DeFakto.bg DeFakto.bg
В мотивите на СГС и АС София в производството по контрола върху законосъобразността на задържането на кмета Коцев е изградена следната теза относно „оттеглените“ показания на бившия зам.-кмет Диан Иванов: вярно е, че по делото има заявление, че показанията му са дадени под натиск от служители на Антикорупционната комисия.
Това обаче: 1 ) само по себе си не може да дискредитира показанията (поне досега), защото няма други, които да ги оборват, а такова нещо като „оттеглени“ показания в процеса няма;
2) дори и тези показания да бъдат изключени, има достатъчно други доказателства, които подкрепят обвинението.
Тезата е изключително проблематична по няколко причини.
- За да се появят „нови“ показания на свидетеля, някой трябва да го разпита – той нито може да се саморазпита сам, нито разпитът може да бъде проведен от случаен минувач или комшията му.
- Кой трябва да го разпита? Ясно е, че да осигури такъв разпит е на първо място задължение на ръководещия разследването, т.е. прокурора. Но ако той не го прави по някаква причина, съдът, който контролира законосъобразността на задържането, не може просто да каже „Щом няма нови показания, които да опровергават старите, аз просто ще се позова на старите„.
Държавата има задължение за „особено дължима грижа“ при провеждането на наказателно производство срещу задържано лице по чл. 5 от Европейската конвенция за защита правата на човека, за да може да обоснове продължаване на задържането.
А държавният орган, който в крайна сметка решава въпроса за задържането, е съдът. В този смисъл за ЦЕЛТА НА КОНТРОЛА ВЪРХУ ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ЗАДЪРЖАНЕТО съдът не може просто да вдигне ръце и да не се занимае с важно доказателство, което по някаква причина не е събрано, но може да си събере и сам. Дори и на досъдебна фаза.
Напомням
осъдителното решение срещу България по делото „Максим Савов
,където е констатирано именно нарушаване на задължението за „дължима грижа“, защото Савов си е стоял в ареста в хода на наказателното производство, а никой не се е постарал да събере важно оневиняващо доказателство, за което не е имало никакъв проблем да бъде събрано, чак до разглеждане на делото по същество пред втората инстанция (анализ на записи от охранителни камери, които без съмнение доказват, че извършителят е друг; това е делото, по което сме осъдени в т.ч. и за произнасяне на състав на ОС Пловдив с Цацаров).
Подобен формалистичен подход, почиващ на някакви не съвсем ясни теории за „арбитри“ и „правни спорове“ какво може и не може да прави съдът на досъдебната фаза, няма как да бъде приложен, когато се решава въпроса дали някой ще бъде лишен от свобода.
3. Простото твърдение, че дори тези показания да бъдат изключени, имало достатъчно други, без да се държи сметка ЗАЩО тези показания биха били изключени, е крайно смущаващо.
Показанията потенциално биха били изключени не защото някой примерно не е подписал протокола от разпита или по друга формалистична причина, а защото биха се оказали събрани ЧРЕЗ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО СЛУЖБА НА ВОДЕЩИТЕ РАЗСЛЕДВАНЕТО.
При това положение би трябвало да се постави на масата въпросът за законосъобразността на разследването въобще, в т.ч. и в светлината на поведението на ръководещия го (прокуратурата), който не изглежда никак да се интересува от потенциалното опорочаване на събирането на доказателства от конкретните разследващи.(Фейсбук)
Още тук
