„Адвокатското“ дело не е спор за числата в края на изборите, а за принципи и модели на отношение към професията

Defakto.bg

 

Адв. Ана Велкова  е един от адвокатите на осем жалбоподатели, които ocпopиxa проведения избop за ново ръководство на адвокатурата, ĸaтo ĸoнтpoлиpaн с  дoпycнaти нapyшeния, ĸoитo oпopoчaвaт избopния peзyлтaт в нeгoвaтa  цялocт.

Срещу финалните резултати, довели до избора на Стефан Марчев за председател на Висшия адвокатски съвет и други органи на адвокатурата,  бяxa пoдaдeни шecт жaлби – oт Mилeн Paлчeв и Инa Лyлчeвa, oт Ивaйлo Дepмeнджиeв и Cтeфaн Лeвaшĸи, oт Ивaн Чoлaĸoв и Eли Xpиcтoвa, oт Mapин Чyшĸoв, oт Mиxaил Бoяджиeв и oт Mилeнa Πeтĸoвa.  Те  изтъкнаха, че с проведения избop са нарушени принципите, които гарантират честността на избора,  свободното изразяване на волята, тайната на вота и мажоритарния характер на  избора, а допуснатите нарушения опорочават изборния резултат в неговата  цялост. Жaлбитe бяха пoдплaтeни c ĸoнĸpeтни пpимepи.

На 21 октомври т.г. съдебен състав,   председателстван от съдия Галина Захарова, приключи съдебното поризводство и се очаква да обяви  решение.

 

Адв. Велкова, защо поискахте да  говорите пред Де Факто?

–  Най-напред, благодаря, че ми  предоставихте трибуна.

Обърнах се към Де факто в опит за пореден път с колегите-адвокати да си кажем къде сме като гилдия, която е натоварена с мисията да защитава правата и законните интереси на граждани и фирми, следователно на цялото обществото!

Идва реч за делото, в което се оспорват изборите за висши органи на адвокатурата, провели се в началото на 2025 г.

Оспорването на изборите за висши органи на адвокатурата се прави пред състав на ВКС, председателстван лично от председателя на съда. Участие в производството е предвидено и за главния прокурор или негов заместник.

Жалбоподателите са адвокати с име и присъствие в гражданското общество, с професионална реализация, която не се основава на продължително членство в някой от органите и/или участие с кръга на приближените на тези органи.

Тези адвокати  като представители на каузата за професия  авторитетна, основана на взаимно уважение, демократичност и равнопоставеност между всички адвокати, независимо от възраст, пол, степен и сфера на реализация, се изправиха срещу модела, завладял адвокатурата, който се основава на страстта към власт и йерархично управление посредством обръчи от приближени, без зачитане на останалите извън кръга.

И доколкото с изненада чух от уж мислещи колеги, че щом крайните числа били верни, значи всичко е ясно, почувствах се отговорна за пореден път да съобща, че това дело не е спор за числата в края на изборите, а за принципи и модели на отношение към професията, към отделните адвокати, към общността.

 Спорът е за законосъобразността и съответствието с добрите нрави на процеса, който е довел тези числа.

Законът, в частта за изборите за висши органи на адвокатурата, предвижда оспорване на целия изборен процес, а не единствено крайния резултат. Това ще рече, че порочността на предхождащите самото гласуване процеси е неделима и определяща същинския избор част.

  Къде са пороците, според Вас?

Многократно досега се е оповестявало кой елемент от изборната верига е прогнил и опасен! И то за всички ни! Отново бих искала да подчертая, че не е важно кой е спечелил, а как – понеже полученото по нечестен път предимство, с услужливи процесуални хватки  [които когато са в защита на клиент наричаме майсторлък; но във връзка с вътрешно гилдийния ни живот е лъжа с грозни последици], за съжаление няма как да доведе до открито и достойно управление. А когато адвокатите не се справят сами със себе си – на каква защита могат да разчитат гражданите?!

Адвокатурата/адвокатите са участници в обществения живот като всички останали. Следователно, няма как епидемията от липса на ценности и морал да не засегне и тях. Разбира се, в различна степен, заради „имунната система“, в която се включват произход, домашно възпитание, прочетени книги, премислени житейски уроци и, не на последно място, вътрешната увереност, че си ценен сам по себе си, а не защото си на власт.

Конкретната проява на заболяването на адвокатите – процесът за избор на делегати за ОСАС в Софийската колегия – стана повод за съдебното производство. Конкретните оплаквания трудно могат да бъдат обосновани в настоящия формат заради необходимостта от подробности и документи.

