DeFakto.bg DeFakto.bg
С ново прессъобщение на сайта си Прокуратурата на Република България ни уведомява, че Борислав Сарафов поискал отвод на съдия Мирослава Тодорова от Софийски градски съд, която трябва да се произнесе по жалба срещу отказа на „ad hoc прокурора“ Даниела Талева от 17.06.2025 г. да образува досъдебно производство по сигнала на БОЕЦ за материалите от „ЕвротоЛийкс“, заявява съдия Владислава Цариградска в профила си във Фейсбук.
Тя прави няколко важни разяснения в контекст, за да бъде разбрана сериозността на това предупреждение:
1. Искащият отвод Борислав Сарафов НЕ е страна в производството, но за сметка на това е заподозрян в извършването на престъпление по чл. 274, ал. 1 от Наказателния кодекс (когато някой се настани самоволно в кабинета на главния прокурор и на международни форуми се представя за и.ф., той не става такъв, но поведението му може да бъде противозаконно и това тепърва трябва да се реши от съдия в СГС
2. Съдия Мирослава Тодорова от СГС, бивш председател на Съюза на съдиите в България – емблематично лице на съдийската борба срещу политическия контрол върху съда, която беше мишена на първите напъни за открито подчиняване на съда от ГЕРБ. ЕСПЧ по делото на съдия Тодорова срещу България призна, че дисциплинарното й уволнение е било политическа поръчка, изпълнена от ВСС и потвърдена от ВАС.
Това е първото осъждане на държавата ни за нарушение на чл. 18 – използвано е законното средство за дисциплинарно преследване на съдиите за постигане на незаконна цел – да й запушат устата.
#Защо иска отвод
– защото не се е произнесла в предвидения срок от 1 месец
– защото информация за дисциплинарната саморазправа с нея е в т.нар. „архив“ на Петьо Еврото –. Това от своя страна означава, че почти няма да има съдия в страната, който да бъде независим от самия Сарафов, който, действайки като самодържец на прокуратурата, държи и преписките и разработките на службите срещу съдии (според представената от него официална справка към м. май 2024 г. само прокурорските проверки срещу съдии са над 800).
Да не забравяме, че Сарафов се ръкува дружески с изчезналия държател на архива и изглежда, че заедно са имали интерес (а може би и сътрудничили) за саморазправата със съдия Тодорова?
– заради публичните изяви на Мирослава Тодорова (умишлено пресцентърът е пропуснал качеството й на СЪДИЯ, само дето не са я нарекли с милиционерския си жаргон „ЛИЦЕТО“, но иначе подчертават обстоятелството, че била „бивш председател на УС на ССБ и към момента член на тази съсловна организация“.), в които правила коментари и внушения, които засягат неговото (да се свети) име и длъжността на и.ф. главен прокурор. А пък съсловната (на съдии) организация отправяла призив за принудителното му отстраняване.
#Какъв утвърден инструментариум на предшествениците си използва заподозряното лице (неизчерпателен, а само примерен списък):
1.От 2012 г. започва саморазправата със съдия Мирослава Тодорова, като щафетата от министъра на вътрешните работи на ГЕРБ е поета от главния прокурор Сотир Цацаров, който по сигнал на прокурора Дойчо Тарев, сега заместник на и.ф. на СГП (той заслужава отделна публикация) сръчква ИВСС през 2016 г. и получава цялостна инспекция на работата на съдията и ново дисциплинарно преследване;
2. ССБ е мишена с особена значимост – на 9.11.2018 г., ПРБ произвежда новина – сигнализира ИВСС за забавени мотиви по оправдателна присъда на политическо лице. Забавянето е незначително, делото е над 150 тома, но съдията е председател на ССБ и на следващия ден предстои избор на нов управителен съвет (да си знаят активистите, че ще бъдат под радара, ако се занимават със съсловната организация).
3. септември 2019 г. Цацаров манифестира още по-яростно саморазправата със съдии, от чиито решения не е доволен и особено ако в състава на съда е и председателят на ССБ, затова главният прокурор едвам се сдържа да не каже нещо „крещящо неуважително“ за съда, но отправя очевидно недопустимото искане до ВКС за възобновяване на делото за предсрочното освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман. Щафетата е поета от ВСС с особени заслуги на „българската майка“ Вероника Имова (днес с нов принос към подземната власт, но за това отделно)
4. март 2022 г. трети лица за наказателния процес „отстреляха“ неудобния съдебен състав на ВКС по делото на Десислава Иванчева. Неудобен, защото бяха започнали да събират доказателства за незаконната намеса на Георги Ушев при решаване на делото (дело, което беше политически залог за Гешев и „политическия боклук“, който убеждаваше Европа как се „бори“ с гранд-корупцията)
Ето затова прессъобщението от днес (вчера), което е минало филтъра на шефа на ПР отдела – Веселин Иванов (онзи, който искаше да се „кротна“), е евфеместична заплаха срещу съда и персонално срещу всеки един съдия, който в рамките на правомощията си може да засегне интереса на заподозряното лице.
Горното прави все по-неизбежен въпроса към обществото, но и към магистратурата, каква ще бъде реалната ситуация в Република България?
Силен самозван самодържец на прокурорска република, който третира съдиите като плюшени бързи зайци?
Съдии, способни да защитават гражданите, включително от Демоните на подземното правосъдие, дирижирано от Осемте джуджетата, Снежанка, Нотариуса и други подобни?
