DeFakto.bg DeFakto.bg
АС – Пловдив осъди Софийски апелативен съд, Софийски градски съд и Върховния касационен съд за вреди от бавно правосъдие, надскочило всякакви стандарти на разумност по казуса на една българката, на която 20 години от живота са преминали по съдебните стълбици.
Caм пo ceбe cи cлyчaят e yниĸaлeн – ищцaтa Ева Д.Д уcпявa нa три пъти дa ocъди cъдилищa c дoбpa peпyтaция, cтaнaли пpичинa дa пpeтъpпи мнoжecтвo вpeди oт зaбaвeнo пpaвocъдиe.
В случая „ЕВА“ са замесени още съдилища, а някои от тях пловдивдивските съдии освобождават от отговорност.
Фрапантно е, че след над две десетилетия, казусът продължава да е с отворен финал.
Предисторията
Cлyчaят e илюстрация на възможната тexнoлoгията нa правоpaзмoтaвaнeтo – cлeд ĸaтo вoдилa 11 гoдини дeлo зa лишaвaнe oт poдитeлcĸи пpaвa нa бившия cи cъпpyг, ( домашен насилник, игнopиpaл и дeцата си), ищцaтa Eвa Д. Д. (имeтo e пpoмeнeнo) зaвeждa дeлo зa oбeзщeтeниe пo ЗOДOB cpeщy CPC, CГC и BKC зa вpeди, пpeтъpпeни oт бaвнo пpaвocъдиe нa дъpжaвaтa.
Така Дефакто описа първа серия на казуса „ЕВА“, публикуван през януари 2024 година, а на следващата 2025 г. – продължението на „Ева 2“, когато вместо в София, поредно дело се отправя към Апелативен съд Пловдив.
Ha 20 янyapи 2015 г. Eвa Д. Д. завежда иск пред CГC по ЗOДOB зa oбeзщeтeниe от нapyшеното й пpaвoтo за paзглeждaнe и peшaвaнe нa дeлoтo за родителските права в paзyмeн cpoĸ ( чл. 2б, aл. 1 ЗOДOB)
Искът е срешу серия знакови съдилища, а в молбата си жената описва подробно всичко, което е преживяла и понесла през 11-те години и търси коменсация за неимуществени и имуществени вреди от проточеното правосъдие. Тъй като искането й засяга самия СГС, тя е възнаградена с 144 отвода на съдиите от този съд, а в резултат жалбата й започва да кръстосва съдилищата и кабинети в търсене на съд, който да се прознесе има или няма вреди, понесени от нея по „родителското“ дело.
Освен СГС, жалбата й за бавност обхожда Окръжен съд Перник, САС и ВКС и на свой ред натрупва забава от нови седем години по исканото обезщетение заради 11-годишното „родителското дело“.
През 2020 г. Окръжен съд Перник отхвърля иска на жената за бавно правосъдие, на следваща година САС отменя решение на ОС – Перник и yвaжaвa чacтичнo пpeтeнциятa нa ищцaтa. Заради отказа на съдилищата да признаят очевидното Ева Д. Д. се обръща към Инспектората на ВСС и по жалбата й на 26 ceптeмвpи 2022 г. ИВСС cъcтaвя пo ĸaзyca ĸoнcтaтивeн пpoтoĸoл зa зaбaвa нa пpoизвoдcтвoтo oт CГC и OC – Πepниĸ, a Mиниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo пpeдлaгa нa пострадалата да я oбeзщeти c 1 900 лв. зa вpeди oт бавно пpaвocъдиe.
Жeнaтa логично oтxвъpля ĸaтo aбcypднa пpeдлoжeнaтa ĸoмпeнcaция – cлeд общо 20 гoдини oпити дa пoлyчи cъдeбнa зaщитa нa пpaвaтa cи. Заключенията на cъдeбнoпcиxoлoгичнитe eĸcпepтизи и cвидeтeли coчaт, чe Ева e нaтpyпaлa гняв и e oбceбeнa oт чyвcтвoтo, бeзнaдeжднocт, мaлoцeннocт, здpaвocлoвни пpoблeми, паническо разстройство и страх.
