DeFakto.bg DeFakto.bg
В декларация ВАдвС призова Висшия съдебен съвет да разреши незабавно въпроса с изпълняващите функциите главен прокурор и председател на Върховния административен съд, като подчертава, че всяко забавяне допълнително допринася за уронване престижа на съдебната власт и поставя в несигурност правата на всички граждани, засегнати от актове на „изпълняващи функциите“. Независимостта на органите на съдебната власт предполага, че всеки един от органите упражнява правомощията си по начин, уреден в закона – казва в декларацията си ВАдС.
Тя е писана от зам.предесдателя на ВАдвС Валя Гигова и одобрена мнозинството й в съвета. Преди публикуването на декларацията, е имало друг варнат на текста й, писан от адвокатите Иван Чолаков и Петър Славов, но поради острия й характер, е била отхвърлена, научи ДеФакто (виж по долу).
От една страна позицията на ВАдвС изразява несъгласие с позицията на прокуратурата да не зачита решенията на ВКС по случаят „Сарафов“. В нея нито веднъж не се назова поименно Борислав Сарафов, който продължава да е на върха на ВКП, въпреки изтеклия му мандат и опасността всички негови актове да бъдат отхъвляни от съдилищата като нищожни след 21 юли т.г. Нещо повече поставя под въпрос дейността на цялата прокуратура след тази дата по мнениетот на юристи.
От трета, позицията на ВАдС изненадващо изразява несъгласие с общественото говорене на адвокатите по дела с правни проблеми, предизвика възмушение на съсловието. На практика висшия орган на адвокатурата вместо да защити свободата на изразяване на адвокатите, се присъединява към доводите на Сарафов и прокуратурата, коментираха адвокати.
По деклерацията
Адвокатският съвет „изразява дълбока загриженост и тревога след изразената публична позиция на Прокуратурата на Република България на 3 октомври 2025 г., с която тя разглежда публикуваното съобщение на електронната страница на Върховния касационен съд за два постановени съдебни акта, касаещи правомощията на и.ф. главен прокурор, като „поредно действие, продиктувано от нестихващите опити за дестабилизация на съдебната власт“.
Възразява срещу „Обобщенията, че съдът е „некомпетентен“, „зависим“ и „политизиран“, които в последните месеци се повтарят в публичното пространство – чийто институционално недопустим завършек е официална позиция на Прокуратурата на Република България, не просто подкопават доверието в актовете на съда, а разрушават устоите на съдебната система и държавността“.
Посочва общоизвестния факт, че правосъдието е в основата на държавността, което се осъществява и олицетворява със съда, а Върховният касационен съд като най-висша съдебна инстанция по наказателни дела е призван да прилага Конституцията и закона, без да се поддава на обществен или институционален натиск. Някои от абзаците в позицията на ВАдвС
са твърде забележителни:
В правовата държава, казва съветът, е „недопустимо нито прокуратурата, нито адвокатурата извънпроцесуално да изразява публични позиции и становища за правилност или неправилност на конкретни съдебни актове по висящи производства, в които се правят квалификации за съда“.
Какво общо има случаят „Сарафов“ с това обобщение не става ясно, но можем да погадаем дали мнозинството в съвета не изразява косвена подкрепа за прокуратурата по делата „Коцев“ и „Барбутов“, за които има сериозни съмнения, че са образувани с политически мотиви. А адвокатите им на глас излагат правни аргументи срещу подобни прийоми на официалната власт. Ако предлоположението се окаже вярно – това е тежко предателство спрямо адвокатската общност от ВАдвС, който на практика подкрепя безправието и оставя властта необозпокоявано да довърши започнатото.
Меко казано странна е идеята, че в битката за правото адвокатите и прокурорите разполагат с еднакъв „оръжеен арсенал“ , а „отговорността им за справдливо правосъдие от независим и безпристрастен съд, е обща“.
Теоретично звучи добре, но на практика подобен извод не държи сметка за реалностите и това го прави безсмислен – по наказателни дела например адвокатите разполагат само със силата на знанията и уменията си, а обвинението – с мощни правомощия на закона, които не изравняват силите, обратно, безпроблемно прават възможо невъзможното – например да се предлагат на съдилищата дела с беззимени обвиняеми, които те безропотно гледат.
