На последното заседание от 23 септември т.г., съдиите от САС оставиха в ареста Благомир Коцев с мотива, че е кмет и на свобода има опасност да извърши престъпления и да застраши събирането на нови доказателства. За над два месеца в ареста на варненския кмет и близо година от показанията на свидетелката Пламенка Димитрова, прокуратурата така и не сколаса да събере нови доказателства.
Благосклонно съдът даде поредна порция време на обвинението, въпреки, че богатата практика на ЕСПЧ сочи, че за предотвратяване на престъпление, никой не може да бъде задържан, освен ако има опасност от укриване.
Такава опасност съдът не откри в случая „Коцев“. Но пък показа твърдост в разбирането, че арестът е най-заслужената мярка, щом е поискана от прокуратурата.
Съдът игнорира молбата на обивняемия бъде задържан у дома си, да бъде изолиран от телефон и интернет, дори да бъде следен с електоронна гривна, каквото мярка е възможна при домашен арест. Няма да припомняме чисто човешките мотиви, които не сломиха нито прокуратурата, нито съда. Това ще бъде отчетено от по висши инстанции – извън България, обаче.
Доста се писа за официалните решения на съдилищата по мерките за неотклоние на Благомир Коцев и Никола Барбутов. Но извън официалното им оповестяване остават забележителни подробности, които не са убегнали от вниманието на чувствителни „гости“ на публичните заседания по „кметските дела“.
Мнозина са си водили бележки за онова, което по правило не намира място в официалните протоколи.
Доколкото съдът взима решенията си в името на народа, впечатленията на публиката сглобяват доста по-пълна пълна картина на „народното“ правораздаване по делата на Коцев и Барбутов.
Едно по едно
Публиката в съдебна зала, научена, че съдът е крепост на държавността, се оказа особено чувствителна към подмятания и реплики на самите съдии и прокурори.
На 23 септември по делото за мярката на Благомир Коцев, защитата поиска да бъде разрешено заснемането на заседанието в съдебна зала.
Снимка от съдебно заседание на САС от 18 юли т.г. , когато снимането в съдебна зала не беше забранено.
Това бе отхвърлено от председателя на съдебния състав Стефан Илиев, с думите:
„Даже стожерът на демокрацията САЩ не допуска да се снима в съдебна зала“!
Според присъствалите подобен мотив, а и подборът на изразните средства, е меко казано странен – и намирисва на сарказъм.
От трима съдии само докладчикът по делото е бил в пълна съдийска “униформа“, забелязват гражданските наблюдатели – другите двама съдии не са си направили този труд, макар че пълното облекло на съдиите предизвика респект и подчертава тяхната безпристраност по делата.
Публиката е впечатлена, че председателят на състава Стефан Илиев е „излъгал“, като е казал, че по делото няма нито един документ, който доказва, че бившият зам. кмета на Варна Диан Иванов (отказал се от показанията си) e поискал официално да бъде преразпитан от СГП заради показанията му, дадени под натиск на КПК.
„Аз не мога по изявления в медиите да кредитирам изявленията на бившия заместник кмет“, заявява съдията.
Или след отпускарския сезон, Илиев не е имал време или желание да проучи фактите по случая, но пък се произнася по тях, или прокуратура е укрила от съда, че още на 15 юли т.г. Диан Иванов е депозирал молба да бъде преразпитан за показания, които е дал под натиск на КПК. Запознати с делото обаче потвърдиха, че официално входираната в СГП молба на Иванов се намира по делото. Изглежда за съдията-отпускар Илиев не е било удобно да я забележи.
Каквато и да е причината, факт е, че съдът се произнесе във вреда на задържания кмет Благомир Коцев без да отчете това обстоятелство и така засили мнението, че съдът подкрепя бездействието на прокуратурата, която не позволява на свидетеля да каже истината.
