DeFakto.bg DeFakto.bg
Промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), бяха изненадващо приети между напреженията с особения управител на Лукойл, Бюджета и всякакви кулоарни драми в НС. Набързо депутати свалиха съдебния контрол върху исканията за ускоряване на разследването. Промените скоростно бяха приети и обнародвани в бр. 97 на Държавен вестник, както се случва напоследък при специални поръчки за управляващото мнозинство.
Измененията засягат и заварени искания пред съда за ускоряване на разследването. В обнародвания текст изирочно е посочено, че : „Направените искания за ускоряване на разследването по реда на чл. 368, ал. 1 към датата на влизане в сила на този закон се разглеждат по новия ред“, е записано в преходните разпоредби на закона.
Или, съдът трябва да ги изпрати на прокуратурата.
В сряда при гласуването на изменения в НПК депутатите изненадващо промениха алинея трета на чл. 368, която предвиждаше, че съдът се произнася еднолично в закрито заседание в 15-дневен срок по искания за ускоряване на разследването. След поправките исканията вече ще се отправят до административния началник на съответната прокуратура, който се произнася по тях в едномесечен срок.
Създадена е нова хипотеза, в която пострадалият, неговите наследници и ощетеното юридическо лице могат да направят искане за ускоряване на разследването, „ако е изтекла повече от една година от образуването на досъдебното производство и няма привлечен в качеството на обвиняем“. Такова искане ще е възможно да се прави на всеки шест месеца от произнасянето на прокурора относно нуждата от ускоряване на разследването.
Интерес представляват и промените в чл. 243 НПК по отношение на възможността за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Условие за това е прокурорът да установи, че не са били налице основанията за прекратяване п очл. 243 ал.1 от НПК. Записано , е че прокурорът може да отмени постановление за прекратяване, само ако то не е минало през съдебен контрол, а това може да се случи в срок до две години или до една, според вида на престъплението.
Досега главният прокурор имаше възможност да отменя постановления за прекратяване без ограничение във времето „в изключителни случаи“. Сега са приети седем хипотези, при които той ще може да направи това.
Новата разпоредба на чл. 243 ал. 11 гласи, че : „Главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на срока по ал. 10, когато: 1. законът е приложен неправилно или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен; 4. е допуснато същестсвено нарушение на процесуалните правила 5. някои от доказателствата, върху които се основава постановлението, се окажат неистински или с невярно съдържание или не са били събрани по установения за това ред, 6. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка със съответното производство 7.не са взети всички мерки за разкриване на обективната истина и разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно. Обстоятелствата по т. 3, 4 и 5 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда – чрез разследване.“
Разпоредбата препраща към ал. 10 на чл. 243 НПК само по отношение на срока за отмяната (една или две години), но не е посочено изрично, че постановление може да бъде отменяно само, ако не е било обжалвано пред съд.
Така се налага впечатлението, че разпоредбата е писана като под диктовка – не е ясно дали правилата за отмяна на постановления ог горестоящия прокурор важат и за главния прокурор или той ще може да отменя и постановления, минали през съдебен контрол.
Прокуратурата ще може да държи делата на трупчета до второ пришествие
Пред в. Сега адв. Михаил Екимсжиев изтъква, че е променен променен духът на законопроекта, внесен от Министерския съвет, „по един крайно неочакван и арогантен начин“
В последните поне 20 години натискът от международните институции – Европейския съд по правата на човека, Европейската комисия, Съвета на Европа, Венецианската комисия, е еднопосочен към ограничаване правомощията на прокуратурата и за засилване на съдебния контрол върху нейните актове, които засягат основни права и свободи на гражданите.
Това, което се случи в последните дни, е ретроградна реставрация на прокурорски правомощия, които бяха преодолени, смекчени в резултат именно на дългогодишна борба на правозащитната общност в България.
