DeFakto.bg DeFakto.bg
Днес, 22 октомври, от 14:30 ч. българско време в Европейския парламент ще се проведе дебат на тема: „България: Продължаващото посегателство срещу демократичните институции и върховенството на закона“.
Дебатът е по искане на политическа група „Обнови Европа“ (Renew Europe) и се очаква да продължи между 60 и 90 минути. Обсъждането не предвижда гласуване на резолюция.
За първи път на най-високо ниво в ЕС ще бъде обсъдена темата за превземането на българската съдебна система.
Европейски политически лидери, включително – Валeри Айеq председател на групата „Обнови Европа“ в ЕП, Свеня Хан – председател на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), и Софи Вилмес – бивш министър-председател на Белгия, ще настояват Европа да погледне сериозно на случващото се в България, съобщават агенциите. Европейските лидери, инициирали дебата настояват за:
– Освобождаване на кмета на Варна Благомир Коцев и представители на опозицията.
– Възстановяване на институционалната независимост и върховенството на правото.
– Защита на средствата на ЕС от политическа злоупотреба.
На 16 октомври с 2:1 гласа състав на Софийски апелативен съд продължи ареста на варнеския кмет Благомир Коцев, задържан на 8 юли т.г. по обвинение на прокуратурата в корупция.Шестото задържане на Коцев обаче бе взето с особено мнение на съдия Андрей Ангелов.
Cъдиитe Hинa Kyзмaнoвa и Kpacимиpa Kocтoвa, бивш спецсъдия и председател на състава, приеха позицията на прокуратурата, че Коцев зaeднo c ocтaнaлитe двaмa oбвиняeми oбщинcĸи cъвeтници oт Bapнa бил участник в престъпна схема. Това стана, след като седмица по-рано друг състав на САС освободи съветниците под домашен арест заради намалената необходимост от задържането им, а защитата за пореден път мотивира политическия характер на делото срещу Благомир Коцев.
B ocoбeнoтo cи мнeниe cъдия Aнгeлoв, посoчи, чe cъдeбният cъcтaв e тpябвaлo дa забележи злoyпoтpeбa c пpaвo oт cтpaнa нa пpoĸypaтypaтa – 11 мeceца вoди paзcлeдвaнeтo, бeз дa ycтaнoви ĸoe e лицeтo c имyнитeт зapaди ĸoeтo дeлoтo бeшe пpexвъpлeнo oт Bapнa в Coфия. Πocoчвa, чe ocнoвнитe cвидeтeлcĸи пoĸaзaния cpeщy Koцeв, тeзи нa Πлaмeнĸa Димитpoвa, пpoизxoждaт oт иĸoнoмичecĸи oбвъpзaнo лицe и нe ca били пoдлoжeни нa дocтaтъчнa пpoвepĸa oт пpoĸypaтypaтa. И още.
Публикуваме цялото особено мнение на съдия Андрей Ангелов:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на член-съдията Андрей Ангелов:
На първо място и преди да взема отношение по съществото на делото, следва да отбележа, че въпреки съгласието си с мнозинството от съдебния състав, че към настоящия момент разследването се провежда законосъобразно от СГП, съответно компетентен да се произнесе по мерките за неотклонение на обвиняемите по делото е СГС, следва да отбележа, че за съжаление процесуалният закон в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от НПК обвързва преценката за компетентност с обстоятелствената част на обвинението, което е прерогатив единствено на органите на д.п.
Към настоящия момент, а и още от образуването на досъдебното производство на 19.11.2024 г., обвинението първоначално в съобщението до СГП, а след това и в постановленията за привличане на обвиняеми лица, е включило и неустановено лице с имунитет (народен представител).
Въпреки законовата обвързаност на компетентността и на съда от обстоятелствената част на обвинението, следва да бъде посочено, че са изминали 11 месеца от образуването на досъдебното производство, като от над 3 месеца по делото в досъдебното производство са налице и задържани лица.
