Президентският съветник Пламен Узунов осъди прокуратурата на 100 000 лв. обезщетение за незаконно обвинение

Defakto.bg

Прокуратурата не се учи от грешките си и ги повтаря, коментира  адв. Емилия Недева пред Де Факто

 

Състав на Софийски градски съд осъди прокуратурата да заплати обезщетение от 100 000 лева на Пламен Узунов за незаконно обвинение в „престъпен сговор“ с бизнесмена Пламен Бобоков, независимо от прекратявне на производството от самата прокуратура. .

„Независимо че впоследствие   прокуратурата е достигнала до извод за липса на престъпление, това  не може да оправдае предварителното навлизане в принципно защитените права на личността, осъществено преди формалното привличане като обвиняем“, посочва в решението си съдия  Галя Вълкова.

За съда е необяснимо участите на въоръжени служители от  СДВР, ДАНС и Бюрото за защита на свидетели към Главния прокурор при претъсването на кабинета в президентство на 9 юли 2020 г.  И то при “ безспорна готовност на ищеца да съдейства на разследващите органи“. 

Прокуратурата и главният й прокурор ( в случая Иван Гешев) с изявления и съобщения на страницита на ПРБ,  са обявили предварително обвиняемия за виновен, с което са нарушили презумпцията за невиновност.

Малко предистория

Пoчти нeзaбeлeжимo през февруари  2023 г. Coфийcĸaтa гpaдcĸa пpoĸypaтypa paзпpocтpaни дo БTA cъoбщeниe , чe нашумялото дeлo cpeщy ceĸpeтapя нa пpeзидeнтa Πлaмeн Узyнoв и бизнecмeнa Πлaмeн Бoбoĸoв e пpeĸpaтeнo.

Toвa ce cлyчи тpи гoдини cлeд ĸaтo нa  9 юли 2020 г.  cлeд бeзпpeцeдeнтнo нaxлyвaнe  нa Cпeциaлизиpaнaтa пpoĸypaтypa и MBP  в пpeзидeнтcтвoтo,  Πлaмeн Узyнoв и Πлaмeн Бoбoĸoв бяxa apecтyвaни.  Oбвинeниeтo cpeщy тяx бeшe зa пpecтъпнo cдpyжaвaнe и тъpгoвия c влияниe пo пyбличнo paзпpocтpaнeнa инфopмaция.

Oт cлeдcтвeнoтo дeлo пoтeĸoxa зaпиcи зa „пpecтъпнa“ дeйнocт,  yмeлo и мaнипyлaтивнo paзпpocтpaнeни в пpoтивopeчиe c вcяĸaĸвa пpeдcтaвa зa въpxoвeнcтвo нa пpaвoтo и презумпцията за невиновоновност.

Oт пopeднa пopция съобщения изтeĸoxa paзгoвopи мeждy Пламен Бобоков и държавния глава Румен Радев.  Знaмeнaтeлнo бe твъpдeниeтo нa  бизнесменa, чe тeчът нe e oт нeгoвия тeлeфoн, a тoвa знaчeшe, чe e ĸoнтpoлиpaн нeзaĸoннo и тeлeфoнa нa дъpжaвния глaвa.  Πaзитeлитe нa зaĸoннocтa oт cпeцпpoĸypaтypaтa  ce paзceяxa, чe пopeднaтa им „зaĸoнocъoбpазнa“ дeйнocт e paзĸoнcпиpиpaнa, нo вpeмeтo бeшe „тяxнo“ –  ĸocъм нe мoжeшe дa пaднe oт глaвитe,  зaплaтитe и ĸapиepитe им.  Heзaвиcимо, че  cъдилищaтa пoгoлoвнo oбявявaxa  дeйcтвиятa им зa нeзaĸoнни.

По  делото за „престъпния сговор“  Узунов и Бобоков два  пъти осъдиха прокуратурата за „нищоправене“  от над 2 години по повдигнатото обвинение.

