DeFakto.bg DeFakto.bg
Адв. Адела Качаунова
По повод публично известните сведения за задържането на няколко младежи в нощта межди 1 и 2 декември и по-конкретно данните, че някои от тях са били обект на полицейско насилие, произволно задържане, основаващо се преимуществено на твърдения на самите полицаи и неосигурен достъп до медицинска помощ е необходимо да припомним стандартите за осигуряване на достъп до медицинска помощ при задържане[1].
На първо място постъпващите в мястото за лишаване от свобода трябва незабавно да бъдат подложени на първичен медицински преглед за оценка на общото им здравословно състояние. При първоначалния преглед медицинският специалист документира обективното състояние на лишените от свобода – състояние на кожа и лигавици, дихателна, сърдечносъдова и храносмилателна система, данни за употреба на алкохол, наркотици, прием на медикаменти, следи от насилие, минали заболявания и фамилна обремененост.
При направено оплакване за упражнено насилие, констатирани видими следи от насилие и в случаите на употреба на физическа сила или помощни средства, надзирателите и другите длъжностни лица трябва незабавно да осигурят на лишения от свобода достъп до медицински специалист, обслужващ съответното място за лишаване от свобода.
Въпреки че законът не го предвижда изрично, ако оплакването или инцидентът са настъпили извън работното време на медицинския специалист или в мястото за лишаване от свобода по принцип няма нает медицински специалист, следва да се осигури достъп до медицинско лице във външно лечебно заведение. Прегледът трябва да е щателен и данните от него се вписват в специален формуляр, включващ следните елементи: анамнеза – описание на изявленията, направени от лицето, описание на всякакви твърдения за собственото му здравословно състояние и за малтретиране; обективно състояние – пълно описание на обективните медицински резултати въз основа на щателния преглед; диагноза; констатации – заключение на медицинския специалист за съответствие между направените твърдения и обективните медицински резултати; допълнителни прегледи; специализирани консултации, лечение. В допълнение, местоположението на травматичните увреждания се маркира върху специална схема на човешкото тяло. При изявено съгласие на лишения от свобода установените наранявания се фотографират от медицинския специалист, извършващ прегледа. Формулярът се представя на лишения от свобода за запознаване и подпис. В този момент лишеният от свобода трябва да се увери, че информацията, която той е предоставил на медицинското лице, е правилно отразена.
Медицинските специалисти в местата за лишаване от свобода, включително в арестите,
регистър за травматични увреждания на лишените от свобода и задържаните под стража,
в който вписват всички постъпили оплаквания за упражнено насилие и установени травматични наранявания. Регистърът съдържа пореден номер, име на пациента, анамнестични данни, диагноза на травмата и предписано лечение.
Доколкото съществуват сведения, че на задържаните под стража младежи не е осигурен преглед при медицински специалист, а поне един от задържаните е с рана на глава и твърди, че е употребена физическа сила по време на 24-часовото му задържане в Пето районно управление на МВР, възможностите за защита са няколко.
Може да се подаде молба до наблюдаващия прокурор да разпореди допълнително освидетелстване от независим специалист във външно лечебно заведение (чл. 119г, ал. 5 от ППЗИНЗС).
Друга възможност е да се подаде жалба по реда на чл. 276 и сл. от ЗИНЗС до административния съд. В случая компетентен е Административен съд-София град, който е длъжен да разгледа жалбата в кратки срокове и може да използва принципите на служебното начало – „съдията може да провери чрез органите на полицията, прокуратурата, омбудсмана, вещо лице или неправителствени организации, както и по всякакви други начини, действията и бездействията, чието прекратяване се търси, и основанието за тях“ (чл. 278 ЗИНЗС).
Омбудсманът, чрез Националния превантивен механизъм, може да извърши собствена проверка на публично изнесените твърдения за упражнено насилие при задържане и неосигуряване на навременна и независима медицинска помощ. Това е част от основните задължения на този орган. Възможно е омбудсманът да бъде сезиран с нарочна жалба от задържаните младежи или техни близки.
Доколкото задържаните младежи попадат във вихъра на събития в страната през последните месеци и на фона на признаци на отстъпление от правовата държава е добре всички гореизброени да бъдат използвани едновременно.
Налице са тревожни сигнали, че органите на МВР са разпространили данни за задържаните младежи, което може да се разглежда като нарушение на презумпцията за невиновност, тъй като всяко лице е невинно до доказване на противното. В момента ставаме свидетели на прекомерна публичност на процеса, изнасяне на факти и твърдения за виновността на младежите, които нарушават това.
Тези данни позволяват да направим предположението, че искането за налагане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража се прави преимуществено по данни на самите полицаи. По този повод е необходимо да припомним измененията в чл. 118, ал. 4 от НПК, които не позволяват cвидeтeли на обвинението да бъдат лицaтa, ĸoитo ca извъpшвaли дeйcтвия пo paзcлeдвaнeтo, включително paзyзнaвaтeлни бeceди пo cмиcълa нa ЗМВР. Когато обоснованото предположение, че лицето е извършило престъплението, заради което се иска задържането под стража, се основава само на данни на самите полицаи,
съдът трябва да бъде особено бдителен действително ли е налице такова обосновано предположение.
Фокусът на общественото внимание ще продължава да бъде върху съдбата на задържаните младежи, тъй като съмненията, че те са произволно задържани, без в действителност да са били част от агресивните групи, които хвърляха предмети и рушаха собственост, остават.
Съмненията не се разсеяха от изслушването на министър Митов в Народното събрание, защото кадрите, показващи учудващо бездействие на полицейските сили са лесно достъпни. Същевременно са лесно достъпни и кадрите, показващи прекомерна употреба на сила и помощни средства.
[1] Този текст съдържа извадки от Практически наръчник за правно застъпничество на лишените от свобода с автори Красимир Кънев, Диляна Ангелова и Калин Ангелов. Наръчникът е достъпен за свободно ползване на адрес: https://prisonreform.bg/prakticheski-narachnik-za-pravno-zastapnichestvo-na-lishenite-ot-svoboda/.
Коментарът е публикуван на страницата на БХК
