DeFakto.bg DeFakto.bg
Бламирането на съда с процедурни хватки, е наложително да бъде преодоляно
Петър Обретенов
На 28.11.2025г. Борислав Сарафов оттегли жалбата си образувана в адм. д. № 1077/2025 г. на ВАС, с която той атакува решение на Пленума на ВСС от 23.01.2025 г. за прекратяване, на основание § 16 от ПЗРЗСВ, процедурата за избор на нов главен прокурор, в която той е единствен участник. По повод на тази жалба, ВАС сезира КС с с искане за обявяване за противоконституционна на тази разпоредба, с която се прекратяват неприключилите с указ на президента процедури за избор на тримата най – висши магистрати, както и на чл. 33, ал.4 от ЗСВ, според която в изборите за тези длъжности не могат да участват изборни членове на ВВС с изтекли мандати. КС образува КД № 5/2025г. и с определение от 10.06.2025г. допусна искането за разглеждане по същество, конституира засегнатите институции и им даде възможност да представят писмени становища, отправи покани до видни конституционалисти за представяне на правни мнения, като и за двата случая определи 30 дневен срок за представянето им.
Какво следва от оттеглянето на жалбата?
Безспорно производството по адм.д. № 1077/ 2025 г. следва да бъде прекратено.
Аналогично ли е разрешението с производството по КД № 5/2025г. на КС?
На пръв поглед – няма различие. Производството пред административния съд е прекратено поради липса на предмет и поради това искането за обявяване на противоконституционност на оспорените разпоредби трябва да отпадне. КС следва, на същото основание, да отклони искането с оглед чл. 19, ал.2 от ЗКС във връзка с чл. 26, ал.1 от ППЗКС и да прекрати производството по делото.
При това положение оспорените разпоредби на § 16 от ПЗРЗСВ и чл. 33, ал.4 от ЗСВ остават в сила.
Нормално е да се счита, че Сарафов губи спора за тяхната противоконституционност. Парадоксът е, че вместо да освободи поста и.ф.главен прокурор след оттеглянето на жалбата срещу разпоредбата, която го задължава да стори това, Сарафов се консолидира за неопределено време на тази длъжност.
Как се стигна до този абсурд?
Тук напускам полето на юридическия анализ и навлизам в зоната на журналистически разследвания, които обаче не могат да останат без юридически коментар.
Според тях, имало е изтичане на информация от КС, според която мнозинството на негови членове са били за отхвърляне на искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбите, предмет на производството по делото. Ако решение в този смисъл бъде обявено Сарафов губи всякакви оправдания да остава и ден повече на този пост. С оттеглянето на жалбата той запазва статуквото да не спазва ясния текст на закона, който, и това е общоизвестен факт, парламентът гласува intuitu personae – за да ограничи неговия мандат. Абсурдът е пълен: от нарушаването на закона той черпи права и арогантно пренебрегва волята на законодателите да го отстранят от този пост след 22 юни 2025 г.
Кой е виновен за това ненормално и даже позорно за европейска правова държава състояние на нещата граничещо с произвол?
Необяснимо с оглед на нормални процедурни срокове е забавянето на КС да се произнесе с решение по предмета на делото. Измина половин година от определението, че ще се произнесе по същество, становищата и мненията отдавна са дадени. Ако е вярно, че малцинството членове на КС са причината за това забавяне, то това представлява бламиране на решение взето от мнозинството. А от това решение на КС зависи конституционносъобразното функциониране на основни държавни институции, в съответствие с принципа на мандатността, нарушаването на който поставя под съмнение демократичния характер на държавата.
Отклоняването на искането за тълкуване разпоредбите на §16 от ПЗРЗСВ и на чл. 34, ал.1 от ЗСВ и прекратяването на производството по делото с оглед на формалните изисквания посочени в началото на настоящето изложение, води до непредвиден в конституцията блокаж, парализа във функционирането на държавни институции: ВСС, главен прокурор, ВКС[1], в резултат на оспорване легитимността на другата или на част от правомощията й. То дава и възможност парламентът да отлага без срок избора на членове на ВСС, които да заменят компрометирани с политически зависимости членове с изтекъл мандат.
С оглед на това, намираме се пред изключителна ситуация, за която в конституцията не е предвиден друг орган, който да разреши взаимното противопоставяне на основни държавни институции, освен КС. Ето защо, буквоядското прилагане на процесуални норми, които водят до отказ от поемане на отговорност за разрешаване на непредвиден в конституцията блокаж във функционирането на основни институции на държавата, както и на неизпълнение на предвидени в закон техни задължения, е наложително да бъде преодоляно.
Решение по предмета на спора трябва да бъде произнесено, а не отклонено с процедурни хватки шиканиращи процеса. Решение, в което да намерят израз всички съображения – за и против – конституционносъобразността на оспорените текстове от ЗСВ.
И да се надяваме, че най – после КС ще задейства защитния механизъм на демокрацията, значението на който той многократно е изтъквал, но до сега не го е приложил главно поради процесуални съображения.
[1] ВКС: за възобновяване на наказателни дела.