Показателно  накъде отиват нещата бе осъждането й  още през  2022 г. за активно  бездейстиве по повидганото обивение за престъпния овор  – първо  СГС призна обезщетение от по 3000 лв нa   Πлaмeн Узyнoв и  Πлaмeн Бoбoĸoв, а  AC – Coфия отмени  частично решението и  увеличи обезщетението на  пo 10 000 лв зa нapyшeнoтo им пpaвo зa разглеждане на делото  в разумен срок и възпpeпятcтвaн дocтъп дo cъд.

Произнасянето на съдилищaтa за нанесени морални вреди  по неприключило досъдебно производство,  преди още делото да е влязло в съда, бе  ясен знак, че  прокуратурата  ще се разплаща за шумно образуваните дела, държани „на трупчета“ и разследвани с години по всякакви съображения.

Нещо повече, тогава  съдилищaтaтa  дaдоха да се paзбepe, чe  предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.    С  постановление от 31.01.2023 г. прокуратурата прекрати делото  поради липса на престъпление.

„Hиĸoe нeзaĸoннo дeйcтвиe нe тpябвa дa ocтaвa бeз cпpaвeдливo oбeзщeтeниe и ниĸoй нeзaĸoннo oбвинeн гpaждaнин – бeз дължимaтa пyбличнa peaбилитaция“,  коментира пpeз 2023 г. пред Дe Фaĸтo aдвoĸaтът нa Πлaмeн Узyнoв  Eмилия Heдeвa в oтгoвop на въпрос  – щe бъдaт ли тъpceни peпapaции зa вpeди oт нeзaĸoннo oбвинeниe.  (Виж коментар с днешна дата по-долу)

Време за разплата

След прекратявене на делото  Пламен Узунов заведе иск пред Софийски градски съд  за обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ  на неимущестмени и имуществени вреди, претърпени  от  незаконното му обвинение и публично злепоставяне на репутацията му.

Той претендира обезщетение от 500 000 лева за поругаване на честта и достойнството му от  серия  незаконни действия, извършени от спецпрокурата и главния прокурор.

Претендира и  имуществени и вреди от заплатените средства от 3 600 лв. за адовокатско възнагражедине.

Всички  обезщетения са поискани заедно с лихвите до тяхното окончателно заплащане.

Съдът: Прекратяването на делото,  не оправдава нанесените  предварително вреди на личността

По делото за отговорността по ЗОДОВ състав на СГС  приема , че  преценката  за първите предприети спрямо Узунов  процесуални действия  от  18 юни 2020 г. –   разпити, претърсване и изземване, както и личен обиск,  се извежда от дело на ЕСПЧ  „Симеонови срещу България“, Голяма камара, №21980/04, 12.05.2017 г.). 

Съдът  установява, че „концентрацията на процесуалноследствените действия, насочени към ищеца, са в периода 18 юни 2020 г. – 09 юли 2020 г., тоест до привличането на Узунов  като обвиняем :  „Именно в този период се засяга интегритетът на личността чрез поставяне под съмнение презумпцията за невиновност, и то още преди ищецът да бъде официално привлечен като обвиняем“.

И още: „Независимо че впоследствие представител на  прокуратурата е достигнал до извод за липса на престъпление, този извод не може да оправдае предварителното навлизане в принципно защитените права на личността, осъществено преди формалното привличане като обвиняем“. 

  Съдът взема предвид, че ищецът е привлечен за  извършване  на две умишлени и тежки престъпления: по чл. 321, ал. 6 НК –
предвиденото наказание за което е лишаване от свобода до шест години, както и престъпление по чл. 282, ал. 2 НК, наказуемо от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6 НК.

По отношение на самото полицейско задържане е обсъден не само факта на лишаването от свобода, но и свързаните с него обстоятелства,
засягащи честта, достойнството и доброто име на ищеца.

Установено е, че със Заповед за полицейско задържане рег. № 438зз-229/09.07.2020 г., издадена от 03 РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, ищецът е бил задържан за срок от 24 часа.   Това задържане е признато за незаконно с решение по адм. дело № 24/2020 г. на Административен съд – Пловдив.
Безспорно е още, че в този период, поради повишено кръвно налягане, ищецът е имал нужда от медицински преглед и прием на медикаменти.

С оглед на изразената готовност от него да съдейства на разследващите органи, съдът намира за неразбираеми и необосновани дадените   инструкции той да бъде конвоиран

с поставени белезници.

