DeFakto.bg DeFakto.bg
Управляващото мнознство отхвърли ветото на държавиня глава Румен Радев, наложено на промените в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
С промените управляващите разшириха правомощията на особения управител на „Лукойл“, позволявайки му да се разпорежда с имущество, докато действията не подлежат на никакъв контрол – нито на административен, нито на съдебен. Законът допуска и национализация на рафинерията.
Президентът наложи вето върху разпоредби от закона с мотива, че поправките на практика предвиждат непряко одържавяване на активите на засегнатите предприятия и възможност за тяхното прехвърляне към неопределен кръг от трети лица. Това, според Румен Радев, отваря широко вратата за произвол и злоупотреби.
Повторно законът беше приет след вчерашното светкавично отхвърляне на ветото от водещата комисия, със със 128 гласа „за“ (ГЕРБ-СДС, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, ИТН, четирима нечленуващи в парламентарна група), 59 „против“ (ПП-ДБ, „“Възраждане“, АПС, МЕЧ) и без въздържали се. „Величие“ не участва в гласуването.
По време на дебатите Надежда Йорданова от „ПП- ДБ“ посочи, че най-доброто решение е „Лукойл“ да премине в ръцете на международен инвеститор с добра репутация, но за съжаление законодателното предложение на управляващите не гарантира това.
„Бълагрия се намира в рискова ситуация. Ситуация, при която трябва да направим така, че да има достъп до горива на достъпни цени. Това е основна наша грижа. Това е възможно при спазване на принципите на върховенство на правото, конституцията и двустранните и многостранните международни договорености, по които България е страна“, каза бившият правосъден министър.
Йорданова отбеляза, че със закона се разширяват възможностите за злоупотреби, тъй като управляващите приемат правила, които не отговарят на германския модел, на който се позовават.
Посочи, че в Германия процедурата за назначаване на особен управител и евентуален трансфер на активи е прозрачна и подлежи на съдебен контрол. Федералният административен съд на Германия на всеки етап от процедурата контролира действията на особения предстанител, докато в българския вариант съдебният контрол е изключен, нещо , което нарушава принципите на международното и конституционното право, изтъкна Йорданова.
Колегата ѝ Васил Стефанов добави, че държавата иска да си назначи не особен управител, а „особен собственик“.
Според Йордан Тодоров от „Възраждане“ за особен управител ще бъде назначен човек на Пеевски, който ще се разпорежда с активите „като някакъв лорд„. Красимир Манов от МЕЧ пък посочи, че „няма да завърши тази работа с рафинерията добре“.
Станислав Анастасов от „ДПС-Ново начало“ защити промените, като обяви, че сделките за смяна на собствеността няма да бъдат тайни, защото ще бъдат одобрявани от правителството.
Изявлението му подсказва или не разбиране на сериозността на юридическия проблем от гледна точка на конституцията и междунароното право, или че съзнателно и под натиск е изключен административния и съдебен контрол над действията на особения управител, а това със сигурност ще доведе до осъждане за милиарди на държавата от международни арбитражи при обжалване на разпореждания с активите на „Лукойл“ .
Направи впечатление отказа на мнозинството да гласува поименно прегласувания законопроект, нещо което не може да скрие отговорността им , ако бъдат засегнати публичните финанси на държавата.
Промените бяха внесени в НС миналата седмица и само за един ден приети в ресорната комисия, както и на първо и второ четене в пленарна зала.
Управляващите дадоха заявка да обявят името или имената на особения търговски управител, след като ветото бъде преодоляно, нещо което не може да по никакъв начин да преодолее липсата на законов контрол над него.
