DeFakto.bg DeFakto.bg
Когато едно дело е продължило близо 17 години и на финала подсъдмият е оправдан, държавата, разбирай прокуратурата, дължи глобално обезщетение и за незаконното преследане, и за неразумната продължителност на производството.
Това отсъди състав на ВКС по жалба на подсъдим срещу присъдена компенсация от 1000 лв. за дело продължило 16 години и 10 месеца, срок в който прокуратурата не е успяла да докаже, че подсъдимият е извършител на престъплението, а въззивният съд неправилно е отчел вредите, понесени от него от незаконно преследване.
Пред ВКС жалбоподателят протестира срещу отхвърления му иск от АС – София срещу ПРБ за вреди по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за кражба от 2005 г., по което е оправдан с влязла в сила присъда на 28 март 2018 г., а съдът му е присъдил компенсация от 1 000 лв. В жалбата си той се оплаква и от неразумно правосъдие по чл. 6 от Еврпейската конвнеция за правата на човека.
Въпреки осем предишни осъждания на жалбоподателя, ВКС приема, че въззивинят съд не е отчел „свръхнеразумния “ срок на наказателното произвдство и е присъдил по-ниско от дължимото обезщетение за подобни случаи.
Като се позовава ППВС № 4/ 1968 г. според което понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, съдът постановява, че няма причина да се отклони от константната практика на Върховният касационен съд /ВКС/ по делата за обезщетяване на неимуществени вреди, търпени в резултат на незаконно обвинение. Като приема, че обжалваното решение не е съобразено с тази практика, допуска касационното обжалване, тъй като не се налагат допълнителни съдопроизводствени действия, въховинет съдии решават по същество спора съобразно чл.293 ал.3 ГПК.
Хронология на едно „разумно правосъдие“
На 06.12.2005 г. Софийска районна прокуратура образува досъдебно производство за кражба на 29.11.2005 г. от денонощен магазин „Волтрон“ на бул.“Александър Стамболийски“ № 186. Произоводството бе срещу 42-годишен столичанин (И.В.) за кражба на 12 броя пакетирани колбаси – филе, луканка, пастърма, суджук, на обща стойност 90 лева.
На 24.01.2006 г. ищецът (И. В.) бил разпитан и привлечен като обивиняем и му било повдигнато обвинение и наложена „парична гаранция“ от 50 лева.
На следващия месец, 16.02.2006 г. дознанинето било преобразувано в предварително производство при Столична следствена служба. След пет години 17.11.2010 г. В. за втори път бил привлечен отново като обвиняем. От началото на февруари 2006 г. до повторното привличане на ищеца като обвиняем през 2010 г. не били извършвани никакви следствени действия, установява съдът.
На шестта година – на 09 февруари 2011 г. срещу него е внесен обвинителен акт, който на 09 мй 2011 г. бил върнат на прокуратурата, а съдебното произовдство прекратено поради допуснати нарушения.
На 11 номеври 2011 г. В. за трети път бил привлечен като обвиняем и на 30.11.2011 г. срещу него бил внесен отново обвинителен акт. С разпореждане на съдия – от 03.01.2012 г. делото отново било прекратено и върнато на СРП за отстраняване на допуснати нарушения в досъдебното производство.
На седмата година, 08.07.2013 г. обвиняемиат за четвърти път е привлечен като обвиняем и на 23.09.2013 г. , а СРП внесла за трети път обвинителен акт против него.
По образуваното дело са проведени общо 15 открити съдебни заседания в периода от ноември 2014 г. до март 2018 г.
На 28.03. 2018 г. той бил признат за невиновен в извършването на престъплениетопо повдигнатото му обвинение.
Срещу присъдата бил подаден протест от СРП, а по указания на въззивния съд ищецът заявил, че желае делото да продължи, въпреки изтеклата на 29.11.2020 г. абсолютна давност.
На 10.10.2022 Софийски градски съд потвърждава оправдателната присъда, влязла в сила на същата дата.
Съствът на ВКС констатира, че И. В. бил осъждан осем пъти за извършени от него умишлени престъпления, за които му е било налагано наказание „лишаване от свобода“. Бил задържан няколкократно в арести на страната по други наказателни производства, а последният му престой в ареста продължил повече от шест месеца. Пребивавал и в местата за лишаване от свобода, първоначално за срок от три месеца през 2004 г., след това за срок от шест месеца през 2006 г., а през 2009 г. изтърпял наказание „лишаване от свобода“ първоначално за срок от две години, след което за още три години и бил освободен през 2012 г.
Към момента на разглеждане на жалбата му от ВКС, обаче ищецът е реабилитиран по право за предходните си осъждания.
Промяната
Съдът констатира, че след изтърпяване на наказанията мъжът се запознал и заживял заедно със свидетелката П. Н., декларирал, че иска да започне нов живот, да си намери стабилна работа и да заживее спокойно със семейството си.