Отчетена е  широката медийна разгласа, съпътствала задържането.

Наред с това, при първото привличане на ищеца като обвиняем на 10 юли  2020 г. в 08:05 ч., той е бил уведомен и за постановено задържане под стража за срок до 72 часа, въпреки че още същия ден, с друго постановление е било определено прилагането на по-лека мярка за неотклонение – „гаранция“.   В хода на процеса не се установи това по-строго ограничение да е било предизвикано от поведението на ищеца, нито доказателствата обосновават необходимостта от неговото налагане, се казва в решеинето.

За претърсването и изземване в  домовете на ищеца и неговите близки, разрешени от съдия,  съдът посочва, че неприкосновеността на жилището
предполага държавната намеса да бъде ограничена до степента, необходима за  изпълнение на конкретната законоустановена цел – събиране на относими към обвинението доказателства. “ Пропускането на този елемент от процесуалната форма може да създава впечатление за отклонение от принципите на необходимост и пропорционалност“.

Десантът в президенството

Макар, че  макар  законът  оставя известна дискреция на органите по разследването,   претърсването и изземването в  служебния кабинет на ищеца – № 337 в сградата на Президентството – е било проведено с участието не само на разследващите органи, но и на служители от  СДВР, ДАНС и Бюрото за защита на свидетели към Главния прокурор, при видимо демонстрирано присъствие чрез облекло и въоръжени.

Съображенията за ангажирането на тези структури обаче остават  неизяснени в рамките на настоящото дело, при положение че е безспорно установена готовността на ищеца да съдейства на разследващите органи. 

В този контекст избраният подход по провеждане на процесуалното действие може да се тълкува като „надхвърлящ необходимото и е от естество да засегне общественото възприятие за личността на ищеца“.

Наред с това съдът приема за доказано, че извършването на процесните действия е било съпроводено със значителен медиен интерес, „въпреки че информацията относно планирането им, както и конкретният момент и място на реализиране, по правило би следвало да бъде достояние единствено на ответната страна (прокуратурата б. р)“.

 За новинарската дейност на ПРБ

Публичността при провеждане на действията по разследването е особено отчетлива в публикуваните три прессъобщения на официалния сайт на Прокуратурата на Република България, съдържащи не само предварително оповестяване на част от събраните доказателства по  досъдебно производство № 97/2020 г., но и тяхната интерпретация.

Съдът отчита, че още преди Пламен Узунов да бъде привлечен като обвиняем – неговото име и длъжност са били публично огласени, макар и в контекст на кореспонденция с вече обвиняемо лице.

Като мотив за това публично съобщение е била посочена необходимостта от информираност на обществото относно действията на прокуратурата по разследване на  престъпления, включително на високопоставени служители в президентската институция.

Този мотив обаче, не намира адекватна опора в последващите процесуални действия на прокуратурата,  още повече, че изявлението е  било направено преди наблюдаващият прокурор да извърши преценката по чл. 219 НПК относно предпоставките за привличане като обвиняем.

За главния прокурор 

Направените изявления от главиня прокурор,  че  прокуратурата ще продължи действията си за разследване и ангажиране на наказателна отговорност на лица „независимо от служебното им положение,  социален статус и политическа принадлежност“, целящи  „възстановяване на доверието в правосъдието и преодоляване на разбирането за недосегаемост на определени лица“, съдът преценява

като несъвместими с изискването на ЕСПЧ публичната информираност

да бъде осъществявана без внушаване на вина.

Подобно въздействие е засилено и чрез публичното изявление на Главния прокурор по повод  конкретния случай, както и чрез допуснатото словесно определяне на ищеца като „съветник по корупция и правни въпроси“, впоследствие определено като „лапсус“, но последвано от коментар:    “Ние показваме мрежа от зависимости – политически на всички нива… Не могат да се правят компромиси за това, че един е част от президенството… Колкото повече работим, толкова повече ще излиза от мрежата от зависимости”.

Тези  извяления на главния прокурор  създават  впечатление за предопределеност на вина, изтъква съдът.

Показателно в тази насока е и избирателното оповестяване пред обществото на части от кореспонденция на ищеца.

