DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховните съдии Красимира Медарова, Калин Калпакчиев и Владимир Асърджиев от трето наказателно отделение на ВКС отказаха възобновяване на наказателно производство по искане на Борислав Сарафов.
Делото не е свързано с нелегитимното заемане на поста понастоящем.
По този въпрос Наказателната колегия на ВКС прие, че пpaвoмoщиятa нa и. ф. глaвeн пpoĸypop ce пpeĸpaтявaт пo cилaтa нa чл. 173, aл. 15 oт ЗCB cлeд изтичaнe нa шecтмeceчния cpoĸ oт влизaнe в cилa нa тaзи paзпopeдбa, пopaди ĸoeтo иcĸaнe зa възoбнoвявaнe нa нaĸaзaтeлнo дeлo, пoдaдeнo oт и. ф. глaвeн пpoĸypop cлeд 21.07.2025 г., нe cъcтaвлявa вaлиднo ceзиpaнe,.
В случая искането на Сарафов е отправено на 22 май т.г., преди 21 юли, когато той е заемал редовно поста на и.ф. главен прокурор и е поискал възобновяваване дело, решено от Благоевградски окръжен съд по трансферирана присъда, наложена от апелативен съд в Гърция. С решението си окръжните съдии са определили общ, а не строг режим за изтърпяване на наказанието след трансфера на присъдата за изпълнение в български затвор.
Като и.ф. главен прокурор Сарафов твърди, че първоначалният режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е определен в нарушение на закона, тъй като не е съобразен с тежестта на наложеното наказание за тежко умишлено престъпление и е със завишената обществена опасност на осъдения, обусловена от многократни предходни осъждания. Застъпва тезата, че първоначално този режим е сладвало да бъде определен като „строг“ вместо „общ“ и моли съда за частична отмяна на влязлото в сила решение на чуждия съд и да възобнови делото в тази част.
Страните
В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура Калин Софиянски поддържа направеното искане от и.ф. Главния прокурор, а защитата на осъдения се противопоставя и акцентира, че понастоящем осъденият е изтърпял седем години от срока на определеното му наказание лишаване от свобода и евентуалното връщане на делото за промяна на режима би утежнило положението му без основание.
Самият осъден заявява, че по време на изтърпяване на наказанието е ползвал отпуск и не се е отклонил от изтърпяването му, поради което режимът му на изтърпяване е бил променен от строг на общ. Казва още, че изтърпява наказанието си в България при същия режим за период от година и половина „без проблеми“ и моли да не се променя определения му общ режим на изтърпяване, предвид и на краткия срок, който е останал за изтърпяване.
Мотивите на върховните съдии
Като обсъжда доводи на страните по делото ВКС най-първо приема, че искането от 22 май 2025 г. е направено от легитимен правен субект, но по същество то е неоснователно.
Установява, че Окръжен съд – Благоевград с решение (№ 13/17.01.2025 г.) е признал и приел за изпълнение присъдата на българина, наложена от апелетивен съд в Гърция в размера на 20 години “ лишаване от свобода“ за деяние, което е престъпление по НК на България.
С решението на българския съд наказанието на издаващата държава е приспособено на 12 години лишаване от свобода, а на основане чл. 57, ал.3, вр. ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС е определен на осъдения първоначален „общ“ режим на изтърпяване на приспособеното наказание. Това е станало след като окръжният състав е приспаднал времето, през което осъденият е търпял наказанието в издаващата държава и периода на задържането му под стража, общо в размер на 9 години 4 месеца и 9 дни.
Реално българинът е изтърпял основната част от приспособеното с решението на окръжния съд наказание като остатъкът понастоящем е в размер под две години, установяват върховните съдии.
С признаването на присъдата на издаващата държава режимът на изтърпяване на наказанието се определя по правилата на изпълняващата държава и в този смисъл приложими са разпоредбите на чл. 57 от ЗИНЗС. От друга страна спецификата на производството по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС), има за основна цел именно социалната интеграция на осъденото лице, рефлектира и върху условията на изтърпяване на наказанието, в това число и вида на съответният затворнически режим, който не е изолиран от предходното изтърпяване на наказанието в държавата, която е постановила признатият и приет за изпълнение съдебен акт, записват върховните съдии.
ВКС се солидаризира със становището на окръжния съд,
че приложимият режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да е общ, при отчитане на периода на изтърпяване на същото наказание в издаващата държава, съотнесен към остатъка от наказанието, което следва да се търпи, чийто размер е значително по-малък от вече изтърпяната част.
Съдиите отбелязват, че Окръжният съд е обсъдил обстоятелствата за подходящия първоначален режим и е изложил мотивирани съображения защо е определил по-леката форма на първоначален режим, като се е позовал на изключението, предвидено в чл. 57, ал.3 от ЗИНЗС.
Трансферът на лицето е извършен на 13.02.2025 г. и наложеното с решението на окръжния съд наказание е приведено в изпълнение на 21.02.2025 г., като понастоящем оставащото за изтърпяване наказание е в рамките на около година и половина в зависимост от условията на изтърпяване на наказанието.
Върховните съдии обсъжда и довода на Сарафов, акцентирал върху предходната съдимост на осъдения, която обуславя завишената му степен на обществена опасност.
Съдът изтъква, че в настоящият казус, от една страна предвид периода на изтърпяната част от наказанието и от друга поради това, че се касае за трансфер на осъдено лице за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в държавата му на произход, предходната съдимост се явява с по-ниска тежест и не препятства приложението на законово предвиденото изключение в разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС за определяне на общ затворнически режим.
Отбелязан е още един висок стандарт при определяне на режима за изтърпяване на наказанията: според Наръчника относно трансфера на осъдени лица и наказанията лишаване от свобода в Европейския съюз /2019/С 403/02/ социалната интеграция е ключов аспект от рамковото решение и този принцип е отразен в множество актове на международното право – в Международния пакт на ООН за граждански и политически права, който предвижда в чл.10, пар.3, че основната цел на системата на местата за лишаване от свобода е поправянето и социалната интеграция на осъдените лица, а в Европейските правила за затворите на Съвета на Европа по-специално се посочва, че доколкото е възможно затворниците са настаняват в затвори, намиращи се близо до техните домове или места за социална реинтеграция, както и че режимите за работа, образование и освобождаване трябва да улесняват приобщаването на затворника към обществото.
В контекста на изложените фактически и правни съображения искането за възобновяване на делото за определяне на по-тежък режим за изтърпяване на остатъка от наложеното наказание на осъденото лице, по-голямата част от което вече е изтърпяно при по-лек режим – би било в разрез с целите на наказанието по чл.36 от НК, поради което съдът го преценява за неоснователно.
Окончателно
С тези съображения съставът на ВКС приема, че не са налице основания за уважаване на искането на и.ф.главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното дело, по което не се констатира нарушение на закона и същото следва да се остави без уважение. И на основание чл. 426, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение оставя без уважение искането на Борислав Сарафов.
