DeFakto.bg DeFakto.bg
Защо твърдя, че упорството на реалната задкулисна власт да държи по напълно необясними причини конкретната личност Борислав Сарафов в кабинета на главния прокурор противно на закона поставя под сериозен въпрос законосъобразното осъществяване на дейността на прокуратурата въобще след 21.07.2025 г.?
И нещата въобще не опират само до конкретните правомощия на главния прокурор като например да иска възобновяване на наказателни дела – последното станало конкретния повод да научим за становището на Наказателната колегия на ВКС, че Сарафов не може да упражнява това правомощие, защото след 21.07. не изпълнява функциите на главен прокурор.
Проблемът е много по-голям от това кой точно фактически ще подпише искане за възобновяване на наказзателно дело или ще извърши друго някое конкретно действие. Прокуратурата като институция не може да функционира законосъобразно без главен прокурор и това е без никакво съмнение според становището на Конституционния съд.
Миналата година КС по к.д. 1/2024 г. отхвърли промените в Конституцията, които ограничаваха конституционно определените правомощия на главния прокурор. За да направи това, КС прие, че: „предприемането на съществена промяна в характера и в обхвата на тези правомощия на главния прокурор неизбежно рефлектира върху конституционно заложените параметри за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на дейността на прокуратурата.“
По аргумент на по-силното основание, след като единствено промяната в характера и обхвата на правомощията на главния прокурор по Конституция неизбежно рефлектира върху параметрите за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на дейността на прокуратурата, то отсъствието на главен прокурор въобще без никакво съмнение ще доведе поне до същите или до още по-тежки последици.
Следователно без главен прокурор не може да има законосъобразно осъществяване на дейността на институцията.
И още от същото решение: „Трайна и последователна е практиката на Конституционния съд, че чрез [конституционните правомощия на главния прокурор] „конституционният законодател съсредоточава и персонализира в лицето на главния прокурор крайната отговорност за законосъобразното упражняване от прокурорите на правомощията по чл. 127, т. 1 – 6 от Конституцията, като създава и допълнителна гаранция за точното и еднакво прилагане на законите (материални и процесуални) в рамките на прокуратурата“ (Решение №2/2017 г. по к.д. №13/2016 г., Тълкувателно решение №11/2020 г. по к.д. №15/2019 г., Решение №7/2021 г. по к.д. №4/2021 г.)“.
И как тогава може да функционира адекватно тази йерархична институция, когато се оказва, че няма лице, което да персонализира крайната отговорност за законосъобразното упражняване от прокурорите на правомощията им по Конституция (според редица решения на КС)?
От няколко месеца в държавата ни фактически оперира прокуратура без да са налице необходимите гаранции за точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите.
Или казано по-ясно: ето ви я държавата на голямото Д в пълния ѝ блясък.
