Продажбата на активи на руската нефтодобивна компания „Лукойл“ в България ще става само след решение на Министерския съвет (МС) при налично положително становище на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), реши парламентът.
Депутатите приеха на второ четене допълнение в Закона за насърчаване на инвестициите.
„За“ гласуваха 119 депутати от ГЕРБ-СДС, „ДПС – Ново начало“, БСП, ИТН, един представител от АПС и трима от нечленуващите в парламентарни групи. Против бяха 70 народни представители, а двама се въздържаха.
Проектът за промени в Закона за насърчаване на инвестициите беше включен извънредно в дневния ред по предложение на председателя на НС Наталия Киселова. Опозицията гласува против и опита да събори кворума в зала, но в крайна сметка не успя, защото се регистриха 125 депутати.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Според приетите разпоредби ДАНС ще извършва предварително проучване и ще предоставя писмено становище преди всяка разпоредителна сделка с дружествени дялове и акции от капитала на „Лукойл-България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл ейвиейшън България“ ЕООД и „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД.
Изискването се отнася и за сделки с дялове или акции в други юридически лица, включени в структурата на собствеността им, регистрирани на територията на България или в трети държави, когато са собственост на „Лукойл“ ОАО (Русия) или свързани с него лица. Същото правило ще важи и при сделки с недвижимо имущество, движими вещи и съоръжения, предназначени за преработка, производство, съхранение и продажба на нефт и нефтопродукти.
Разпоредителни сделки, извършени без разрешение на МС, са нищожни, реши парламентът.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, приеха още депутатите.
Дебатът: Законът обслужва интересите на Делян Пеевски
Самият дебат продължи малко повече от час и в него участие взеха само представители на опозицията. Те се обединиха около становището, че промените са противоконституционни, закъснели, неприложими, тъй като касаят фирма, регистирана в чужбина, и обслужват икономическите интереси на лидера на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски.
В хода на дебата по законопроекта в Народното събрание (НС) бяха засегнати и наложените от САЩ санкции на двете най-големи руски петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ и ефекта им върху пазара на горива в България.
Йордан Тодоров („Възраждане“) заяви, че законопроектът е лобистки. С него се дават правомощия на ДАНС, които изцяло излизат от обхвата на техните правомощия – да правят предварително одобрение на търговска сделка, посочи той.
„Защо точно ДАНС са натоварени с тази задача. Мисля, че е повече от ясно, защото ДАНС са на пряко разпореждане на Пеевски и ДАНС ще изготвят точно такъв доклад, какъвто Пеевски разпореди да бъде изготвен. Отделно стои въпросът, че това, че се вписват конкретни имена на конкретни търговски дружества, това е абсолютно лобистко“
Радослав Рибарски от „ПП-ДБ“ посочи, че днес не е трябвало да се обсъжда този порочен законопроект, а да се обсъждят основно санкциите, които САЩ наложи на „Лукойл“ и „Роснефт“.
„Този законопроект, който назовава едно конкретно дружество, има една основна цел – законодателно да възпира една бъдеща сделка. Това по никакъв не защитава интереса на държавата или на потребителите на горива в България“, каза Рибарски.
„Единственият човек, който всъщност има икономическа полза, това е Делян Пеевски“, каза Искра Михайлова от „Възраждане“
„Цените на петрола ще продължат да се вдигат“, предупреди Красимир Манов от МЕЧ: „Аз знам, че увеличените цени са в подкрепа на приходната част на бюджета, който вие и без това сте издънили, но няма да са в такъв порядък, че да ви реши бюджетния дефицит и какво ни предлагате тука – някакъв законопроект, с който Делян Славчев Пеевски потвърждава и показа пред цялата държава контрола си върху Бойко Методиев Борисов. Лошото е, че щетите ще бъдат за всички български граждани“.
Най-вероятно нещата, които се правят в момента противоречат на конституцията, имат за цел това – през контрола на Пеевски върху ДАНС той да си гарантира или излизане от Магнитски или дял в „Лукойл“ или и двете“, заяви Божидар Божанов от ПП-ДБ, а Ивайло Мирчев добави:
„И се замита под килима основният проблем – България за колко дни има запаси от горива. Нашето твърдение е, че това е под риск, тъй като част от запасите са в чужбина. Част от тях се съхраняват в „Лукойл“, част от запасите всъщност ги няма“.
Като похвали САЩ за санкциите, Мирчев заяви, че „голямото Д“, което строи държавата с главното Д, е решило да си вземе своя пай“ и за да стане това се приема извънредно законодателство, в което да е сигурно, че последният печат за това „Лукойл“ на кого, как и за колко ще се продаде ще бъде на този, който контролира ДАНС.
„Кой контролира ДАНС – „главното Д“ в държавата и неговият пророк Хамид Хамид“, отговори си Мирчев.
Депутатът Станислав Анастасов от ДПС – „НН“ показа от парламентараната трибуна снимка на бившия премиер Иван Костов с президента на „Лукойл“ Вагит Алекперов от 1999 г., при продажбата на „Нефтохим“ на руската компания.
Той обвини в ДБ, че „лъжат“ и всяват паника. „ Няма проблем с горивата, няма и да допуснем да има, независимо от това, което вие правите. Ако искате, ходете на бензиностанцията и си заредете, напълнете си туби, напълнете си бидони, но гориво има и ще има“.
Атанас Атанасов (ПП-ДБ) бе категоричен, че законът е е противоконституционен, защото МС е органът, който осигурява сигурността и обществения ред, а в един момент ДАНС става решаваща, т.е. ДАНС изземва част от функциите на МС.
Според председателя на Българската петрола и газова асоциация Светослав Бенчев обаче санкциите на САЩ срещу „Лукойл“ надали ще променят нещо у нас, зощото нямат приложение извън САЩ.
Освен товае страната ни разполага с достатъчно запаси от горива и не очаква ценови сътресения на пазара или недостиг на горива, тъй като дистрибуторите и производителите са длъжни да поддържат запаси за критични ситуации.
Българската народна банка също излезе с позиция, че санкциите срещу „Лукойл“ не застрашават финансите на държавата и остави на всяка банка сама да преценява. „Кредитните институции самостоятелно ще вземат решения относно своите договорни взаимоотношения с потенциално засегнати клиенти. Това ще се извършва при оценка на риска от установяване или поддържане на делови взаимоотношения, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари, и при отчитане на възможността за прилагане на вторични санкции спрямо лица или институции, които нарушават режима на OFAC“, заявиха оттам.
DeFakto.bg DeFakto.bg









