DeFakto.bg DeFakto.bg
Военните съдилища няма да гледат наказателните дела срещу служителите на Държавната агенция „Разузнаване“, ако бъде приет законопроект на „Има такъв народ“ за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В мотивите на депутатитее изтъкнато, че през 2015 г., когато е е приет Законът за ДАР служителите в агенцията са били девоенизирани.
Промените
В момента НПК предвижда, че на военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи, генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства, както и от резервистите при изпълнение на активна служба в доброволния резерв и лицата на военновременна служба. Пред военен съд отговарят и гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Националната служба за охрана, в държавна агенция „Разузнаване“ при или по повод изпълнение на службата им.
След закриването на военните съдилища в Плевен и Варна през 2014 г., останаха тези в София, Пловдив и Сливен и Военно-апелативният съд, напомни сайтът lex.bg.
Според доклада за дейността на съдилищата за 2024 г. в тях работят общо 14 съдии, чиято средна месечна натовареност за е 3,31 дела, а броят на делата за разглеждане трайно намалява (642 през 2022 г., 604 през 2023 г. и 557 през 2024 г.). Следва да се отбележи, че тази натовареност е изчислена на базата на всички дела за разглеждане, т.е. без да се прави разграничение колко от делата са от общ и колко от частен характер.
През 2023 г., докато течеше обсъждането на последните промени в Конституцията, беше огласено, че едва 23% от делата на военните съдилища са от общ характер.
През 2020 г. Висшият съдебен съвет изпрати предложение до парламента за закриването на още две военни съдилища и на практика да останат един първоинстанционен и един апелативен съд. Предложението беше мотивирано с трайната тенденция за намаляване на броя на делата и ниската натовареност на военните магистрати.
Съдът в Страсбург
Πрез 2019 г. по делото „Мустафа срещу България“ съдът в Страсбург осъди България задето военен съд наред с военни е съдил и цивилeн гражданин. В това решение съдът обяви: Когато цивилни лица са изправени пред военни съдилища за престъпления, които не са свързани с армията, подобна ситуация сериозно подкопава доверието, което съдилищата трябва да внушат в демократичното общество. И още: Международната тенденция е да се ограничава компетентността на тези съдилища.
