От „няма никога да бъда главен прокурор, не искам, няма да се кандидатирам“ до „оставам главен прокурор“, пък ако ще и на цената на конституционна криза.
Конституционна криза е, пак го пиша, непризнаването от страна на върховния съд, че прокуратурата има легитимен ръководител. Това поставя под сериозен въпрос дейността на цялата институция, управлявана по такъв начин.
Оказва се, че каквото и да става, Сарафов трябва да бъде главен прокурор.
И въпросът е: ЗАЩО?
С какво е толкова ценна точно тази конкретна личност, че никой друг не може да седне в стола й?
Някакъв много качествен управленец ли е, прокуратурата под негово ръководство е постигнала велики успехи ли, изпълнил е заявките, които сам даде, поемайки поста ли?
Какво налага точно този човек да бъде шеф на тази институция, дори на цената на явен разпад на държавността?
Искам да чуя отговора на този въпрос от авторите на правните мнения в защита на легитимността на Сарафов.
Не на книга дали може, а защо трябва.
Този въпрос няма отговор.
По абсолютно същия начин, както нямаше отговор въпросът как Прокурорската колегия и цялата институция прокуратура си легнаха една вечер гешевисти и на сутринта се събудиха сарафовчета.
Гешев, в чиято защита се писаха писма, правеха се хипънинги в Бояна, излизаше се на стълбите на Съдебната палата, отхвърляха се мотивирани искания за предсрочно прекратяване на мандата му и пр. беше разжалван за часове.
По-ярко доказателство за задкулисното упражняване на реалната власт в правосъдието в някакви други сгради (по Цацаров), а не във формално посочените за целта, от случващото се по върховете на прокуратурата няма.
Защото няма нито една нормално звучаща, логична причина, която може да бъде изтъкната в подкрепа на тезата, че Сарафов трябва да седи в кабинета на главния прокурор, ако трябва и на цената на сриване на всичко каквото е останало от т.нар. правосъдие.
Не на книга дали е допустимо, което дори не е толкова важното, а ЗАЩО ТРЯБВА.
Адв. Пламен Велчев: Адвокатурата носи отговорност за днешния хаос в държавата
Проблемът Сарафов, изпълняващ функциите на главен прокурор, е отново на дневен ред. Защо???.
Този проблем щеше да се реши още на 2 ноември 2024г., когато българската адвокатура празнуваше своят професионален празник.
Тогава ВАДС и всички Адвокатски съвети декларираха категорично, и обявиха публично протест срещу Сарафов. До тук добре! Но резултат никакъв.
Обявяването на протеста беше много фанфарно, но организацията мижава, ако въобще я имаше. Скоро ще честваме една година от този срам за голяма част от ръководните органи и за цялата адвокатура.
Този срам можеше да бъде слава и чест на българската адвокатура , но не се получи защото:
На посочените места за протест – съдебните палати се явиха, някъде 3 – 4 адвокат и общинското бездомно куче, накъде десетина, а пред Съдебната палата в София 20 – 30 адвоката.
Енергията на протеста отиде в свирката на „локомотива “ , а не в двигателя или в разговори под сурдинка на маса в заведенията за празнуване.
Българската адвокатура освен, че се изложи тотално, като “ каза хоп, но не скочи“ на и.ф. главен прокурор, е виновна за днешният правен политически и организационен хаос в държавата България.
Скоро ще честваме една година от този срам за голяма част от ръководните органи и за цялата адвокатура. Този срам можеше и да бъде слава и чест на българската адвокатура , но не се получи защото:
Адвокатурата заприлича на прокуратурата като братовчедки, видно от вътрешните зависимости във всяка от тях. Наличие на твърда йерархичност, подчиненост, страх, порочно единомислие, родствена обремененост и професионална симбиоза.
Сарафов не се стресна от протеста защото, знаеше, че зад фигурата му стоят мощни лобистки политически интереси.
Знаеше, че адвокатурата е слаба, беззъба, безгръбначна и страхлива
Защо преди година българската адвокатура не успя? Отговорът е защото все повече се прокуратизира. В състава й масово навлизат прокурори, следователи, юрисконсулти от МВР, разследващи полицаи. Нямам нищо против тези колеги, но дъгосрочната работа в тези структури създава определен манталитет в повечето от тях , определен начин на мислене..
Не случайно народът казва “ няма бивш прокурор и полицай , както няма и бивш афроамериканец.“ Така се завземат отвътре както адвокатурата така и съдъд.
Справка – скорошните назначения на бивши полицаи и прокурори в съдилищата на длъжност съдии..
Бих искал да поканя виновните адвокатски органи, провалили протеста срещу Сарафов на предстоящият празник на адвокатурата да се покаят,“ да си посипят главите с пепел“ и поискат прошка от редовите адвокати.
Редовите адвокати да не дремят на предстоящите избори на адвокатски органа, а да участват активно на събранията и да гласуват не по списък, а с разум.
ПП. Мненията на авторите са изложени в профилите им във Фейсбук.
DeFakto.bg DeFakto.bg
Адв Емил Георгиев: Държи се със зъби и нокти за креслото, за да гарантира недосегаемостта на Пеевски и Борисов
Андрей Янкулов: ЗАЩО ТРЯБВА?