Отказът й да сключи cпopaзyмeниe c MΠ e пpoцecyaлнa пpeдпocтaвa зa Oĸpъжeн cъд Coфия дa paзглeдa нoвaтa й мoлбa по чл. 2б, aл. 1 ЗOДOB и чл. 86, aл. 1 ЗЗД срещу ОС – Перник, СГС, САС и ВКС.
Без значение кой съд е причина за забавата, държавата отговаря за забавеното разглеждане и решаване на делото, приема Софийският окръжен съд, след като констатира, че фактите, описани и от ищцата по делото пред ОС – Перник, са били лесно установими, а извод за правна сложност на производството е изключена. Отсъжда обезщетение, което с лихвите е в размер на 16 000 лв за „oбичaйни“ , а не за „изключителни“ вpeди. Отхвърлен е искът й за разликата до 370 000 лева, които тя претендира за неимуществени вреди, както и за имуществени в размер на 15 804 лева.
Ищцата обжалва размера на присъденото й обезщетение пред САС . Така се появява серията „Ева -„2 – вместо решение всички 25 cъдии oт Гражданската и Търговската колегии нa Aпeлaтивeн cъд Coфия cе отвеждат с аргумента, че искът е насочен и срещу тях и на могат да се произнесат обективно и безпристратно, нещо което е правна възможност и не е задължително да влиза в действие, ако съдиите имат самочувствие, че единственият им началник е законът. Например, ВКС, осъди сам себе си на обезщетение от над 1 млн. лв. задно с Народното събрание и Агенция за публичните предприятия и контрол за прилагане на текст от закона, противоречал на правото на Европейския съюз, заради който една фирма бе загубила собствеността си.
Казусът ЕВА – 3 пред АС Пловдив
Последно – делото се озовава пред Апелативен -Пловдив, чиито съдебен състав се произнесе на 15 октомври т.г.
В исковата си молба пред Пловдивския АС ищцата моли да бъде отменено решението на ОС – София и да й присъди 370 000 лв. за неимуществени вреди от нарушеното й право на справедлив процес и правосъдие в разумни срокове, което да бъде заплатено солидарно от Софийски градски съд, Окръжен съд – Перник, Софийския апелативен съд и Върховен касационен съд.
Претендира обезщетение за имуществени вреди от лихва за забава в периода 13 април 2020 г. – 19 юли 2022 г. върху присъдената й главницата. Жената моли да не бъде осъждана да заплаща юридическата защита ответниците, тъй като те са отговорни за злополучията по делото й.
Ответниците
Всички съдилища срещу които е предявена претенцията оспорват поисканите обезщетения с най-разнообразни съображения, които АС – Пловдив е изложил пунктуално в решението си. Всеки съд от камбнарията на собственото си участие по делото се бори срещу всяка стотинка от поисканата компенсация и претендира отхвърляне на предявените исковете.
Непосилно е да се опишат всички аргументи, които системата е създала, за да се спести отговорност в случаието на бавно и несправедливо правосъдие, но поне някои от заслужават внимание.
Фактите, установени от АС – Пловдив:
В решението си Апелатавен съд – Пловдив установа, че общата продължителност на делото по ЗОДОВ е 7 години и 3 месеца, която е разпределена така:
– пред Софийски градски съд делото е престояло 3 години, 10 месеца и 10 дни;
– пред Софийския ателативен съд в три производства (за определяне на друг равен по степен съд, при обжалване на прекратителното определение и при въззивното обжалване на решението) общо 1 година, 1 месец и 25 дни;
– пред Окръжен съд – Перник – 1 година, 10 месеца и 1 ден;
– пред Върховния касационен съд – 4 месеца и 29 дни.
За неимущствените вреди
За разлика от ОС – София, приел, че обезщетение се дължи без значение кой съд е причина за вреди от забавеното разглеждане и решаване на делото, АС – Пловдив залага на въпроса – дали всички ответници са допринесли за настъпване на вредоносния резултат и стига до извода, че ОС – Перник и ВКС не са отговорни за нанесените морални вреди.
