DeFakto.bg DeFakto.bg
(Делото Медаров срещу България)
Любомир Медаров, един от “ рездидентите“ на бившия главен прокурор Иван Гешев по „историческото“ шпионско дело, което още не е вляз.о по същество в съда, осъди България в ЕСПЧ за нарушено право на справедлив процес и презумпцията за невиновност. Медаров е бивш отговорник за класифицираната инфорамация в Народното събрание.
На 18 март 2021 г., той беше задържан от военната полиция, а на следващия ден обвинен в участие в престъпна група и в шпионаж в полза на чужда държава.
Пред ЕСПЧ той е представляван от адвокат Даниела Василева, която в жалбата до съда не е спестила нито едно от изявленията бившия главен прокурор Иван Гешев, говорителката му Сийка Милева и началника на военната прокуратура Елин Алексов, които преди четири години обявиха, че за първи път в България е разкрита мащабна шпионска група в полза на Русия, и осъдиха предварителено шпионите.
Изявленията на „тримата отговорници от прокуратурата са надхвърлили рамките на простото съобщаване на информация„, пише в решението на съда.
В началото на 2021 г. Военната прокуратура в София започна наказателно преследване срещу няколко лица за участие в престъпна организация и шпионаж. Дeлoтo бe шyмнo oпoвecтeнoтo от бившия глaвeн пpoĸypop Иван Гешев пpeз 2021 г. и пo нeгo бяха привлечени шecтимa зa шпиoнaж.
Те бяха oбвинeни пo глaвa пъpвa oт HK ĸaтo yчacтници в група за шпионство, събиране с цел издаване на чужда държава на информация, представляваща държавна тайна и за поставяне в услуга на чужда държава, за да й служат като шпиони.
Πo тoвa дeлo Boeннo-oĸpъжнa пpoĸypaтypa Coфия пocoчи зa ръководител на шпионското ОПГ 74 – годишният Иван Илиев, oпpeдeлeн oт oбвинeниeтo зa „Peзидeнтa“ нa гpyпaтa.
B нeяa още бяха зaм.шeфът нa бюджeтнaтa диpeĸция нa MO пoлĸ. Πeтъp Πeтpoв, шeф нa ceĸpeтнa ceĸция в пapлaмeнтa, cъпpyгaтa нa Ивaн Илиeв, пoдпoлĸ. Димитър Влахов, пoдпoлĸoвниĸ Д. T. Г., o.p. , пoлĸoвниĸ Любомир Медаров и пoлĸoвниĸ Πeтъp Πeтpoв. „Peзидeнтa “ e oбвинeн и зa пoдбyдитeлcтвo зa cъбиpaнe нa дъpжaвни тaйни , ĸoитo дa бъдaт издaвaни a чyждa дъpжaвa, a c oщe двaмa – и зa paзглacявaнe нa инфopмaция c вoeнeн xapaĸтep.
Πpoĸypaтypaтa твъpдeшe, чe в пpoдължeниe нa гoдини Илиeв e пoдбиpaл лицa, зaeмaщи ĸлючoви пocтoвe, c дocтъп дo ĸлacифициpaнa инфopмaция нa Бългapия и нeйни пapтньopи oт HATO и EC. Члeнoвeтe нa гpyпaтa ca ce възпoлзвaли oт cлyжeбнoтo cи пoлoжeниe, зa дa cъбиpaт ĸлacифициpaнa, cлyжeбнa и дpyгa cъщecтвeнa инфopмaция, пpeдcтaвлявaщa интepec зa чyждoтo paзyзнaвaнe и cpeщy зaплaщaнe пpeдaвaли инфopмaциятa нa pъĸoвoдитeля нa гpyпaтa. Bпocлeдcтвиe тoй и cъпpyгaтa мy ca я пpeдocтaвяли нa cлyжитeл oт pycĸoтo пocoлcтвo в Coфия.
В решението на ЕСПЧ са разгледани подробно всички изявления на прокурорите. Поучително да се прочетат, защото доведоха до осъждане на държавата
Из решеинето на съда
На 19 март 2021 г. прокуратурата организира пресконференция по повод наказателното производство срещу жалбоподателя и предполагаемите му съучастници. В събитието участваха главният прокурор Иван Гешев (И.Г.), говорителят на прокуратурата Сийка Милева(С.М) и началникът на военната апелативна прокуратура Елин Алексов (Е.А).
Пръв думата взима главният прокурор Гешев. Той заявява, че целта на пресконференцията е да представи информация за разследване, свързано с националната сигурност и сигурността на международните партньори на страната, като подчерта, че случаят е без прецедент в новата история на страната.
След това С.М. прави подробно представяне на наказателното разследване. Тя сочи следното:
„За първи път в най-новата ни история властите разкриха шпионска група. След одобрение от компетентните прокурори беше подготвена визуална презентация, която включва малка част от доказателствата, събрани по време на разследването. (…) Тази презентация е подготвена в съответствие с презумпцията за невиновност (…). Тъй като тази престъпна дейност застрашава националната сигурност, ви уведомявам, че няма да отговаряме на никакви допълнителни въпроси.
