DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдът на Европейския съюз (СЕС) отмени забраната новата минимална работна заплата да е по-ниска от действащата в момента, защото смята, че това е пряка намеса на европейското в националното законодателство на страните от ЕС. Потвърждава валидността на основната част от директивата за адекватни МРЗ, въпреки жалбата на Дания, която настояваше тя да бъде отменена изцяло.
Решението е по дело C-19/23 | Дания/Парламент и Съвет (Адекватни минимални работни заплати)
СЕС оставя в сила повечето разпоредби от директивата, включително тези, които насърчават колективното договаряне, подобряването на жизнения стандарт и укрепването на защитата на работещите с ниски доходи, съобщи пресценътрът на Съда на ЕС.
Това означава, че рамката, приета през 2022 г. от Европейския парламент и Съвета на ЕС, остава валидна и задължителна за страните членки. Тази рамка не се отнася само за две конкретни разпоредби, които СЕС прецени като прекомерна намеса в националната компетентност.
СЕС отмени разпоредбата, която изброява критерии, които държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, задължително трябва да вземат предвид при определяне и актуализиране на тези заплати, както и правилото, което не позволява намаляването на тези заплати при автоматично индексиране
В България през 2023 г. в Кодекса на труда (КТ) беше записан механизъм за автоматично индексиране на МРЗ. В чл. 244 КТ беше предвидено, че „минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година“.
В ал. 3 на същата разпоредба е посочно, че определената по този начин минимална заплата „не може да е по-ниска от определената за предходната година“.
Сезирането
Дания сезира Съда, като поиска Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз да бъде отменена в нейната цялост.
Тя смята, че тази директива нарушава разпределението на правомощията между Съюза и държавите членки, тъй като води до пряка намеса при определянето на заплащането в рамките на Съюза и в правото на сдружаване, които съгласно Договорите били от национална компетентност.
Съдът отхвърли жалбата на Дания в останалата ѝ част и съответно потвърждава валидността на по-голямата част от въпросната директива.
На 19 октомври 2022 г. законодателят на Съюза, тоест Европейският парламент и Съветът, приема Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз1
Изводите
След анализ на целта и съдържанието на Директивата Съдът установява намеса от такова естество само в два конкретни случая.
На първо място, Директивата налага на държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, критерии6, които следва да бъдат взети предвид в процедурите за определяне и актуализиране на тези заплати. По този начин Директивата хармонизира част от съставните елементи на законоустановените минимални работни заплати, а оттам води и до пряка намеса при определянето на заплащането.
На второ място, същото се отнася за правилото, което не позволява намаляването на законоустановените минимални работни заплати7, когато националното законодателство предвижда автоматичен механизъм за коригиране на индексирането на тези заплати.
Вследствие на това Съдът отменя разпоредбите от Директивата, които водят тези преки намеси на правото на Съюза при определянето на заплащането, които поради това не попадат в обхвата на законодателните правомощия на Съюза.
Съдът заключава, че Директивата не води до пряка намеса на правото на Съюза в правото на сдружаване, както твърди датската страна.
Посочва, че разпоредбата от Директивата, посветена на „Насърчаване на колективното договаряне за определяне на работните заплати“, не изисква от държавите членки да задължават по-голям брой работници да се присъединяват към синдикат.
Съдът също така отхвърля изтъкнатото от Дания основание, свързано с приемането на Директивата на неправилно правно основание8.
divider style=“solid“ top=“20″ bottom=“20″]
1 Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.
2 Подкрепена в това отношение от Швеция.
3 При условията на евентуалност Дания иска отмяна на член 4, параграф 1, буква г) и/или член 4, параграф 2 от Директивата, отнасящи се до насърчаването на колективното договаряне за определяне на работните заплати. Според Дания те също засягат правомощията на държавите членки.
4 Член 153, параграф 5 ДФЕС.
5 Съгласно член 153, параграф 1, буква б) ДФЕС.
6 Съгласно член 5, параграф 2 от Директивата тези критерии най-малко включват покупателната способност на законоустановените
минимални работни заплати, като се взема предвид издръжката на живота, общото равнище на работните заплати и тяхното
разпределение, темпа на растеж на работните заплати и дългосрочните
7 Член 5, параграф 3 от Директивата.
8 В подкрепа на искането си за отмяна на Директивата в нейната цялост Дания е изтъкнала също така, че дори предметът на Директивата да
попада в обхвата на компетентността на Съюза, тя е приета на неподходящо правно основание. Тъй като се отнася и до представителството
и колективната защита на интересите на работниците и работодателите, тя е трябвало да бъде приета с единодушие в Съвета, а е била
приета с квалифицирано мнозинство.
