На 3 декември със 135 гласа „против“ (ГЕРБ, ПП-ДБ, „ДПС – Ново начало“, БСП) парламентът отхвърли искането за референдума.
„В настоящият случай водещата комисия не е внесла за разглеждане в пленарно заседание, проведено на 03.12.2025г проект за решение, с което приема или отхвърля предложението на Президента, за което бе обявено, че ще бъде обнародвано в Държавен вестник. Липсва мотивиран проект за решение и видно от стенограмата на проведеното обсъждане, такъв не е бил дискутиран. И мотиви не са били разисквани, или посочвани в гласуваното и понастоящем атакувано Решение ,за невземане на решение“, което е нарушение начл.13, ал.8 ЗПУГДВМС, в който е записано „мотивирано отхвърля предложението“, твърдят депутатите.
Причината за липсата на мотиви в Решението на Народното събрание е, че предложението за произвеждане на национален Референдум е законосъобразно и не са налице негови пороци, които биха могли да послужат като мотиви за неговото отхвърляне, което е сторено единствено по политически причини с оглед недопускане на произнасяне от страна на българските граждани по този важен
въпрос, казват още от опозицията.
Президентът Радев предложи референдума още на 9 май с въпроса: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“.
Искането му стигна до парламента, след като най-напред председателят му Наталия Киселова отказа да го подложи на гласуване, а на 18 ноември КС се произнесе, че тя не е имала правомощия да връща предложението на държавния глава.
Макар и в друг състав и по различно формулиран въпрос, конституционните съдии вече са произнасяли по въпроса за въвеждането на единната европейска валута. Това стана след като 49-ото Народно събрание отхвърли поискания с подписите на над половин милион души референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г“ .
В началото на 2024 година – с 11 на 1 гласа, конституционните съдии обявиха, че национално допитване за въвеждането на еврото е недопустимо, тъй като законът забранява с референдум да се решават въпроси, които са вече уредени в сключени от България международни договори.