Продължилото наказателно дело се отразило зле на психиката и емоционалното състояние на ищеца. Той се притеснявал от изключителната продължителност на производството, опасявал се, че ще бъде осъден за нещо, което не е извършил. Страхувал се, че ако бъде осъден, нямало кой да се грижи за детето му, което имало здравословни проблеми. Не могъл да осъществи плановете си да живее и работи в чужбина, тъй като трябвало да се явява постоянно на съдебни заседания.
Правилно и неправилно
От тези важни обстоятелства правилно въззивният съд е отчел като обуславящи по-нисък размер на обезщетението множеството осъдителни присъди и ефективно изтърпените наказания лишаване от свобода от ищеца, включително за престъпления против собствеността, отбелязва касационният състав.
Неправилно обаче е извел извода, че той не се е повлиял от ефективното изтърпяване на предвидените за тях наказания, както и че не е е отчел липсата на данни за противообществени прояви на дееца след последното му освобождаване през 2012 г.
Напротив, видно от свидетелските показания, които съдът не намира основание да пренебрегне, след 2012 г. ищецът се е постарал да промени живота си, установил е трайно фактическо съжителство с П. Н., от което има родено дете, а за предишните си осъждания той е реабилитиран по право.
Правилен е и изводът на съда, сочи ВКС, че присъждане на обезщетение в по-малък размер се обуславя и от обстоятелството, че повдигнатото неоснователно обвинение засяга много по – интензивно емоционалната сфера на лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с човек, който е извършвал престъпления и е бил обект на наказателно преследване, включително изтърпявало наказание лишаване от свобода за извършените престъпления.
Неправилно обаче не е отчетен свръхнеразумният срок на продължителността на осъщественото спрямо ищеца неоснователно наказателно преследване. То е започнало на 24.01.2006 г. и е приключило на 10.11.2022 г. с влизане в сила на оправдателната присъда – 16 години и близо 10 месеца.
„ При това делото не се отличава с фактическа и правна сложност – обвинено е само едно лице в извършването на едно престъпление – кражба на стока от магазин“, отбелязва ВКС.
Въпреки това досъдебното производство е продължило повече от седем години и макар значителното забавяне да се дължи и на поведението на ищеца, който не е бил намерен на посочения от него адрес, поведението на властите е много по – укоримо, тъй като издирването му е било извършвано формално и неритмично.
Показателно е обстоятелството, че в периода февруари 2006 г. – ноември 2011 г. по следственото дело не е извършено нито едно действие по разследването, освен формални опити за издирване на ищеца, изтъкват върховните съдии.
Недостатъчно оценен от въззивния съд е и фактът на продължилото повече от 9 години производство в съдебна фаза с проведени общо 15 открити съдебни заседания, също при значителен превес на укоримото поведение на властите. Съдът е имал обективни пречки при издирването на свидетели, но наличието на такива не го освобождава от задължението да организира срочното приключване на производството.
Не са съобразени важни обстоятелства за по – висока компенсация
Въззивният съд не е съобразил задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 1/ 27.11.2023 г. по тълк.д.№ 1/ 2022 г., ОСГК, ВКС. В мотивите му е разяснено, че право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл.6 § 1 ЕКЗПЧ, когато едновременно е реализиран правопораждащият фактически състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ (незаконно обвинение) и на чл.2б ЗОДОВ (неразумен срок за разглеждане на делото ).
ВКС посочва, че в първия случай твърдението за „неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част на иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и че това е обстоятелство, което утежнява отговорността и води до по-голям размер на глобалното обезщетение, както и че съдът е длъжен в мотивите си да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл.2б ал.2 ЗОДОВ и да посочи каква част от глобалното обезщетение се отнася за вредите от неразумния срок на производството.
В конкретния случай е предявен иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като в исковата молба има изрично оплакване за неразумната продължителност на наказателното производство. Затова следва да се определи каква част от обезщетението се присъжда за нарушението на правото по чл.6 § 1 ЕКЗПЧ и каква – за неоснователно предприетото срещу ищеца наказателно преследване, заключава съдът.
Обезщетението
ВКС стига до извода, че обезщетението в размер 1 000 лв е адекватно само за осъщественото срещу ищеца незаконно наказателно преследване.
Прекомерната продължителност на производството обаче и обстоятелството, че тя се дължи основно на укоримо поведение на властите по дело без фактическа и правна сложност, изисква определяне на значително по-голям размер на обезщетението за нарушението на правото по § 6 ал.1 ЕКЗПЧ.
Съдът приема, с оглед конкретно установените обстоятелства, че сумата 9 000 лв адекватно ще обезщети ищеца за неразумен срок на правосъдие и определя глобалното обезщетение в размер 10 000 лв, като отхвърля разликата до 30 000.
Осъжда прокуратурата да му заплати обезщетение от още 9 000 лева заедно със законнната лихва 10.11.2022 г. до окончателното изплащане, която е в размер на 4 000 лв.
Осъжда прокуратурата да заплати 50 лева разноски по делото 2 500 лв (две хиляди и петстотин лева) адвокатско възнаграждение за всички и инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
