DeFakto.bg DeFakto.bg
„Една от централните задачи на задаващото се 52-ро Народно събрание следва да бъде нова конституционна ревизия. Нужни са нови решения и премахване на отровните промени в конституционния текст, внесени при предходно изменение“, заяви Наталия Киселова в декларация от името на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, съобщи БТА.
На 20 декември 2023 г. се провежда третото гласуване на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, посочва Киселова и отбеляза, че са изминали две години от една погрешна конституционна промяна.
Процедурата тогава се характеризираше с бързина – второто гласуване беше на 19 декември, и с липсата на усилия за търсене на квалифицирано мнозинство от три четвърти от народните представители, при неспазени срокове, посочва тя. По думите ѝ, това е било покушение върху българската държавност.
Промените, ако сте забравили, се отнасяха както до съдебната власт, така и до двойното гражданство на народните представители и министрите, до изземване на компетентността на държавния глава да назначи служебно правителство при правителствена криза, прераснала в парламентарна, припомня бившата предесдателка на парламента.
„В изминалите дни слушахме за добре и за лошо проведени парламентарни избори. Защо, уважаеми колеги? При един и същ президент в различни процедури. Отговорът е промените, които направихте“, казва тя.
По думите ѝ, тези изменения ще останат в историята като една от най-ярките илюстрации за законодателен произвол и като изява на болни амбиции.
Промяната не бе подплатена с отговорно проучване на реалните проблеми и което е особено важно – бе заявена с пределно властническо самодоволство и бе съпроводена с арогантността на големите пари и голямата власт, допълва Киселова.
Днес, две години по-късно, сме изправени пред поредните парламентарни избори. С изтекли мандати са Висшият съдебен съвет (ВСС) – повече от две години, и Инспекторатът към ВСС – почти шест. А има възможност нито едно висше длъжностно лице да не даде съгласие за определянето му за служебен министър-председател, каза Киселова. Конституционните промени следва да са израз на консенсус, какъвто не се потърси през 2023 г., посочи тя.
„Трите парламентарни групи тогава – ГЕРБ – СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС, наложиха волята си и след две конституционни дела сме свидетели на призиви за смяна на модела.
Кой модел, колеги?“, пита Киселова. Лицемерието в живота е нищо в сравнение с лицемерието в политиката, в българската политика. И онези, които променихте Конституцията през 2023 г., днес се натрапвате като морални съдници, произнасяте присъди, налагате ни възгледи за бюджет и данъци, за изборно законодателство, коментира тя.
Сегашното състояние на разкаляния политически терен, критиките към организирането на избори, призивите за нов модел са лицемерни опити българските граждани да забравят кой и как развали Конституцията, заявява Наталия Киселова.
„БСП – Обединена левица“ е за запазване на парламентарната форма на управление, за възстановяване на правомощията на президента самостоятелно да формира служебно правителство, да няма двойни граждани в българския парламент и правителство, каза тя и добави, че новият парламент следва да ревизира направените промени в Конституцията.
ПП. Киселова завоюва историческа позиция с отказа си да внесе за обсъждане в НС предложението на президента Румен Радев за референдум във връзка със смяната на националната валута с евро, а КС й напомни , че не е имала такива правомощия.
Променената политическа ситуация в НС очевидно променя омертата на мълчание, но трябва да признаем, че казаното от Киселова заслужава внимание.
Най-малко защото отнетите правомощия на президената сам да определя и носи отговорност за състава на служебните кабинети, ни поставя в комична ситуация Конституцията да казва, че няма по-достойни, знаещи и можещи българи от посочените в “ домовата й книга“ – все избраници на съответното провалило се управляващо мнозинство, които сами определят министрите и никой не носи отговорност, ако се провалят.
Лишаването от право на избор на държавния глава, избран пряко от народа, е криворазбана защита на парламентаризма и де факто възпроизвежда статуквото, което не позволява на други извън неговите хора да попадат в управлението на държавата. Толкова за лансирания държавен интерес.