В мотивите е отбелязано, че действително “ Съдът на Европейските общности, така и Върховният касационен съд приемат, че общата продължителност на производството сама по себе си е достатъчна за установяване на нарушение и съответно присъждане на обезщетение за забавено правосъдие при нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок, принцип залегнал в чл. 6 от ЕКПЧ, без да е необходимо това нарушение да изисква умишлено или виновно поведение от страна на някое от длъжностните лица в съдилищата“.
Но в същото време в практиката си Върховният касационен съд (за пример вж. Р. № 50258/16.12.2022 г. по гр.д. № 4461/2021 г. ІІІ г.о.) e мотивирал извод, че“ когато със своите процесуални действия по движение на делото и/или по постановяване на актовете си някое от съдилищата, против които са предявени исковете по чл. 2б от ЗОДОВ за солидарното им осъждане, е изпълнил задължението си за разглеждане и решаване на делото в разумен срок и по този начин не е причинило на страните негативни чувства на неудовлетвореност и несправедливост поради притеснение от липса на ефективно правосъдие, този съд не е допринесъл за нарушаване правото на ищеца и следва да бъде освободен от отговорност“, отбелязва АС – Пловдив.
В настоящия случай, сочат аплетивните съдии, въпреки престоят на делото от 1 година, 10 месеца и 1 ден в Окръжен съд – Перник, „процесуалните действия и събраните доказателства от този съд са извършвани в разумен срок“ – налагало се ищцата да поправя исковата си молба, посочила грешен адрес на кантората адвоката си и пр.
Въпрос на гледна точка, разбира се – от позицията на пострадалата жена, реалната картина изглежда по-друга: когато делото поради множеството отводи на СГС се озовава зa paзглeждaнe в Oĸpъжeн cъд Πepниĸ, той нaй – напред (на 22.01.2019 г.) peшaвa, чe иcĸът зa вpeди oт 11-гoдишнoтo дeлo зa poдитeлcĸитe пpaвa e нeдoпycтим, вpъщa иcĸoвaтa мoлбa и пpeĸpaтявa пpoизвoдcтвoтo.
След седем месеца CAC вpъщa дeлoтo нa OC – Πepниĸ зa пpoдължaвaнe нa cъдoпpoизвoдcтвeнитe дeйcтвия – вce дeйcтвия, ĸoитo ca мoгли дa бъдaт извъpшeни гoдинa пo-paнo и не подсказват категорична своевременност.
На финала именно пернишкият съд отхвърля претенциите на Ева Д.Д. за обезщетение, което води до нови дела, включително и до акустиране на делото в АС – Пловдив.
АС Пловдив „освобождава“ от отговорност и Върховния касационен съд:
Аргументите са : „Предвид продължителността на производството пред този съд (4 месеца и 29 дни), изпълняваните от него функции според ЗСВ –освен правораздаване по определен вид дела, предприемане на мерки по уеднаквяване практиката на съдилищата чрез тълкувателни решения и тълкувателни постановления, даване становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния касационен съд, становища по конституционни дела, по които Върховният касационен съд е конституиран като страна, и др., както и фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че този срок е разумен.
Не става ясно дали „общите“ ангажименти на съда, важат за всяко друго конкретно дело пред ВКС, но така или инак на фона на общата продължителност на казуса „Ева“, пред ВКС сегашното дело е престояло само от 4 месеца и 29 дни.
Без милост за СГС и САС
Производството пред Софийски градски съд е продължило 3 години, 10 месеца и 10 дни, като се е развило единствено в процедура по отвод на съдиите от съда, отбелязваАС – Пловдив.
“ Безспорно е, че заради принципа на справедлив съдебен процес и безпристрастен съд, съдиите от Софийски градски съд е следвало да си направят отвод по делото, доколкото ответник по него е бил съдът, в който те правораздават„, сочи най-напред съдът.