Въпреки този немалък срок на разследване и понастоящем лицето с имунитет (народен представител) продължава да бъде неустановено, което обективно е в противоречие с общоизвестния факт за лимитирания брой и несъмнената установеност на всичките 240 народни представители. Тоест, според мен, в рамките на настоящото производство и предвид посочения дълъг срок на разследване, следващият състав следва да констатира злоупотреба с право на държавното обвинение, касателно промяната на местната подсъдност на разследването със включването на това неустановено лице с имунитет (народен представител).
По този начин би се дал ясен знак на държавното обвинение, че следва да прецизира обвиненията по начин, който е съответен на срока на разследване, като в противен случай се дерогират разпоредбите на чл. 243, ал. 1 и ал. 3, предвиждащи срок за разследване от 3 месеца, при фактическа и правна сложност до 6 месеца или при недостатъчност до 12 месеца, които също ще бъдат постигнати.
С това уточнение споделям извода на мнозинството от съдебния състав и приемам за неоснователен довода на защитата, оспорващ компетентността на прокуратурата и съответно съдилищата по разглеждане на въпроса за мерките за неотклонение на обвиняемите по делото.
По съществото на делото намирам, че извън материалноправното основание, свързано с наказуемостта на престъпленията, за които обвиняемият Коцев е привлечен към наказателна отговорност, не са налице останалите изискуеми в кумулативна своя даденост предпоставки за продължаване съществуването на най-тежката мярка за неотклонение.
На първо място считам, че към настоящия момент обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия Коцев и към двете му инкриминирани по делото деяния не е с интензитета, който да налага продължаване на съществуването на най-тежката мярка за неотклонение. В основата на утвърждаващата го доказателствена маса мнозинството от състава приема данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Пламенка Димитрова и Диан Иванов Маринов, които счита обективно за достоверни дотолкова, доколкото не са оборени от друго събрано по делото доказателство. Счита също, че напротив, дори се подкрепят в отделните си части. Несъмнено е, че в рамките на производство като настоящото при инцидентен съдебен контрол върху дейността на разследването, свързан със законността на процесуалната обвързаност на обвиняемите, липсват принципите на непосредственост и състезателност при събиране на доказателства, поради което преценката им за тяхната достоверност може да се извършва в доста ограничен обсег, но въпреки тази ограниченост, при преценка на показанията на свидетелката Пламенка Димитрова, които основават обвиняемия Коцев, не може да бъде игнорирано за тях, че изхождат от икономически засегнато лице от дейността на Община Варна и то при управлението на обвиняемия Коцев, т.е. според мен, качествената характеристика на гласното доказателствено средство предполага внимателна проверка на данните, съдържащи се там.
Такава проверка, според мен, органите на досъдебното производство не са извършили в пълната, което неминуемо рефлектира върху обосноваността на предположението за съпричастност на обвиняемия.
На следващо място, мнозинството от съдебния състав приема за необорени показанията на свидетеля Диан Иванов Маринов, депозирани на 08.07.2025 г. и 09.07.2025 г., като счита, че даденните от свидетеля на 02.10.2025 г. не разколебават изнесените от този свидетел и уличаващи несъмнено обвиняемия Коцев данни.
Този извод аз лично не споделям дотолкова, доколкото в последно депозираните от свидетеля Диян Иванов Маринов показания от 02.10.2025 г. същият твърди, че предходно даденните му такива са въз основата на осъществен върху него натиск и заплахи от орган по разследването.
В този смисъл последно даденните от свидетеля Диян Иванов Маринов показания сериозно разколебават правдивостта на изнесените от него данни на 08.07.2025 г. и 09.07.2025 г.
Останалите гласни доказателства са производни такива като тези на Мария Атанасова, която упражнява трудовата си дейност в управляваното от свидетелката Пламенка Димитрова дружество и в този смисъл не възпроизвежда свои собствени възприятия.