„Свойската“ забележка на съда в края на заседанието към обвинението да се „разбърза“, по-скоро потвърждава, а не разсейва подозрението, че съдът се включва във възпрепятстването на свидетеля да каже, че е дал показания под натиск и не подкрепя прокуроската свидетелка. Тази забележка също не намери място в протокола. Както не намери място и идентична забележка на съдията Желязков при разглеждането на предходната мярка, през юли месец. А що се касае до отговора на прокуратурата към съдия Илиев, такъв сега нямаше. Вместо това, прокурор Близнаков пуска тънка (но не и невидима) ехидна усмивка.
Очевидци са впечатлени и от изявите на съдията по делото „Коцев“ за освобождане от ареста на 12 септември в СГС – след неодобрителен смях в залата, с който са посрещнати някои нелепици в пледоарията на прокурор Велислава Патаринска (командирована точно навреме за кметското дело), съдия Ани Захариева, въдворява ред с думите :
„ Какво се смеете, бе? Законът ли ви е смешен? На когото му е смешно айде да излезе и да се смее отвън!“
При второ избухване в залата, когато тя започва да чете определението, първите редове чуват репликата й, просъскана тихо:
„Ще се смеете вие накрая като чуете цялото определение!“
Е, всички чуха финала – без изненади съдът влезе в обувките на прокуратурата и остави Коцев в ареста.
Тези реплики ги няма в съдебния протокол, но са увековечени от бележките и острия слух на слушателите в зала, които определят като крайно неподходяща изявата на един председател, който има право да отстранява от заседанието, без да влиза в дребнави пререкания със залата. Или пък да им съска.
Стенографите спират да пишат, когато съдията влиза в контакт с публиката, разказва очевидец на съдийското респектиране.
Същото е направила и протоколистката при репликите, разменени от съдията и прокурора пред САС по повод „интереса“ им към онлайн сайтовете, публикували изявленията на бившия зам.-кмет Диан Иванов как е манипулация да се твърди, че е давал показания срещу кмета на Варна.
На аргумента на защитата, че изявленията му са публично оповестени в онлайн сайтове, прокурор Калин Близнаков отговаря самоуверено:
„Не ги чета тия сайтове“.
Съдията Илиев дружелюбно подкрепя мнението на Близнаков: “И аз не ги чета.“
(Същият ден рано сутринта бяха пубикувани инфомации за кадрова принаделжност на съдия Илиев към ДС, но приемаме, че това не са убедителни доказателства за неговото правосъзнание.)
Така се създава хармонията „ни чул, ни видял“, а крайният й резултат е известен – Благомир Коцев остана окончателно в ареста, Диан Иванов безнадежно чака прокуратурата да го преразпита пред съдия (може би през 2026), а усещането за справедливост изтънява съвсем.
Когато позволиш да те вземат на подбив, замисли се, коментира един от наблюдателите на нажежените страсти между „народа“ и съдебните сановници преди седмица във вторник. В края на осемчасовото заседание, на излизане от съдебна зала, прокурор Близнаков е изпратен на изпроводяк с въпрос от залата:
Прокурор Калин Близнаков и Евгения Щъркелова, бивш зам. шеф на специализираната прокуратура по делото „НАПлийкс“.
„Оправихте ли пръскачките пред Народното събрание ?“
Отговорът през рамо на Близнаков към любознателния гражданин звучи така: „Кви пръскачки, бе ?!“
Очевидно е визирано знаменитото обяснение на наблюдаващия прокурор Евгения Щъркелова по делото „НАПлийкс“, според което хакерите по делото за изтеклите данни е трябвало: да активират пoливнaтa чacт пpeд пapлaмeнтa и да cъздaдат хаос при пpeминaвaнeтo нa aвтoмoбили нa дъpжaвния глaвa или гocти нa нaшия пapлaмeнт и т.н. , и така да да взривяват пoлитичecĸaта cиcтeмa!“ Заедно с нея наблюдаващ прокурор по делото бе и Близнаков. Самото дело накрая се спихна и приключи само с глоба за единствения останал подсъдим (Бойков).
