липсата на други данни обаче, съдът не намира за доказано, че работната среда на ищцата и личният й живот са били силно влошени в резултат от наказателното производство, а още по-малко, че то е станало причината за преместването й от Стара Загора в София. Като депутат тя редовно е пътувала между двата града, а преместването й през 2022 г. е на следващата година след прекратяването на досъдебното производство на 16.07.2021 г., и около четири години след като за втори път й е повдигнато обвинение – 20.12.2018 г., записва съдията.
„Житейски нелогично е и децата й да са били подложени от м. юни 2017 г. на подигравки и негативно отношение в училището им и едва през 2022 г., когато досъдебното производство вече е било приключило, ищцата да вземе решение да ги премести в София, каквато организация поначало би била много по-лесна докато е била народен представител до 2021 г.“ , решава съдията.
По делото не се установява незаконосъобразно повдигнатото обвинение да е довело до трайно или необратимо влошаване на здравословното й състояние или досериозни промени в социалната, семейната или професионална сфера, пише съдът, който не признава част от периода на търпените вреди, тъй като самата Таскова го удължила с безсмислево оспорване на прекратеното дело.
Обезщетението
Като преценява, че продължителността на воденото досъдебно производство в периода м. юни 2017 г. до м. август 2021 г., в който период ищцата е изпитвала притеснения и несигурност относно бъдещето си и това на своите деца, съдът приема, че общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде удовлетворен с присъждане на обезщетение в размер на 8500 лв.
„Тази сума съответства на доказаните действително претърпени нематериални вреди, като следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния субституент – Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за ищеца и в този смисъл размерът на определеното обезщетение не следва да бъде източник на обогатяване“.
Съдът присъжда законна лихва върху главницата и съдебни разноски според зачетената част на иск – общо в размер на 316 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
