Последни новини
Home / Законът / Всяка държава членка е длъжна да признае брак на граждани на Съюза от един и същ пол, законно сключен в страна от ЕС

Всяка държава членка е длъжна да признае брак на граждани на Съюза от един и същ пол, законно сключен в страна от ЕС

Defakto.bg

Двама полски граждани, сключили брак в Германия, искат актът им за брак да бъде пререгистриран в полския регистър за гражданско състояние, за да бъде бракът им признат в Полша.

Компетентните органи им отказват със съображението, че полското право не разрешава брака между лица от един и същ пол.
Съпрузите обжалват този отказ. Сезиран с въпросното дело, Върховният административен съд на Полша се обръща към Съда. Полският съд иска да се установи дали националната правна уредба, която не позволява да се признае сключеният в друга държава членка брак между лица от един и същ пол, нито актът за брак да се пререгистрира за тази цел в регистъра за гражданско състояние, е съвместима с правото на Съюза2

Съдът припомня, че макар правилата за брака да са от компетентността на държавите членки, при упражняването на тази компетентност те са длъжни да спазват правото на Съюза. Като граждани на Европейския съюз обаче въпросните съпрузи са свободни да се движат и да пребивават на територията на
държавите членки и имат право да водят нормален семеен живот при упражняването на тази свобода и при завръщането си в тяхната държава членка по произход. По-конкретно, когато изградят семеен живот в приемаща държава членка, и по-специално като сключат брак, те трябва да бъдат сигурни, че ще могат да го продължат при завръщането си в тяхната държава по произход.

Отказът да се признае бракът между двама граждани на Съюза от един и същ пол, законно сключен в друга държава членка, където те са упражнили свободата си на движение и пребиваване, може да предизвика сериозни неудобства от административен, професионален и частен характер, като принуди съпрузите да живеят като несемейни лица в тяхната държава членка по произход.
Ето защо Съдът постановява, че такъв отказ противоречи на правото на Съюза. Той нарушава не само свободата на движение и пребиваване, но и основното право на зачитане на личния и семейния живот3
. Според Съда задължението за признаване не накърнява националната идентичност и не застрашава обществения ред в държавата членка, от която произхождат съпрузите. Всъщност то не означава, че тази държава трябва да предвиди в националното си право брака между две лица от един и същ пол.

Освен това държавите членки разполагат със свобода на преценка при избора на начините за признаване на такъв брак и пререгистрирането на чуждестранния акт за брак е само един от възможните начини. Съдът обаче подчертава, че тези начини не трябва да правят такова признаване невъзможно или прекомерно трудно, нито да дискриминират еднополовите двойки поради тяхната сексуална ориентация, какъвто е случаят, когато националното право не предвижда за тези двойки начин за признаване, еквивалентен на предоставения на хетеросексуалните двойки.
Следователно, тъй като пререгистрацията е единственото средство, предвидено в полското право, за да може сключен в друга държава членка брак да бъде действително признат от административните органи, Полша е длъжна да го прилага без разлика както към браковете, сключени между лица от един и същ пол, така и към браковете между лица от различен пол.

1 Пререгистрацията на чуждестранен документ за гражданско състояние се състои във вярно и дословно прехвърляне на неговото
съдържание в полския регистър за гражданско състояние. Така в резултат от пререгистрацията възниква полски акт за гражданско
състояние, отделен от първоначалния акт, който има същата доказателствена сила като актовете за гражданско състояние, съставени в
Полша.
2 Член 20 и член 21, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 7 и член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
3 Това право е предвидено в член 7 от Хартата на основните права и има същия смисъл и обхват като правото, гарантирано в член 8 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В това отношение Съдът сочи по-специално решение от 12
декември 2023 г. по дело Przybyszewska и др. с/у Полша, в което Европейският съд по правата на човека постановява, че Полша не е
изпълнила своето конкретно задължение да въведе правна рамка, която позволява признаването и защитата на еднополовите двойки

About De Fakto

Проверете също

Апелативният съд отмени домашния арест на шефа на ВиК–Несебър и го задържа под стража за подкуп от 8000 евро

Апелативният съд в Бургас уважи протеста на прокуратурата и върна в ареста Свилен Станчев, ръководител …

Колегията на ВСС откри процедури за избор на административни ръководители в две съдилища

Съдийската колегия  откри процедури за избор на административни ръководители  в Административен съд – Пловдив и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.