В обобщение, следва да посоча, че е необходимо в течение на досъдебното производство обвинението да бъде надграждано, а в случая това не е така. Основните източници на уличаващи обвиняемия Коцев доказателства са разколебани, поради което и считам, че интензитетът на съществуващото и понастоящем обосновано предположение не е в степен, която да предпоставя продължаване задържането на обвиняемия, съобразено, разбира се, със срока на продължителност на задържането му и съответно на разследването по делото.
На следващо място, не съм съгласен и с констатираната от мнозинството на съдебния състав реална опасност от извършване на престъпление от страна на обвиняемия Коцев при промяна на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава. Няма спор по делото, че обвиняемият е с необременено съдебно минало, без данни за предходни криминални регистрации, че срокът на задържане понастоящем е 3 месеца и 8 дни и в този аспект, доколкото се касае за производство по реда на чл. 65 от НПК при задържано лице от над 3 месеца, не мога да приема становището на мнозинството от съдебния състав, че само обществената опасност на инкриминираните деяния е в състояние да обуслови продължаване на съществуването на най-тежката мярка за неотклонение. Константна е практиката на европейските и български съдилища, че срокът на задържане неминуемо рефлектира върху интензитета на опасността от извършване на престъпление, като го редуцира. В случая е изминал, както посочих, над 3-месечен срок на задържане.
На следващо място, мнозинството от съдебния състав се позовава на обективната възможност на Коцев да влияе върху обективността на разследването и върху процеса на събиране на доказателства, предвид заеманата от него длъжност. Също не мога да се съглася с подобен аргумент, тъй като държавното обвинение, ако счита, че заеманата от Коцев длъжност „Кмет на Община Варна“ е в състояние да рефлектира върху пълнотата, обективността и всестранността на разследването, съществува възможността да инициира процедура по реда на чл. 69 от НПК, свързана с отстраняване на обвиняемия от заеманата длъжност. Прокуратурата не се е възползвала от тази възможност, поради което и очевидно не приема, че Коцев е в състояние да влияе върху процеса на събиране на доказателства, който пък от своя страна продължава вече 11 месеца. В този аспект смятам, че при тези данни за личността на обвиняемия, срокът му на задържане и срокът на провеждане на разследването водят до извода за липса на разумност за продължаване на неговото задържане.
На последно място искам да посоча, че продължаване съществуването на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия Коцев нарушава и принципа на процесуална равнопоставеност на обвиняемите, доколкото е видно, че останалите двама обвиняеми Стефанов и Кателиев с определението на АС – София от 09.10.2025 г. по ВНЧД № 1239/25 г. са със смекчена процесуална обвързаност по делото, а именно следващата по тежест мярка за неотклонение, каквато се явява „домашният арест“.
Видно е от материалите по делото, че обвиняемите Стефанов и Кателиев, дори и според показанията на коментираната свидетелка Пламенка Димитрова, са имали изключително активно участие в инкриминираното деяние по чл. 3046, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК. По отношение на последното споделям напълно доводите на мнозинството от съдебния състав, че е неконкретизирано до степен, че да затруднява правото на защита на обвиняемия Коцев.
По изложените мотиви не съм съгласен с мнозинството от съдебния състав, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Благомир Коцев следва да бъде продължена. Напротив, считам, че следва да бъде смекчена до степен на „подписка“, поради което и подписвам определението с особено мнение.
Поиздравления! Изключително добре обосновано „ОМ“. Лично аз свързвах злоупотребата с право с включването в обвинението на неназовано лице с имунитет, докато Ангелов обосвовава тази злоупотреба с продължаващото 11 месеца липса на разследване срещу такова лице, което вече дава солидна основа на това становище. А разликата между “ задържане под стража“ и “ подписка“ като мярка за неотклонение сама по себе си говори колко слаба е обвинителната теза.