Съдът подчертава, че  гаранция за презумпцията за невиновност е задължението на прокуратурата да я опровергава единствено в рамките на състезателен процес,  а изявленията на институционално овластени лица създават впечатление за доказаност на престъплението“.

Това в значителна степен изпразва от съдържание презумпцията за невиновност, която защитава не само процесуалното положение на лицето, но и неговото добро име и чест,  се сочи в мотивите.

В случая, при наличие на публично оповестени доказателствата по делото, съставляващи по принцип защитена информация, отказът на
прокуратурата да предостави достъп на ищеца до тях,  не  намира достатъчно разумно обяснение. 

“ Когато се  допуска оповестяване на информация, засягаща лица, които формално не са  привлечени към наказателно преследване, отказаният достъп до съответните доказателства препятства необходимия баланс между обществения и личния интерес“.

С  оглед фактите по делото съдът достига до извод, че разгласената информация и начинът на представянето й надхвърлят допустимия предел на
информираност на обществото, която следва да бъде осигурявана без внушаване на вина.

Преценката за огласяване на части от доказателства по висящо досъдебно производство, представени с предварителна интерпретация и анализ, както и с обявяването на името и длъжността на ищеца,

е  нарушение както на правото на презумпция за невиновност, така и на правото на тайна на кореспонденцията.

Съдът отбелязва, че е необяснимо задържането на кореспонденция на Пламен Узунов  от периода   10.05.2017 г. – 04.07.2020 г. като  веществено доказателство, което  “остава в СГП като собственост на ПРБ”.   Изцяло липсват изложени мотиви за основанието и необходимостта от продължаваща намеса в правото на защита кореспонденция, отбелязва съдът.

В решението е прието, че наложената мярка  “забрана за напускане пределите на Република България” за времето на действието й, вкл. 12 дни над допустимия срок, е  довела до невъзможност ищецът да изпълнява в пълнота служебните си задължения, изискващи участие в  делегации в чужбина.

В обхвата на упражнената принуда съдът отчита и отнетия допуск до класифицирана информация – „прокуратурата не разкрива причина за това ограничение, а предвид момента на налагането му съдът приема за налична причинната връзка именно с предприетите спрямо ищеца действия“.

Съдът сочи, че не  успява да открие доказателства по делото, че то е образувано с паралегална цел, недопустива  според  чл. 18 ЕКПЧ.   „Макар по делото прокуратурата не представя  протоколи за случайно разпределение на преписка 1223/20 и протоколи за случаен избор, вкл. при приложимост на чл. 161 ГПК,  евентуално допуснатите нарушения на тези правила не водят автоматично до извод за скрита цел. Тази цел не може да се предполага, а следва да бъде доказана категорично.  На база представените по делото доказателства, вкл. при широка контекстуална преценка (Златанов срещу България, жалба no  53050/21 (ЕСПЧ, 30 януари 2024), § 199) извод за целенасочено и превратно упражняване на правата на прокуратурата не следва и въпреки  гореизложените мотиви за допуснати от ответника нарушения в обхвата на чл.  8 ЕКПЧ.

Засегнатото право не е достатъчно, за да обоснове целенасочено  поведение на държавния орган. Ето защо при определяне на дължимото от ответника обезщетение оплакванията за нарушени права по чл. 18 ЕКПЧ не следва да се отчитат.

  Финално 

Съдията приема, че образуваното досъдебно производство спрямо ищеца и осъществената спрямо него принуда е довела до претърпяване на значителни неимуществени вреди.

Засегнато е здравето на ищеца, като заболяванията му налагат доживотен контрол върху тях.

Предприетите действия спрямо близки на ищеца са ;били в  състояние да  причиняват на ищеца страдание.  (Претърсвани са жилища на родителите му. По повод обвиненито на Пламен Узунов е обискиран и дома на брат му,   на когото е правен и личен обиск, без основане са  отнети дебитна,  крадитна карта и банкова сметка –  действия, които са се отразили на бизнеса му )

Съдът отчита значимостта на засегнатата репутация на ищеца – към 18 юни 2020 г. Пламен Узунов е заемал длъжността „Секретар по правни въпроси и
антикорупция“ на Президента на Република България, а към настоящия  момент – „Съветник по правни въпроси“.

