DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд потвърди 9-годишната ефективна присъда на Начо Пантелеев за причиняване на смърт при пътнотранспортно произшествие през 2023 г.
С решението си върховните съдии оставят в сила постановлението на Апелативния съд – Велико Търново, с което наказанието му беше увеличено от 5 на 9 години „лишаване от свобода“, както и лишаването от право да управлява моторно превозно средство за срок от от 5 на 11 години.
Пантелеев е управлявал автомобила си със 165 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч извън населено място, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на футболния треньор Ферарио Спасов.
Деянието е квалифицирано като „особено тежък случай“, извършено при по-тежката форма на непредпазливост – престъпна самонадеяност.
Върховните съдии споделят изводите на предходните инстанции, че нарушението е изключително грубо и представлява кулминация на системно неспазване на правилата за движение.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Начо Пантелеев срещу решението на въззивния съд, като са заявени всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК и са направени искания при условията на алтернативност за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на атакуваното решение в посока намаляване на размера на наказанието.
Според върховните съдии въззивният съд е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която не е оспорена от страните, и законосъобразно е приел, че не е необходимо да бъдат събирани и проверявани нови доказателства. Неоснователно се явява основното възражение в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон по отношение на квалифициращият признак на извършеното престъпление – „особено тежък случай“.
Касационният състав напълно споделя и изцяло се солидаризира с така възприетата от предходните инстанции правна
квалификация, тъй като детайлно са обсъдени начинът на осъществяване на самото деяние, тежестта на вината, личността на пострадалия и пр., въз основа на което с основание е прието, че с оглед обективните си свойства и елементи извършеното
надхвърля обикновените случаи на същите такива престъпления.
Върховните съдии сочат, че въззивният съд правилно е приел, че престъплението е извършено при по-тежката форма на непредпазливост – престъпна самонадеяност, което само по себе си завишава както обществената опасност на деянието, така и на дееца.
По отношение на възражението за явна несправедливост на наложеното наказание върховните съдии намират оплакването в тази насока за неоснователно. Касационният състав не констатира при индивидуализацията на наказанието да е пропуснато някое от
смекчаващите обстоятелства или да е подценено тяхното значение и намира, че те адекватно са оценени от въззивния съд.
Съдебният състав на ВКС счита, че извършеното деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност с оглед настъпилите вредни последици, изключително грубото нарушение режима на скоростта, несъобразяване с конкретната пътна обстановка, метеорологичните условия на пътя, както и със застрашаването безопасността на останалите участници в движението. Посочените множество предишни нарушения на правилата по ЗДвП, преобладаващата част от които са за превишаване на максимално разрешената скорост, в своята съвкупност налагат извода, че процесното деяние не е инцидентна проява на несъобразяване с нормативно установените правила, а е реализация на тяхната неизбежна кулминация, за което административно-наказателната отговорност не е оказала необходимото поправително и възпитателно въздействие.
Поради това определеното при условията на чл. 54 от НК наказание е справедливо и в максимална степен ще съдейства за постигане на визираните в чл. 36 от НК цели, поради което неговото намаляване би било проява на необосновано снизхождение.
