КС образува второ дело за отнетите правомощия на президента да назначава с указ шефовете на спецслужбите

Конституционният съд образува дело за промените в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и Закона за специалните разузнавателни средства, с които  управляващите  отнеха правомощието на държавния глава да назначва с указ  председателите  на ДАР и Държавна агенция „Технически операции“, които занапред ще се избират от управляващото мнозинство на Народното събрание.  Съдът вече образува производство срещу идентични промени в  закона за ДАНС.  

Второто дело е под номер №17/2025 г.) и по него  53- ма народни представители от 51-вото Народно събрание искат да се установи  противоконституционност на измененията на чл. 14, ал. 1, 2 и 3, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 2, ал. 3, ал. 4 в, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 7, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, приети от 51-вото Народно събрание на 10 октомври 2025 г. След вето на президента,  измененията  бяха повторно приети от управляващато мнозинство 30 октомври 2025 г. и обнародвани в бр. №94 от 4 ноември 2025 г. на Държавен вестник.

В основа и на трите производства е  искането за обявяване на противоконституционност на промените, с които се  политизират ключови служби, които трябва да са  независими и професионални.

В последното искане депутатите  твърдят, че промените са приети без достатъчен дебат и при процедурни нарушения – без становище на ресорната комисия и с мотиви, които буквално дублират други спорни промени в службите.

Новата уредба нарушава  баланса между властите  и политизира избора на ръководството, като така се създава опасност от партийно влияние и „нечистоплътни задкулисни политически сделки“, сочат депутатите.
Последните промени специално в Закона за специалните разузнавателни средства, които   засягат ключов орган – Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО), който прилага всички специални разузнавателни средства – подслушване, проследяване, наблюдение и затова нейният ръководител не може да бъде определян от парламентарно мнозинство, зависимо от партийни договорки.

Според депутатите от опозцията така се създава риск службата да бъде превърната в „инструмент за политическа репресия“, вместо да остане технически, професионален и деполитизиран орган.

В искането се казва още, че  промените нарушават принципа на разделение на властите и засягат правомощията на президента като държавен глава и върховен главнокомандващ.

С тях се дерогира споделената компетентност между президента и Министерския съвет при назначаването на ръководителя на службата, казват още депутатите и пледират, че промените са приети без обществен дебат и при нарушаване на процедурните правила в Народното събрание.  Посочено е също, че  приемането на тези изменения е част от „институционалната война“ между парламентарното мнозинство и президентската институция, след като президентът отказал да подпише указ за назначаване на предложен от правителството кандидат за шеф на разузнаването. Последвалите промени обаче не оправдавдават нарушения баланс между властите и застрашаването на националната сигурност.