Съдиите се страхуват не от политиците, а от главния прокурор.“ – проф. Бруно Шонфелдер, „Съдебна независимост в България: една история за блясък и нищета“ (2005).
Съдия Владислава Цариградска
Острата критика към съдиите за решения по конкретни дела често пропуска първоизточника на проблема – прокуратурата и нейното олицетворение днес и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
Това написа в профила си във Фейсбук съдия Владислава Цериградска по повод общественото недоволство от съдебни решения по обществено значими дела, които оставят впечатление, че съдилищата подкрепят в съдебна зала прокуратурата за сметка на защита и презумпцията за невиновност на задържаните.
Остра бе обществената реакцията по произнасянията на съдебни състави за арестите по делата „Коцев“, „Барбутов“ , в които се съзира политически подтекст, и четиримата младежи в Русе, които бяха задържани като побойници по невярна информация на МВР.
Без да уточнява конкретно връзката съдия Цариградска казва:
Ако днес общество и политици считат, че определени лица са незаконно задържани, да имат предвид следното: наблюдаващият прокурор в досъдебната фаза има и пълната власт във всеки момент да освободи задържан без съдебно решение.
Европейската комисия в доклада си от 2024 г. посочва, че прокуратурата е образувала около 800 преписки срещу съдии, приключили без установяване на престъпление.
Сред актуалните и илюстративни случаи, доказващи какво се случва със съдиите, които не са гумени печати на прокурорските искания, е този на съдия Мирослав Петров от Софийския районен съд.
Кризата на правосъдието в България не е моментно състояние. Тя е последица от структурата и организацията на съдебната власт, и най-вече – властта на главния прокурор.
Необходима е сериозна промяна в организацията и предвиждането на същински контрол върху прокурорските правомощия, за да може да има реална независимост на съда.
В този контекст е тревожно, когато политици си позволяват да призовават гражданите да отправят персонални критики към съдии, стигайки дотам да обявяват имена, адреси и телефони.
Важно е политиците да обсъждат проблемите на правосъдието, вземайки повод от конкретните симптоми, но това трябва да става в парламента чрез институционални средства и търсене на системни решения на основния горепосочен проблем.
Само че и тези политици танцуваха със Сарафов, който се държал “прилично” (главните прокурори винаги се държат така с управленците).
И тук идва ролята на самите съдии: те трябва да отговорят на общественото недоволство с чест, смелост и достойнство, като изобличат честно всички форми и случаи на натиск от прокуратурата върху тях или техни колеги.
Това е единственият начин правосъдието да бъде спасено.
DeFakto.bg DeFakto.bg
