СЕС осъди България за невъзстановена държавна помощ при евтини заменки на горски имоти в периода 2007 – 2009 г.

След осъждането от Съда на ЕС, държавата  предстои  да плаща  еднократни и периодични глоби, докато не възстанови реалната цена на имоти

България не е изпълнила задълженията си да  възстанови средствата от непозволена  държавна помощ при заменките  на  държавни горски земи  с частни имоти в периода 2007 – 2009 г. и така е нарушила както решение 2015/456 на Европейската комисия от 5 септември 2014 година, така и условията на ДФЕС.

Това  реши  Съдът на ЕС по искане на  Европейската комисия, която заведе дело срещу България за неизпълнение на ангажиментите за възстановяване в 12-месечен срок  на разликата от извършените евтини заменки по административни, а не по пазарни цени.

                             История на  проблема 

През 1947 г. горските земи в  България са национализирани. След 2000 г. Република България започва да ги връща на предишните частни собственици. С изменение на Закона за горите, влязло в сила на 22 февруари 2002 г., са станали възможни замени на приватизирани горски земи срещу горски земи на посочената държава членка.

Съдебната сага със скандалните заменки се точи с години. ЕК започна разследване срещу България за неправомерна държавна помощ пo жaлбa от 2008 г. Πepиoдът нa ocпopвaнитe cдeлĸи е oт 1 янyapи 2007 г. дo 27 янyapи 2009 г., когато влезе в cилa зaбpaнa зa зaмянa нa гopcĸи зeми.

  На 05.09.2014 г. по жалби на граждански организации Европейската комисия излеза с  Решение №2015/46 относно схема за помощ №SA.26212 и №SA.26217, приведена в действие от РБ при замените на горска земя.

 В основните аспекти на решението  се казва, че „замените на държавни горски имоти в периода 2007-2009 г. ( след приемането на България в ЕС) са оценени като схема за незаконна държавна помощ по смисъла на Договора за функциониране на ЕС, която е несъвместима с вътрешния пазар на ЕС. Тази помощ трябва да бъде възстановена от държавата незабавно и ефективно в срок от 12 месеца.

Обяснено бе,  че незаконната държавна помощ е  разликата между административната оценка по Наредбата за базисните цени, използвана от държавата за замените на гори, и реалната пазарна цена на тези гори, ако са  продавани от държавата при нормални пазарни условия на конкуренция.

За пример бе посочено, че  разликата между пазарните цени и административните цени за частните парцели е варирала между – 504 % до +90 %; В българссия  случай  незаконна държавна помощ е установена от ЕК при 80% от всички 132 сделки за замени на гори в периода 2007-2009 г.
Заради неизпълнение на решението на ЕК , на  30 октомври 2023 г.. Европейската комисия (ЕК) внесе  искова молба в Европейския съд срещу България заради горските заменки.

В подкрепа на иска си Комисията изтъква три твърдения за нарушения.

Първото от тях е свързано с неизпълнението на Решение 2015/456 в определения срок. Второто твърдение за нарушение е свързано с наличието на силно ограничен резултат при възстановяването на съответната държавна помощ.

Третото твърдение за нарушение е свързано с липсата на обстоятелства, показващи абсолютната невъзможност за изпълнение на Решение 2015/456.

България защитава позиция, че  искът трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Сред множеството си аргументи сочи, че възстановяването се отнасяло до държавни помощи, предоставени в рамките на 132 сделки за замяна на горски земи, съответстващи на общо 2 500 имота, чието изчисляване зависело от множество отделни фактори.

Освен това в предвидения 12‑месечен срок за изпълнение на Решение 2015/456 се включвало времето, през което бенефициерите могат да упражнят правото си да обжалват разпорежданията за възстановяване, с които се установява наличието на публично вземане.  България подчертава,  че пред националните юрисдикции са образувани 68 съдебни производства срещу такива разпореждания.

Ето защо 12‑месечният срок, определен в Решение 2015/456 за изпълнението му, не бил разумен, а  държавата била в абсолютна невъзможност  да го изпълни.

През 2019 г. Министерство на земеделието публикува и списъка на длъжниците, в който фигурираха 63 фирми, три общини и 32 физически лица. Сред тях са дружества, свързвани с Гриша Ганчев, Тодор Батков, Красимир Гергов, Христо Ковачки, Николай Банев и други известни бизнесмени.

Съдът

След подобрен анализ СЕС  стига до извода, че  закъснението за изпълнение на   Решение 2015/456 не е оправдано и изводът е, че България не е изпълнила задълженията си по членове 4—6 от т Решението на ЕК и  Договора за функционирането на ЕС.

 В случаите на неправомерна помощ, която не е съвместима с вътрешния пазар, ефективната конкуренция следва да бъде възстановена. За тази цел е необходимо помощта, включително лихвите, да бъдат възстановени незабавно, сочи СЕС.

Съгласно съдебната практика условието да е налице абсолютна невъзможност, не е изпълнено, когато държавата членка ответник само изтъква правни, политически или практически трудности, с които се е сблъскала при изпълнението на съответното решение, без да направи реални постъпки пред съответните предприятия за възстановяване на съответната държавна помощ и без да предложи на Комисията алтернативни способи за изпълнение на това решение, които биха позволили преодоляването на тези трудности (решения от 14 декември 2006 г., Комисия/Испания, C‑485/03—C‑490/03, EU:C:2006:777, т. 74 и цитираната съдебна практика, и от 12 май 2021 г., Комисия/Гърция (Помощи за земеделските производители), C‑11/20, EU:C:2021:380, т. 43 и цитираната съдебна практика).

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

1)      Като не е взела в определените срокове всички необходими мерки за изпълнението на Решение (ЕС) 2015/456 на Комисията от 5 септември 2014 година относно схема за помощ № SA.26212 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, Република България не е изпълнила задълженията си по членове 4—6 от това решение и по Договора за функционирането на ЕС.

2)      Осъжда Република България да заплати съдебните разноски.