В декларацията на ВАдвС битката за правото е сведена до съдебните зали:
„Висшият адвокатски съвет счита, че правните спорове трябва да се решават единствено в съда. Различните правни разбирания за прилагането на закона и междуинституционалните конфликти в съдебната система следва да бъдат разрешавани вътре в съдебната система по начин, който опазва авторитета и достойнството но съдебната власт. Несъгласието с правилността на съдебните актове и проверката за тяхната законосъобразност се осъществява единствено чрез обжалване в рамките на инстанционния контрол“
Да, съдебните актове трябва де се спазват и изпълняява, както и процесулани ред за това. Но (все още ) никой не може да забрани общественото говорене за проблеми по делата, зад които се крият други намерения, наречени от чл.18 на ЕКЗПЧ паралегални цели, които изкривяват смисъла на правосъдието.
Друг е въпросът, че трудно може да се намери демократична държава, в която прокуратурата й отказва да се съобразява с актовете на съда и очакванията бяха, че ВАдвС ще наблегне именно на това, което е утвърдена практикта на българските и европейските съдилища.
В този контекст в декларацията на 22- те адвокатски колегии от страната по повод позицията на ПРБ срещу ВКС за отстраняваенот на Сарафов поради изтекъл срок, имаше ясна непримиримост за защита на правото:
„Няма да допуснем подмяна на демократичните принципи и върховенството на закона чрез внушения или атаки срещу независимия съд и осъществяването на конституционно определената му роля. Призоваваме всички държавни органи да спазват стриктно правовия ред в Републиката, като зачитат разделението на властите и отстояват върховенството на закон“.
Нито една дума на подобна категоричност няма в декларацията на ВАдвС – за огромно съжаление, но за радост на управляващи от всякакъв калибър, особено за някои.
Очаквахме проблемът да бъде назован директно, както неведнъж това е правил ВАдвС, и да постави въпроса – какво прави и.ф. Борислав Сарафов на върха на прокуратуата с изтекъл мандат, без намерение да освобождава поста, въпреки решение на върховната съдебна инстанция, но легитимиран от политическата власт, която на практика толерира беззаконието.
Реакции
Ивайло Дерменджиев, председател на ВАдвС: Не съм съгласен прокуратурата да коментира актовете на съда, а адвокатите да си мълчат
На въпрос на ДеФакто как се стигна до текста на декарацията, Ивайло Дерменджиев, преседател на ВАдвС отговори: Принципно, позиция беше предложена от мен още миналият петък, а конкретен текст бе написан от колегата Иван Чолаков и Петър Славов. Тя обаче, не срещна подкрепа от мнозинството в съвета и беше заменена с това, което четете сега. Позицията на колегите беше остра, ясна и категорична и най-вече с достатъчно правна конкретика по темата.
Не смятам, че орган като нашия, трябва да излиза с декларации, ние не сме декларатор на данни, а орган, който приема позиции. Но това не е същественото. Самата Декларация по съществото е правилна, но няма тази острота, която се очакваше от адвокатите.
Освен това, ние трябваше да сме първи, като висш орган, а не след като 22 адвокатски колегии в страната приеха позиция. Адвокатите очакват от нас бързи адекватни действия, а не равнение по зададеният тон в хора.
Не съм съгласен, едната от страните в процеса, каквато е прокуратурата, да коментира актовете на съда и да създава модел на поведение. Това, че отделни адвокати са коментирали е едно, друго е, когато зад казаното стои институцията.
В този смисъл, никак не подкрепям разбирането в декларацията, че видиш ли, адвокатите не могат да коментират нищо от ставащото в съдебната система, какъвто е призивът тук. Адвокатите са рупорът на обществото и коментирането на ставащото е и тяхно задължение. Това е част от тяхната обществено значима функция.
Адв. Ина Лулчева: Декларацията на ВАдвС абсурдно сочи, че адвокатите и прокурорите са едно и също
Днес Висшият адвокатски съвет е публикувал „декларация“. От нея се разбира, че за този орган адвокатите и прокурорите са едно и също, независимо, че едните упражняват власт, т.е.сила, а другите имат само словото; че адвокатите трябва да мълчат извън съдебната зала, защото иначе биха създали дискомфорт на съда; че нямат право на свобода на словото, въпреки че в Конституцията пише друго.
Според висшия орган на адвокатурата адвокатите нямат място в обществения живот, трябва да потиснат съвестта си и да не се интересуват от върховенството на правото.
Декларацията не е подписана. Дано да е от чувство за срам…