По „съвпадение“ пък съдия Венелин Иванов от делото на Коцев пред САС, като докладчик в спецсъда, е задържал собственика на „Тад груп“ Иван Тодоров по казуса с пръскачките. Тогава съставът на Иванов записа в мотивите си забележителната мисъл, че на свобода Тодоров би бил опасен, понеже бил умен и умеел да борави с компютър. Без коментар.
След близо година арест на Тодоров СГС прекрати окончателно делото поради липса на престъпление. Наскоро той спечели и делото си срещу КОНПИ, като комисията бе осъдена да плати над 100 хиляди лева разноски – т.е. ще ги платим всички ние.
Недоумение
Буди недоумение обаче и друго. Както прокурор Близнаков, така и съдия Илиев безкритично препрочитат и кредитират твърденията на
Пламенка, че обвиняемите й искали „10% от оборота на бизнеса“. И тук вече прозира известна доза функционална неграмотност у родните магистрати.
„Оборот“ значи „продажби“! Божем, няма как никой да ти поиска процент или „отчисление“ от продажбите, а може единствено да се иска процент
от печалбата на фирмата!
И това е просто поредният пример за откровените нелепости, наръсени по делото от прокурския свидетел Пламенка Димитрова, които съдът кредитира безкритично.
И по двете дела гъмжи от куриози
Няма да питаме съда къде е неназованият депутат, станал причина делото „Коцев“ да се гледа в София, а не във Варна, където защитата твърди, че трябва да бъде върнато по компетентност.
Софийските съдии знаят, йче „беззименият високопоставен депутат“ присъства само формално, но никак нямат намерение да се разделят с делото.
Пропуснаха и очевадния факт, че варненската прокуратура отказа да образува производство за набедяване срещу предприемачката Пламенка Димитрова, която спомена пред медиите, че някой й бил казал, че Асен Василев знаел за предполагаемата корупционна схема.
Районната прокуратура във Варна отказа да разследва свидетелката за набедяване, защото в нейните показания изобщо не са посочени данни за престъпление на Василев, чието име прокурорите оповестиха в зала, позовавайки се на свидетелката си.
Тогава какво прави делото в столицата е ребус, който и тийнейджърите с лекота ще разгадаят, но съдилища застават гърбом към тези т.нар. доказателства, като се придържат към постните данни на „премного овластения господар на досъдебното производство“ .
Никой не пречи на защитата да противопоставя широки академични познания по право и практика по българското и европейското правораздаване, но и няма кой да задължи съдиите по делата на Барбутов и Коцев да се задълбочат в него.
Казусът „Соня Клисурска“ по делото „Барбутов“
На 24 юни т.г. бившият зам. кмет на СО Никола Барбутов бе задържан по обвинение за участие в организирана престъпна група с цел корупция. Това стана по свидетелства на кметовете на „Люлин“ и на „Младост“. На 18 септември защитата поиска освобождаване ареста, тъй като от момента на задържането на Барбутов и Рафаилов разследващите не са свършили почти нищо, с изключение на това да разпитат неколкократно районните кметове на „Люлин“ и на „Младост“. Cлeд 8-чacoвo зaceдaниe тpичлeнeн cъcтaв нa Aпeлaтивeн cъд – Coфия пoтвъpди зaдъpжaнeто на Бapбyтoв и измeни ареста на Paфaилoв в гapaнция от 10 000 лв.
На 18 януари т.г. паричната гаранция от 10 000 лв, наложена на Соня Клисурска за участие в ОПГ с Никола Барбутов и експерта Петър Рафаилов беше изцяло отменена от СГС.
Съдия Мирослава Тодорова
Съдия Мирослава Тодорова в определението си прави преглед на всички материали по делото и от определението й стана ясно, че на практика няма доказателства за престъпление по делото „Барбутов“.
