DeFakto.bg DeFakto.bg
Свалянето на Мария Цънцарова от екрана на сутрешния блок на БТВ може да бъде оценено като средство за нейното лично заглушаване и наказване, чрез което се постига и сплашващ (смразяващ) ефект за нейните колеги.
По този повод бившият директор на новините в БТВ Венелин Петков в своето интервю за Дарик радио разкрива шокиращи факти за политическия и икономически натиск в телевизията.
Тези разчиствания на сметки с неудобни журналисти засягат не само тяхното лично право на свободно изразяване, но също така отнемат правото на всеки един гражданин да получава достъп до надеждна информация. Това са двете страни на една и съща монета – свободата на изразяване на мнение (член 10 ЕКПЧ), която е от фундаменталните ценности на Европа и е в неразривна връзка с политическия процес на демокрацията.
Именно в защита на тази ценност миналата 2024 година бе приет Европейският акт за свободата на медиите. След влизане в сила на акта, България се срина от 59-о на 70-о място в индекса за свобода на медиите, защото “Сплашването на журналисти от политици и манипулирането на определени медии с политически цели са често срещана практика в България”.
Защо Мария Цънцарова?
Ще припомня само някои от съвсем скорошните теми, свързани с правосъдието, по които тя и нейният екранен партньор Златимир Йочев хвърлиха светлина в рамките на възможното.
Именно в тяхното студио прокурор Ивайло Занев от СГП публично разказа за отстраняването му докато пише обвинителен акт по делото „Хемусгейт“, в което са изнасяли в чували откраднати от пътищата 55 милиона лева;
Мария Цънцарова зададе неудобните въпроси на председателстващия ВСС Боян Магдалинчев за бездействието по аферата за търговия с правосъдие от убития Мартин Божанов „Нотариуса“, за прокурорския контрол над съдиите и за статута на Борислав Сарафов след 21.07.2025 г. Редакционният комфорт за статуквото по тази тема ми беше засвидетелстван лично, след като БТВ ми отказа право на отговор.
Същият журналистически екип зададе реторичните въпроси за мълчанието на прокурорската гилдия и персонално на Борислав Сарафов по повод опита за убийство на прокурор Иво Илиев, което предизвика светкавичното включване в рамките на ефира на PR-а на главния прокурор (онзи, който искаше моето „кротване“), за да сплаши водещите.
Time to make real changе!
Както се вижда дори само от споменатите случаи, има пропукване в омертата. Сега е време журналистите да разкрият конкретно и с примери на какво са подложени, как изглежда лицето на цензурата и кой опразва столчетата им.
Тази информация е от огромно обществено значение, особено в криза като настоящата, в която институциите са загубили доверие и стотици хиляди граждани протеститрат с искане за промяна на модела на упражняване на власт.
И такива разкази не могат да бъдат ограничени нито с договорни клаузи за конфиденциалност (когато става дума за журналисти), нито със задължение да се брани авторитетът на властта (когато става дума за магистрати).
И двете професионални групи са бранители на демокрацията, а обществото има право да знае кое и как я застрашава, за да се бори заедно с тях за свободата на словото и за правосъдието (ЕСПЧ има категорична практика в тази насока – напр. делата на журналисти: Matuz срещу Унгария, Fuentes Bobo срещу Испания и др., на съдии: Zurek срещу Полша, Danilet срещу Румъния)
