DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на президента Румен Радев срещу ключови разпоредби от Закона за електронните съобщения, направени при измененията на Закона за защита на конкуренцията, с които се разшириха правомощията на КЗК за достъп до данни от електронно-комуникационния трафик.
Става дума за текстове, приети от мнозинството през 2025 г., които дадоха възможност на комисията при разследване на картели и други нарушения на конкуренцията да изисква, използва и съхранява трафични данни от телекомуникационни оператори.
Според държавния глава тези правила отварят врата за непропорционална и слабо контролирана намеса в личния живот на гражданите.
Съдия докладчик е председателят на КС Павлина Панова.
В искането си президенът иска да се установи сътветствие с общопризнати норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, на разпоредбите на чл. 251б, ал. 2, изречение първо в частта „както и за производства за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията“; чл. 251в, ал. 1, т. 6; чл. 251г, ал. 2 в частта „или нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията“ и чл. 251г, ал. 9 от ЗЕС.
Оспорваните разпоредби са приети с §42 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (обн. ДВ, бр. 95 от 2025 г.). С тях се определят правомощията на Комисията за защита на конкуренцията и реда, по който тя получава достъп, използва и съхранява данни от електронно-комуникационния трафик на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Според Радев така установените правила за достъп, използване и съхранение на данни позволяват необоснованa и непропорционална намеса на държавата в конституционно защитеното лично пространство на гражданите, която се осъществява при липса на легитимна цел от конституционен ранг, чиято защита да налага ограничение на основни права, както и при липса на адекватни законови механизми, които да гарантират законоустановеност и обективност на намесата.
Посочва също, че оспорените разпоредби са в нарушеине и на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), а също и на чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), както и с чл. 5 и чл. 17 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГП).
Като допусна искането, КС конституира като заинтересувани страни Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на транспорта и съобщенията, Висшия адвокатски съвет, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на личните данни, Комисията за регулиране на съобщенията, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се предостави 30-дневен срок от уведомяването да представят писмени становища по предмета на делото.
В същия срок отправя покана за становища до Съюза на юристите в България, фондация „Български адвокати за правата на човека“, фондация „Програма за достъп до информация“, Българската асоциация за европейско право, на които да се изпратят преписи от искането и от определението.
Съдът очаква правни мнения от проф. д.н. Георги Димитров, проф. д.н. Нели Огнянова, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Мариана Карагьозова-Финкова, проф. д-р Мартин Белов, проф. д-р Мартин Захариев, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Деница Топчийска, доц. д-р Иван Стойнев, доц. д-р Силвия Цонева, доц. д-р Христо Христев, Богдан Млъчков, адв. Георги Сулев. Съдът очаква да получи мненията в 30- дневен срок.
В същия срок вносителят на искането може да представи допълнителни съображения.
КС допусна за разглеждане три дела за отнетите права на Радев да назначава шефовете на ДАР, ДАНС и ДАТО.
Единодушно 12-те конституционни съдии допуснаха за разглеждане три конституционни дела по искане на група народни представители от 51-вото Народно събрание.
В искането се настява да бъдат обявени за противоконституционни законовите промени, според които председателите на ДАНС, на Държавна агенция „Технически операции“ и на Държавна агенция „Разузнаване“ се избират с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет, без президентът да издва указ за това.
Президентът наложи вето на промените заради нарушения баланс между властите и политизирането на шефовете на службите, които ще зависят от волята на политическото мнозинство в НС. Ветото и върху трите закона бе отхвърлено.