Той припомни, че досега НПК даваше възможност на засегнатите граждани, когато един наказателен процес върви твърде, бавно и тегаво, да поискат от съд да разпореди на прокуратурата ускоряването му. Това беше отговор на решението по пилотното дело „Димитров и Хамънов“, което установи системен и структурен проблем с бавно правосъдие и по-наказателни, и по-граждански, и по-административни дела. Сега този превантивен съдебен контрол е елиминиран и оставят само компенсаторните средства – търсенето на обезщетение, казва Екимджиев.
Законодателното послание е пределно ясно: Прокуратурата да може да държи на трупчета делата до второ пришествие, до изтичане на абсолютната давност. И няма нито съд, нито друга сила, която да накара прокурора да се задейства, да приключи делото по-бързо, отбелзява адовокатът.
А когато мотивиран от корупционни интереси или изпълнявайки политически поръчки, прокурор злоупотреби и неоправдано забави дело, ние ще платим. Знаем, че в България, особено по по-специалните дела, прокурорите действат корупционно, изпълняват поръчки. А после всички ние ще плащаме за техния рахат – веднъж плащаме дан на корупцията, втори път плащаме легалното обезщетение за бавно правосъдие.
Той се спира и на чл. 243 и свръховластяването на прокуратурата с възможността главният прокурор да възобновява прекратени дела.
Но най-тежкият, бих казал, драматичен правозащитен проблем е в променената алинея 11 на този текст, с която практически се дава възможност на главния прокурор да иска отмяна и на обжалвани и потвърдени от съд постановления за прекратяване на досъдебно производство, посочва Екимиджиев.
Това се постига чрез изкуственото разделяне на алинея 10 от същия член така, че главният прокурор, извън всякакви срокове и без оглед на това дали прекратителното постановление е било обжалвано и потвърдено от съд, може да го ревизира.
Всичко е много коварно, бракониерски скрито, защото се твърди, че се прави по препоръки на Европейската комисия във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост.
Сега с промените се развързват ръцете на главния прокурор и му се дават седем бланкетни хипотези, в които може да възобнови едно дело. Това означава,
че се възстановява фигурата на вечния обвиняем.
Това е в пълен разрез със защитата срещу произвол. Сега можем да бъдем тормозени и като дамоклев меч да ни виси над главата това, че някой тип като Сарафов с неговите особени морални и професионални качества може отново да ни направи обвиняеми пожизнено.
Никак не съм убеден , че депутатите знаят ккаво правят, казва Михаил Екимджиев.
„Това е усмивка – озъбване на Пеевски към Борисов, защото във всеки един момент главният прокурор или изпълняващият функцията, знаем кой се прави на изпълняващ функцията, може да възобнови производството срещу Борисов за рекета спрямо Васил Божков, може дори да го арестува, но не както тогава се случи от полицията за 24 часа, а с мярка за неотклонение по примера на кмета на Варна Благомир Коцев“.
Голямата цел – да отпадне отговорността по ЗОДОВ
Винаги, когато едно досъдебно производство бъде прекратено от прокурор, ние съветваме клиентите да обжалват пред съда мотивите, за да не може след това делото да бъде възобновено от прокурор, включително и от главния. Минаването през съд, така да се каже, стабилизира постановлението. Докато сега и да мине през тази процедура, и да има съдебно произнасяне, и да са минали 2 години, главният прокурор може да го възобнови. И това не подлежи на съдебен контрол.
Много е важно и че когато прокурор отмени прекратяването на досъдебното производство,
отпада основанието за съдене на прокуратурата по Закона за отговорността на държавата заради прекратеното дело.
Точно такъв беше казусът пред Европейския съд по правата на човека, заради който беше променен НПК.
Така с новите промени прокуратурата не само се утвърждава като едноличен господар на досъдебното производство, но и като единствен привилегирован ответник в българското право, който със собствени действия, практически безсрочно може да си осигури прекратяване на предявени срещу него искове за обезщетение и да се освободи от отговорност.