Но лесно може да се посочи факт, за чиято преценка е достатъчно само правото: пряко заинтересованите от заграбването на властта кандидати за органи, в битието си на членове на сега действащия висш адвокатски съвет [малката буква на „висш“ е съзнателна], в оспорването на делегатските резултатите, по реда на чл. 99 ал. 5 ЗА, потвърдиха собствения си избор за делегати. Без да им мигне окото. И без да си направят труда да направят преценка по същество на оплакванията срещу манипулациите при и по повод избора на делегати от САК, каквото е задължението им съгласно чл. 99 ал. 5 ЗА.

Потвърдиха собствения си избор с ехидни и несъстоятелни мотиви. Към онзи момент, липса на пряка и непосредствена заинтересованост имаше единствено по отношение на двама от членовете на Съвета: адв. Албена Пискова и адв. Катерина Михайловска.

Всички останали редовни членове на ВАдвС бяха кандидати за органи и/или за делегати. И понеже, ако тези членове бяха проявили дължимите нравствени качества и се бяха отвели от участие в вземането на решение по жалбите, нямаше да има кворум, с който да може да бъде формирана валидна воля от името на ВадвС, то тогавашните [срещу изборите за делегати] жалбоподатели направихме конструктивното предложение тези от членовете, които бяха избрани за делегати, т.е. чийто избор се оспорваше, да се откажат от статута си на „делегат“.  Това бяха адвокатите [koито имат право са избрани и за нов мандат]: Асен Георгиев, Валя Гигова, Красимир Краев, Красимира Иванова, Нина Седефова, Ценимир Братоев.

Тези адвокати не се отказаха от това да са делегати и така се достигна до контрол върху делегатските избори в София от зависим и необективен „арбитър“.

Убедена съм, че всеки мислещ/разумен четящ е чул дори и това, което не е казано по-горе.

• Какво решение на Съда очаквате?

Каквото и да е решението на съда, то ще е плод на задълбочен и прилежен юридически анализ. Съдебният състав търпеливо изслуша всичко, което му поднесоха участниците в производството. Във всеки случай това решение ще бъде определящо за бъдещето, за характера и ценностите на по-нататъшното присъствие на адвокатите в обществото. Това е така защото спорът е за принципи и е противоборство на модели на управлението в адвокатурата и представителството й в обществото.

Това дело не е частен случай, не е за личен интерес, а е дело от обществено значение и със съществени последици, преки или косвени, за авторитета и възможните професионални реализации на всеки отделен адвокат.

Защитниците на нефелния изборен процес държат на тезата, че „то ние така си ги правим изборите, вие сега какво се бъркате“ и не намират проблем в услужливата разсеяност на ИК в София, както и в недопускането на кандидатите до залата на ОСАС, където трябва да може да влезе всеки адвокат, който пожелае, разбира се, без право на глас щом не е избран за делегат; и пр. неуредици, за които ответниците по жалбите настояват, че „обичаят на племето“ е достатъчен за да не се приемат за проблем.

• Не е ли преувеличена  ролята на висшите органи на адвокатурата за „живота“ на отделния адвокат?

Ха, много забавен въпрос. Истината е, че всеки от нас поотделно прекрасно си живеем без адвокатските съвети; още по-малко на отделния адвокат му е необходим висшия [на малката буква настоявам] адвокатски съвет, който 20-те лева ежемесечен членски внос, тихо мълком, ги видя като 11 евро, уж прилагайки закона за еврото.

В съвременното ни общество, в което гражданите са много по-информирани, къде вярно, къде не; всички разбират от всичко и прочие дефицити на зле разбраната и прилагана свобода, то посланията на органа, който законът е натоварил с очаквания като от флагман, имат значение, макар и косвено за отделните адвокати. И затова безскрупулността и нагаждачеството не биха били добрият път.

Уважаеми защитници на правата и законните интереси на граждани и фирми, направете си труда, прочетете, ако не друго, поне протоколите от съдебните заседания по делото за изборите, то е 1262/25 г. по описа на ВКС,  и се събудете; понеже продължаващата апатия и отказ от участие в живота на гилдията ще доведе до заличаването на духа и съдържанието на адвокатската професия. Темата с разноските и мотивите на съда в тази връзка е само малко досадно конче от разпадащия се подгъв на дрехата.

Интерюво на Лилия  Христовска