DeFakto.bg DeFakto.bg
Екатерина Баксанова
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) разкри 21 нови щата за съдии. Решение, което бе представено като неизбежна стъпка за назначаването на 38-те младши съдии на длъжност „съдия“, за които наличните места са едва 17. Председателите на апелативните съдилища в София и Бургас и в няколко окръжни съдилища се възроптаха срещу съкращаването на техните свободни длъжности, затова ВСС реши, че ще разкрие осем места в СРС и по едно в Самоков, Благоевград, Ботевград, Монтана, Перник, Разлог, Пловдив, Радомир, Пазарджик, Кърджали, Шумен, Провадия и Девня.
На фона на горещите дебати за бюджета и все по-настойчивите въпроси за разходите на съдебната власт, съдийската колегия побърза да се застрахова от критики, обещавайки, че ще предложи съкращаването на 21 бройки до 2.07.2026 г.
Това е поредната предвидима импровизация на ВСС – орган, който от години не работи с последователна, предвидима и дългосрочна кадрова стратегия, а с реактивни, ситуативни решения. Съветът с изтекъл мандат може да си позволи да действа със замах и инерция, защото именно тук ограниченията са най-слаби – съществуват мощни стимули да се запазва и увеличава човешкият ресурс в системата. Раздуването на щата е по-лесно от изправянето пред очевидните проблеми: неравномерната натовареност, архаичната съдебна карта, злоупотребите с командироване и системното разхищение на публичен ресурс. За какво става дума:
Натовареност
Механичното откриване и закриване на щатни бройки в съдилищата няма как да реши проблема с натовареността. ВСС упорито избягва да адресира асиметрията в натовареността чрез реални структурни промени – като окрупняване на съдилища, преразпределяне на щатове или оптимизация на процесите. Най-успешната мярка досега изглежда реформата в заповедното производство, чрез която заявленията се подават чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и се разпределят на случаен принцип в съдилищата в страната. Колко е ефективна тази мярка ще стане ясно при публикуването на данните за последните шест месеца.
За съжаление, статистическите данни все още представят само на броя на делата, т.е. почива се на презумпцията, че те са еднородни. Това не може да даде достоверна оценка за реалното време, отделяно за сходни, но с различна правна и фактическа сложност дела[1].
Дори настоящите данни обаче повдигат въпроси за прозрачността на работата на ВСС. Не е ясно защо точно тези районни съдилища (РС) са получили нови щатове. От РС в областните центрове има логика това да стане в СРС и РС Пловдив например. Но в РС в Кърджали, Монтана, Благоевград, Шумен действителната натовареност както при делата за разглеждане, така и при свършените е по-ниска от средната. В същото време тези във Видин, Кюстендил, Сливен, Стара Загора са с по-високи стойности, но в тях щат не се разкрива.
Подобна нелогичност виждаме и при РС извън областните центрове – Бяла Слатина, Берковица, Гълъбово, Харманли са по-натоварени от редица „облагодетелствани“ РС, но не получават щатове. В същото време РС Ботевград е под средното ниво, но получава.
Стои и друг въпрос – при провеждане на конкурс за 38 младши съдии не е ли направена предварителна оценка на реалните нужди на системата?
Командироване
Обикновено се твърди, че командироването е последица от лошо управлявано кадруване. Има един случай, в който моделът е обърнат – командироването създава проблеми поради кадрово „източване“. Никой не повдига въпроса за това, че председателят на ВАС продължава въз основа на едноличен, субективен и немотивиран избор да черпи човешки ресурс от общите съдилища и да ги командирова в административните. От тях над 82% са от районни съдилища, като от натоварения съд (СРС) има командировани 4-ма. Това е особено обезпокоително, защото командироването на съдии от районни съдилища в административни се равнява на повишаване, съответно – на по-високо заплащане. Освен това, броят на командированите отново започва да се увеличава, въпреки проведените конкурси за административни съдилища през 2021 г. Това буди опасения, тъй като подсказва удовлетворяването на неясни интереси вместo тези на правосъдието, а оттам – и на гражданите.
Пак заради гражданите, плащащи заплатите и на членовете на ВСС, и на председателя на ВАС би било чудесно, ако те отговорят на следните въпроси:
- Защо ВСС и председатели на общи съдилища трябва да компенсират „отмъкнатите“ кадри на районно ниво заради прищевките на председателя на ВАС?
- Защо не се командироват съдии от по-малко натоварени административни съдилища към по-натоварените, а се прибягва до общите?
Бюджет
Разширяването на щата никога не е неутрално бюджетно действие. Всяка нова длъжност е дългосрочен ангажимент за държавата – заплати, осигуровки, администрация. В контекст, в който съдебната власт вече разходва значителни публични средства (около 0,7% от БВП на страната), откриването на нови щатове изглежда като разход без реформа. Системата продължава да се разраства количествено, но не и по отношение на прозрачността и отчетността. Така бюджетът служи не за модернизация или повишаване на качеството, а за поддържане на статукво, което е удобно за големите институционални играчи, но скъпо за обществото.
Вместо визия и анализ, получаваме поредната демонстрация как институция без легитимност взема решения с дългосрочни последици за правосъдието. Свидетели сме на администриране по инерция и растеж без отчетност. Дали ще има закриване на щатни бройки до 2.07.25 г. е спорно. Пари за съдебната власт има. А дотогава – я камилата, я нов ВСС, я обществото забравило за обещанието.
[1] Разработената от предишния състав на ВСС централизирана Система за изчисляване натовареността на съдиите (СИНС) остана неупотребена.
* Коментар от Седмичния бюлетин на ИПИ, брой: 1274