Регионалната военна прокуратура отговаря за надзора на наказателното разследване, проведено за тежки престъпления срещу националната сигурност. Сътрудничеството между различните органи доведе до получаване на информация за съществуването на група лица, които събират и предават класифицирана информация на чужда държава. Според доказателствата, събрани по време на разследването, лидерът на групата е бивш служител на Военното разузнаване (…). Основната му задача беше да създаде нелегална разузнавателна мрежа. За тази цел той набираше лица, които в рамките на своите професионални задължения имаха достъп до класифицирана информация (…). Съпругата му, българска и руска гражданка, също участваше в шпионската група. (…) Тя е играла ролята на посредник между [съпруга си] и служител в посолството на Руската федерация, като е предавала [на последния] информация и пари. Останалите членове на групата са висококвалифицирани лица: военни и висши държавни служители. Тяхната роля е била да събират и предават (…) класифицирана информация (…). Четвъртият участник в групата е бивш агент на военното разузнаване и в това си качество е бил на служба в чужбина като секретар, военен аташе и аташе по отбраната.
Понастоящем той е отговорен за класифицираната информация в Националното събрание. Групата функционираше по следния начин: ръководителят на мрежата провеждаше редовни тайни срещи с членовете на групата (…); [той] им предоставяше мобилни телефони и SD карти, за да могат да снимат исканата информация; (…) членовете на групата [успяха] да снимат няколко документа, показвани на екраните на служебните им компютри; (…) незаконно сниманата информация се предавала по време на предварително уговорени срещи (…) ; (…) информацията (…) се предавала на ръководителя на мрежата, който [ги заплащал] в различни валути; парите се предавали в пликове. (…) Анализът на доказателствата, събрани по време на разследването, позволява да се заключи, че престъпната група е сериозно застрашила националната сигурност във връзка със събирането на класифицирана информация, представляваща държавна тайна, и предаването ѝ на чужда държава“.
След това думата е дадена на началника на военната прокуратура, Е.А., който се изказа по следния начин:
„Описаната престъпна група е действала дълго време. Престъпленията, които е извършила, са тежки престъпления съгласно първа глава от Наказателния кодекс. Това са престъпления, свързани с организирането или ръководенето на група, създадена с цел извършване на престъпления срещу Републиката, съгласно член 109 от Наказателния кодекс, и шпионаж в полза на чужда държава, съгласно член 104 от Наказателния кодекс, или участие в такава група. Дейността на групата е била насочена към събирането и предаването на ръководителя на групата на строго секретна информация, свързана с военни и технологични тайни. Както вече видяхте, групата е извършвала дейността си по много професионален начин. За съжаление, членовете на групата са държавни служители, които са положили клетва да служат на държавата (…). На 18 март (…) бяха предприети няколко разследващи мерки (…). Събраните доказателства [показват] категорично, че дейността на групата е нанесла сериозна вреда на интересите на държавата. (…) Шест души бяха обвинени и всички, с изключение на един, бяха поставени под предварително задържане. (…)“.
През деня на 19 март 2021 г. няколко информационни сайта публикувт статии по случая. Жалбоподателят е посочен като един от участниците в шпионската група. Беше споменато името му и беше уточнено, че той заема длъжността отговорник за обработката на класифицирана информация в парламентарната администрация.
Интервютата на Гешев по шпионското дело
На 20 март 2021 г. две национални телевизионни канали, BNT и BTV, излъчиха в сутрешните си предавания интервюта с главния прокурор И.Г., посветени на наказателното разследване по въпросния шпионски случай.
- 12. Транскрипцията на съответната част от интервюто с И.Г., излъчено по телевизия BNT на 20 март 2021 г. в 8:10 ч., гласи следното:
„Журналист: Г-н Г., Вие отново разкрихте шпионска афера по оста София-Москва. Този път задържаните са само български граждани (…). Как функционираше тази схема?
И.Г.: (…) От историческа гледна точка, от 9 септември 1944 г. насам в България не е имало други подобни случаи. Единственият друг подобен случай в Европа е този с „Петте от Кеймбридж“. (…)
Ж.: Разбирам, че не можете да ни кажете каква информация са продали (…), но колко важна е била тя?
И.Г.: (…) Става въпрос за дело, свързано с информация, която е чувствителна за нашата национална сигурност, за сигурността на НАТО и на Европейския съюз (…)
Дж.: Защо решихте да направите този тип представяне, включващо [някои] от доказателствата, които сте събрали? (…)
И.Г.: (…) Прокуратурата е действала по този начин през последните три [или] четири години. Ние сме много отворени по всички тези дела, с една единствена цел – [да] информираме българските граждани (…) без да нарушаваме презумпцията за невиновност и без да застрашаваме разследването (…) Но, за да бъда честен, трябваше да покажем колко подло е било всичко, което тези хора са правили.
J.: Това е международен проблем. (…) Руското министерство на външните работи (…) би могло да заяви, че става въпрос за добросъвестни посещения на руска гражданка в руското посолство.
