DeFakto.bg DeFakto.bg
АССГ отменя мълчалив отказ на кадровиците и ги задължава да се произнесат по заявлението на съдиите
Както и информация, получена от създадената от Съдийската колегия на ВСС временна комисия на какъв етап са разследванията за дейността на групите на Мартин Божанов „Нотариуса“ и Петьо Петров „Еврото“, включително и за заплахите спрямо съдиите Цветко Лазаров и Владислава Цариградска.
ССБ попита какъв е предметът на разследванията, има ли данни за съпричастни към престъпната дейност магистрати, на какъв етап са производствата и има ли привлечени лица към наказателна отговорност.
Съюзът на съдиите в България с две поредни заявления е иска от ВСС достъп до посочената информация, като и двата пъти получава уведомления, че поради обемът на съответните материали, срокът за предоставяне на исканите данни се удължава, след което произнасяне по заявленията нямаше.
По жалба на Съюза АССГ постановява решение по втория поред мълчалив отказ.
В своето решение съдът намира за неоснователни поддържаните от представителите на ВСС доводи, че исканата информация не била обществено значима и че същата била достъпна на интернет сайта на институцията.
АССГ отменя мълчаливия отказ и връща преписката на ВСС за произнасяне по искането на ССБ за достъп до посочената информация.
Съюзът на съдиите припомня, че работата на Временна комисия за проверка съпричастността на съдии по случая „Мартин Божанов – Нотариуса“ приключи, без да бъде удължен срокът на дейността ѝ и без и до настоящия момент да е изготвен доклад за установените от нея обстоятелства. Не бяха изяснени действията по отношение на конкретни дела и лица от съдебната система от страна на групата на „Нотариуса“ и тази на „Еврото“, не стана ясно и кои магистрати са били съпричастни към дейността на тези групи. Остана без отговор и въпросът използват ли се за упражняване на натиск извънпроцесуалните проверки и досъдебни производства срещу съдии, както и съществуват ли гаранции срещу неправомерно използване на придобитата информация.
Затова и Съюзът на съдиите в България ще продължи с активността си да получи достъп до събраната от Временната комисия информация и за изясняване на механизмите за упражняване на нелегитимно влияние върху представители на съдебната власт.
Из решението:
Съдът: Мълчаливият отказ на ВСС по ЗДОИ е недопустим
„Правопораждащ факт за задължителното произнасяне по реда на чл. 28 от ЗДОИ на ВСС е характера на исканата информация. Ако исканата от заявителя информация е обществена по своя характер (както е в случая), органът е длъжен да се произнесе по направеното искане, като предостави или откаже предоставянето на исканата информация с оглед на ограниченията по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ. Ако исканата информация не е обществена по своя характер, за сезирания орган няма да е налице задължение за произнасяне, тъй като компетентността му не би имала обект, по отношение на който да бъде упражнена.
Характерът на исканата информация и реда, по който следва да се предостави, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от административния орган при преценка на основателността на искането, като в случай, че органът установи, че редът по ЗДОИ е неприложим /както твърди в становището от 16.10.2025/, следва да изложи мотиви в тази насока. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация.
По отношение твърденията, че търсената информация била публично достъпна на интернет страницата на ВСС, то това е релевантно за формата за предоставяне на информация. Разпоредбата на чл. 15 от ЗДОИ регламентира публикуване на актуална обществена информация. След като ответникът поддържа, че информацията е публикувана на интернет страницата му, то това означава, че е приел че е обществена такава. В ЗДОИ липсва регламентация какво е очакваното поведение у задължения орган, когато е заявена информация публикувана по реда на чл. 15 от ЗДОИ. По аналогия с правомощията на задължените субекти по чл. 32 от ЗДОИ и спазвайки основания принцип на ЗДОИ за откритост, включващ в себе си и задължението за служебно съдействие от страна на органите при намирането на търсената информация, ВСС е следвало да укаже конкретното местонахождение на търсената информация, а именно на интернет страницата, а не да мълчи. Тоест, ответникът следва да посочи интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните, с което да удовлетвори желанието на заявителя относно формата на предоставяне на информацията. Ако информацията е налична на интернет адрес , който изрично е посочен /интернет страницата /, то заявителят е удовлетворен с посочване на мястото, където се съхранява информацията и с това му се осигурява достъп до нея.
Анализът
При анализ на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема, че ответникът е нарушил приложимия материален закон- чл.28, ал.2 ЗДОИ като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за достъп до обществена информация. Тази разпоредба задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведомят писмено заявителя за своето решение.
С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимия материален закон (предмета и целта на закона) и при изричната разпоредба на чл. 28, ал.2, чл. 34 , чл.38 и чл.39 ЗДОИ за формата и съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл.3 от закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация.
При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28 – чл. 33 вкл. от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ.
Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ. Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителя.
Правната конструкция по чл.58, ал.1 от АПК, уреждаща необорима презумпция, че сезираният орган не е съгласен /налице е формиран отказ/ и фикция за произнасяне (годен за обжалване акт), е установена в защита на заявителя като му предоставя възможност да се защитава срещу бездействието на сезирания орган. След като специалният закон (ЗДОИ) изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото мълчание винаги се явява незаконосъобразен отказ в хипотезата на чл.58, ал.1 АПК.
Доколкото в производство по ЗДОИ законодателят изрично е изключил възможността за мълчалив отказ по подадено заявление за достъп до обществена информация, тази недопустимост обуславя извод, че оспореният мълчалив отказ да предостави информация по подадено заявление подлежи на отмяна само на това основание. Безспорно установено в случая е, че ответникът е задължен да се произнесе по постъпилото искане, доколкото същият е компетентен и исканата информация има качеството на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Въпреки това липсва съответно на закона произнасяне, поради което обжалвания мълчалив отказ се явява незаконосъобразен.
Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим.
За ответника в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е възникнало задължението да разгледа подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация и да се произнесе по поставените въпроси по начина и в сроковете, регламентирани в закона, като съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ, административният орган и в случай на отказ е следвало да издаде мотивирано писмено решение за това. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведомят писмено заявителя за своето решение.
Необсъждането на направеното заявление препятства както жалбоподателя, така и съда да изведе волята на органа и практически се приравнява на липса на мотиви.
С оглед изложеното, процесният мълчалив отказ акт страда от пороци, обосноваващи незаконосъобразността му. Отказът следва да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на задължения субект за произнасяне. При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентния за това орган по чл. 3 ЗДОИ във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма – решение, което да съдържа посочените в чл. 34, съответно чл. 38 от ЗДОИ реквизити, и при спазване на предвидената в Глава трета на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.
Относно разноските: Жалбоподателят не претендира разноски. С оглед изхода на спора, на ответника не се дължи юриск. възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация рег.№ВСС-2011 от 29.01.2025г. на Съюза на съдиите в България.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Висш съдебен съвет за произнасяне по заявлението в четиринадесет дневен срок от влизане на настоящото решение в сила съобразно мотивите, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
Линк към решението на АССГ – https://ecase.justice.bg/Case/CaseDetail/f2fc3d80-bc19-4b08-833f-45531019e10c