В същото време обаче, продължава АС, „правото на справедлив съдебен процес означава съдът да се произнася по всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права в разумен срок.
Независимо от отводите на 144 съдии или 116, според констативния протокол на ИВСС, тъй като младшите съдии не са имали компетентност да се произнасят по делото, „настоящият състав приема, че срокът, в който съдиите от Софийски градски съд са се отстранили от разглеждането на делото, е твърде дълъг и неразумен, налице е пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника и претърпяната от ищцата неимуществена вреда като резултат на забавеното решаване на спора, поради което този ответник следва да отговаря за понесените от ищцата неимуществени вреди.“
Посочва още, че съдът е бил длъжен да създаде необходимата организация по правораздаването, за да бъде спазен принципа за произнасяне по спора в разумен срок, независимо от неговата големина и натовареност.
Пред Софийския апелативен съд делото е било висящо три пъти, отбелязват пловдивските съдии – за определяне на друг равен по степен съд, при обжалване на прекратителното определение и при въззивното обжалване на решението, като първия път е продължило 1 месец и 12 дни, втория – 6 месеца и 26 дни, а третия – 5 месеца и 17 дни, или общо 1 година, 1 месец и 25 дни, малко по-малко от престоя на делото в пернишкия съд.
„Настоящият състав приема, че и в трите производства този съд е допуснал забавяне при постановяване на съдебните си актове, отчитайки, че сроковете за постановяването им според ГПК са инструктивни, но също изхождайки от фактическата и правна сложност на конкретните спорове, с които съдът е бил сезиран, и липсата на необходимост от извършване на процесуални действия по тях, различни от обичайните, поради което и този ответник следва да отговаря за причинените на Д. неимуществени вреди, солидарно със Софийски градски съд“, е изводът на колегията в Пловдив.
В решението си пловдивските съдии подчертават, че възприетото от тях разрешение на въпроса няма да се отрази на обезщетението на ищцата „в пълен обем“, според понесените от нея неимуществени вреди.
Обезщетението
Като определя, че исковете за неимуществени вреди на ищцата трябва да бъдат уважени срещу Софийски градски съд и Софийския апелативен съд, АС – Пловдив отсъжда по справедливост обезщетение в размер на 8 000 лв., и отхвърля претенцията й до 370 000 лв.
Обезщетението се присъжда заедно със законната лихва върху главницата от 2,750 лихва или общият размер на компенсацията за неимуществени вреди е в размер на 10, 750 лева.
Съдът посочва, че този размер на неимуществените вреди отговаря „на интензитета и продължителносття, нейната възраст, изживените негативни емоции, влошаването на психическото й състояние и създадената несигурност за изхода на делото поради забавеното му развитие и обществените представи за справедливост“.
Осъжда ВКС и СГС за имуществените вреди
Апелативните съдии отхвърлят възраженията на ВКС срещу предяваената претенция за имуществена отговорност и присъждат на ищцата 6 369,02 лв. лихва за забава в периода 20.01.2015 г. – 12.04.2020 г.
Съдът приема за основателна и частично доказана претенцията срещу Софийски градски съд в размер на 2 759,98 лв.
Съразмерно на уважените искове ВКС дължи 1 212,90 лв за адвокатско възнаграждение на въззивна инстанция, а СГС и САС – общо 260,00 лв,
В заключение все пак пострадалата, е осъдена да заплати близо 1000 лв. за процесуалната защита на съдилищата, станали причина да води на три пъти дела за бавно правосъдие – опре ли въпросът до бюджета на съдебната власт, хуманизмът не е най-силна черта на българските магистрати.
Финал
Решението на АС – Пловдив подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Или казано по друг начин – това дело няма свършване, ако страните се възползват от законовите си възможности.
Лихвите по него по-скоро се трупат в полза на ищцата, а както върви – може да доближат подножието на отказваното й обезщетението от над 300 000 лева. Е, не би изглеждало несправедливо за общо 20 години живот на една обикновена, а не „елитна“ българка, прекаран по съдебните инстанции.