И.Г.: (…) Представихме фактите от гледна точка на българската прокуратура (…), за да могат българските граждани да разберат кой какво е направил (…). Искам само да кажа, че по принцип (…), ако ставаше въпрос за руските разузнавателни служби, бих могъл да разбера действията им (…). Но тук става въпрос за българи, които продават страната си за пари (…) Никой не обича предателите.
Ж.: Как обяснявате факта, че тези хора (…) са продали за 3000 долара интересите на държавата, на която служат (…)?
И.Г.: Нямам обяснение. Предатели винаги е имало (…) В крайна сметка, това е работата на [службите] за разузнаване във всички страни – да вербуват такива хора (…)“.
13 Другият репортаж, излъчен по телевизия BTV на 20 март 2021 г. в 9:30 ч., използва изображенията и аудио- и видеозаписите, прожектирани ден по-рано по време на пресконференцията , за да илюстрира изказването на главния прокурор И.Г. Транскрипцията на съответната част от интервюто с него гласи следното:
„Журналист: Откога работите по този случай?
И.Г. (…) Случаят датира от септември и октомври миналата година (…) Това е уникален случай от края на Втората световна война насам, не само за България, но и за Европа. Намерих само един друг пример, така нареченият случай „Петте от Кеймбридж“ (…)
Ж.: Какво е мястото на всеки [от участниците] в схемата?
И.Г.: Нямам много да добавя към представянето, което беше много изчерпателно. Повечето от тях събираха информация, а други влизаха в контакт с разузнавателните служби на Руската федерация и им предаваха тази информация. Тези хора заемаха отговорни постове (…), но също така са бивши разузнавачи, много опитни и специално обучени (…) двама настоящи агенти на военното разузнаване, висш служител на Министерството на отбраната, съпругата на шефа на мрежата (…) и отговорникът за обработката на класифицирана информация в Националното събрание. Това са шестте лица, които бяха обвинени в шпионаж (…). Засега няма данни, които да доказват, че са били вербувани по идеологически или други причини, става въпрос за пари. Това е единствената причина за тяхната [престъпна] дейност (…). Това е отвратителното в този случай. До известна степен бих могъл да [разбера, че са го направили], защото са вярвали в нещо (…) Видяхте, че става въпрос за пари (…) и това е тъжното – че продаваш националния интерес за няколко стотинки (…). Това е срамно! (…)
J: Доказателствата по този случай достатъчни ли са (…)?
И.Г.: (…) Българските съдилища ще решат дали доказателствата са достатъчни (…) Всеки може да си направи собствена интерпретация (…)”.
Към датата на последните информации, получени от страните – 6 август 2024 г. – наказателното производство срещу жалбоподателя и предполагаемите му съучастници все още е в етап на разследване.
Заключение
Вярно е, че изявленията на С.М., Е.А. и И.Г. се отнасят до различните етапи на наказателното производство срещу жалбоподателя и предполагаемите му съучастници и уточняват правна квалификация и фактическите елементи, които са обосновали повдигането на обвинение срещу заподозрените по делото.
Въпреки това с оспорените изявления на тримата отговорници от прокуратурата са надхвърлили рамките на простото съобщаване на информация, посочва ЕСПЧ.
. По-специално, като се има предвид много неточното описание на предварителните констатации от наказателното разследване относно съществуването и престъпните дейности на групата, към която е принадлежал жалбоподателят, сравнението с известен шпионски случай от периода на „студената война“ и използването на определени термини и изрази като „престъпна дейност “, „престъпна група“, „член на групата“, „извършените престъпления“, „категорични доказателства“, „предатели“, „ става въпрос за пари “, „ продава страната си за пари “, както и до заключенията, в които категорично се твърди, че жалбоподателят е участвал в посочените дейности на групата, като е събирал и предавал класифицирана информация;
Съдът счита, че въпросните изявления, направени още преди делото да бъде отнесено към съда, са внушавали идеята, че заинтересованото лице съзнателно е участвало в шпионска мрежа в полза на чужда държава“.
В конкретния случай изявленията на Сийка Милева и Елин Алексов са направени по време на пресконференция, специално посветена на операцията по разбиването на група от предполагаеми шпиони, която се е състояла на следващия ден след ареста на жалбоподателя и в деня, в който той е бил обвинен в шпионаж и участие в престъпна организация. Въпреки че жалбоподателят не е бил назован от двамата представители на прокуратурата, неговата длъжност е била разкрита, което е позволило на медиите лесно да го идентифицират.
В заключение, като се позовава на член 6, параграф 2 от Конвенцията, съдът осъжда изявленията на говорителката на Главната прокуратура, С.М., и на началника на Военната апелативна прокуратура в София, Е.А., по време на пресконференцията на 19 март 2021 г., както и изявленията на главния прокурор, И.Г., които са излъчени на 20 март 2021 г. от два национални телевизионни канала, като счита, че и едните, и другите са нарушили правото му на презумпция за невиновност.
Обезщетение
Съдът присъжда на жалбоподателя 3 000 евро за неимуществени вреди, плюс всяка сума, която може да се дължи като данък върху тази сума.
Съдът счита за разумно да присъди на жалбоподателя сумата от 1 800 евро за разноски и разходи, направени в рамките на производството пред него, плюс всякаква сума, която може да се дължи като данък върху тази сума.