Професионалната му биография включва и опит в системата на МВР. Заеманите от него позиции предполагат наличие на безупречна репутация и висок обществен авторитет, които са необходими за доверието в надлежното изпълнение на възложените му служебни задължения. „Репутационните вреди имат отражение върху общественото доверие към лицата, упражняващи публични функции. Техният интегритет е от значение за това да бъдат модел за поведение и да подпомагат утвърждаването на принципите на върховенството на закона“.

Съществено е обстоятелството, че обвиненията, по които ищецът е привлечен към наказателна отговорност, са свързани именно с изпълнението на служебните му задължения.

В обобщение – установените неимуществени вреди включват:  емоционални и психически страдания в резултат на накърненото лично
достойнство, обществено разколебаване на доброто му име, социална изолация, тревожност за семейството, както и доказани трайни здравословни
увреждания и засягане на психичното здраве, които са пряка и непосредствена последица от действията по досъдебното производство и от публичността на наказателното преследване.

По изложените съображения съдът приема, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на 100 000 лв. , като за разликата
до 500 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.  Обезщетението  се присъжда заедно  законната лихва,  считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

Присъжда и направените разходи от ищеца за адвокаттско възнагражедение  в размер на 3600 лв. с ДДС, които отговарят на правната и  фактическа сложност на делото и обема на действията по защита.  На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ е присъдено и  адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 1200 лв. с ДДС.

Решението може да бъде обжалвно пред Софийски апелативен съд.

Адв. Емилия Недева: Прокурорите се смятат  за недосегаеми за съсипаните човешки съдби

Решението третира изключително важния за наказателното правосъдие въпрос относно целенасоченото нарушаване на презумпцията за невиновност от прокуратурата и то по време, когато Пламен Узунов все още не е обвиняем.

Съдът е акцентирал върху недопустимите в тази насока изявления на главния прокурор, нарекъл Узунов съветник по корупция на президента,

като по този начин Иван Гешев публично е заявил  предварителна убеденост за неговата вина,

изказана по начин, който да внуши същото усещане и в обществото. Съдът е подчертал, че прокуратурата може да опровергава презумпцията за невиновност единствено в рамките на състезателен процес, а не чрез публично говорене, което не предоставя на засегнатото лице реална възможност за защита срещу публично вменената му и недоказана пред съд вина. Особено съществено нарушение е извършено чрез разгласата на части от кореспонденция на Узунов, като прокуратурата не се е задоволила  да  предостави като факт, а ги е интерпретирала в насока, обслужваща обвинението.

По този начин самата прокуратура се е опитала да  даде укаже на обществото как да разбира тази кореспонденция и това указание е било в негативен за Узунов аспект. В противовес на целевото насочване на обществото към определени изводи въз основа на избирателно поднесени му факти, на Узунов е отказан достъп до доказателствата по делото след привличането му като обвиняем, с което са нарушени базисни принципи на наказателния процес и значими права на обвиняемия.

От съдебната действителност в момента се убеждавам, че прокуратурата не отчита подобни свои грешки и не се учи от тях.

Системното осъждане по ЗОДОВ дори когато сумите са значителни, а те не винаги са,  не води до промяна в начина на мислене на отделните прокурори- те се считат недосегаеми и ненаказуеми за произволно повдигнати обвинения и съсипани човешки съдби.

Но трябва да дойде момент,  в който всеки един прокурор  ще започне да отговаря за съдебния произвол ако не с друго, то поне чрез лоши атестации, понижаване в длъжност, невъзможност за заемане или отстраняване от водещи административни позиции в магистратурата, включително невъзможност да преминат от прокуратурата в съда.

Вредите, които причиняват подобни обвинения на гражданите  не трябва да бъдат плащани от самите граждани чрез държавния бюджет. Отговорните за това магистрати трябва да понесат ефективно персонална отговорност, а не просто бъдат анонимна част от годишните доклади за присъдените по ЗОДОВ обезщетения.

Задача на правителството и законодателното тяло е да изготвят работещи принципи за такава отговорност.