„Повдигнатите проблеми от свидетелите на този етап на разследването, на който органите на досъдебното производство са избрали да пристъпят към привличане на обвиняемата (Соня Клисурска – б. р.), засягат въпроси от сферата на доброто общинско управление или имат политически, професионално – или социално-етически характер, поради което и тяхното обсъждане, оценяване и решаване се осъществяват извън наказателния процес„, посочи съдията и отмени гаранцията на Клисурска.
Адв. Ина Лулчева
На практика от решението на съдията по мярката за неоклонение на Клисурска се разбира, че прокуратурата няма основания да твърди, че има организирана престъmна група ( ОПГ ) по делото „Барбутов“ .
По този повод адв. Ина Лулчева поиска от съда да приеме, „че от една страна групата се разпадна защото според определението на СГС, което е приложено по делото с пълния анализ на доказателствата, няма данни Соня Клисурска да участва в групата. Група с двама няма. Освен това не са събрани доказателства, които да подкрепят първоначалните твърдения, които са дали основание да се приеме, че има обосновано предположение за престъпление. Не са събрани доказателства, която самата прокуратура казва, че са необходими, за да се провери това и да се докаже подозрението“, заяви адвокатът
Прокуратурата много уважава съда, но не и когато й се пречка „по пътя“.
Прокурор Дойчо Тарев по делото напълно омаловажи съдийския акт. Нарече го „тенеденциозен такъв анализ“, попаднал удобно в делото „именно по мярка за неотклонение, в който недопустимо е коментиран целия доказателствен материал, дори и този, който не касае обвиненията, които са атакувани с жалбите срещу мерките за „парична гаранция“.
Публиката пита кой е удобният момент за прокуратурата да се сочат доказателства от защитата. И още: Абе, да няма забрана в закона адвокатите да защитават клиентите си с безупречни доказателства?!
В случая съдът игнорира анализа на съдия Мирослава Тодорова, и възприе безусловно тезата на прокуратурата да бъде продължено задържането.
Съдии разни, едни не правят компромиси с правото, други избягват да се задълбочават чак толкоз и скромно пасуват за свободата на задържаните, особено ако са от политическата опозиция.
Методи Лалов
ПП. През седмицата адв. Методи Лалов, бивш съдия и председател на СРС, предложи на „безупречната защита по делото „Коцев“ да го включи в делото.
„Toвa paзcлeдвaнe e нa 10 мeceцa, тaзи пpoĸypaтypa дoĸoгa дa я чaĸaмe дa извъpши ĸaĸвoтo и дa билo. … Aĸo пpaвитe зaĸлючeниe, чe тoй мoжe дa извъpши бъдeщo пpecтъплeниe, тpябвa дa e нa бaзaтa нa дaнни, нa дoĸaзaтeлcтвa oт минaлoтo. … Toвa e cъдeбeн пpoизвoл, гpaничeщ c фaшизъм. He мoжe тaĸa, гocпoдa cъдии, ĸaĸ нe ви e cpaм дa пpaвитe тoвa нeщo.
„ Tyĸ e виднa cъдeбнa peпpecия, ĸoятo e въпpoc нa cтpax и нa влияниe, aĸo e и въпpoc нa глyпocт, дa cи взeмaт чaнтичĸитe и дa cи зaминaвaт. … Koцeв нямa пpичинa дa e в apecтa. … Toвa e apecт зa пoлитичecĸa yпoтpeбa“.
Дори и пиар да бе, донякъде е жалко, че обстоятелства не позволиха на Лалов да се вклини дори за едно заседание. Щеше да бъде много „интересно“.
След неговия замах, дори и Съдийската колегия на ВСС би признала, че критиките на адв. Ина Лулчева към прокуратурата и съда са били навременни, мотивирани и правно издържани.
DeFakto.bg DeFakto.bg
