DeFakto.bg DeFakto.bg
Съюзът на съдиите съобщи за отказ на Висшия съдебен съвет (ВСС) да представи обобщените данни, получени от Върховната прокуратура за броя на досъдебните производства и предварителни прокурорски проверки срещу съдии и от Софийски апелативен съд за прилаганите специални разузнавателни средства (СРС) по отношение на съдии, както и информация, получена от създадената от Съдийската колегия на ВСС временна комисия на какъв етап са разследванията за дейността на групите на Мартин Божанов Нотариуса“ и Петьо Петров „Еврото“. Включително и за заплахите спрямо съдиите Цветко Лазаров и Владислава Цариградска, какъв е предметът на разследванията, има ли данни за съпричастни към престъпната дейност магистрати, на какъв етап са производствата и има ли привлечени лица към наказателна отговорност.
Пълният текст:
Съюзът на съдиите в България (ССБ) обжалва в Административен съд – София-град изричния отказ на Висшия съдебен съвет (ВСС) да му бъдат представени по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) обобщените данни, получени от Върховната прокуратура за броя на досъдебните производства и предварителни прокурорски проверки срещу съдии и от Софийски апелативен съд за прилаганите специални разузнавателни средства (СРС) по отношение на съдии, както и информация, получена от създадената от Съдийската колегия на ВСС временна комисия на какъв етап са разследванията за дейността на групите на Мартин Божанов „Нотариуса“ и Петьо Петров „Еврото“. Включително и за заплахите спрямо съдиите Цветко Лазаров и Владислава Цариградска, какъв е предметът на разследванията, има ли данни за съпричастни към престъпната дейност магистрати, на какъв етап са производствата и има ли привлечени лица към наказателна отговорност.
Решението на ВСС за отказ е привидно оформено като решение за предоставяне на информация по електронен път. С него обаче вместо да предостави информацията, ВСС всъщност препраща копия от заявлението до Софийския апелативен съд и Върховната касационна прокуратура за произнасяне след преценка, в частта „съобразно тяхната компетентност“. Решението е издадено, след като по жалба на ССБ срещу мълчалив отказ на ВСС да се произнесе по подаденото заявление на 10 ноември 2025 г., Административен съд – София-град задължи кадровия орган да се произнесе по искането на съсловната организация за предоставяне достъп до обществената информация.
В подадената с помощта на Програма достъп до информация (ПДИ) жалба на Съюза на съдиите в България се заявява, че законът е нарушен, като е създадена привидност, че информацията се предоставя по електронен път, както гласи разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ, на която ВСС се е позовал в обжалваното решение. В светлината на това изявление на ВСС остава неясно и защо хем се твърди, че се предоставя информацията, хем се препраща заявлението в някакви части /неясно какви/ за произнасяне от други институции. Неясно остава защо ВСС твърди, че не разполага с информация, която сам е изискал от Върховната касационна прокуратура и Апелативен съд – София и за която по-рано по същото заявление е заявил, че му трябва допълнително време поради големия обем на документацията, която притежава. Изпращането на информацията междувременно бе потвърдено и в отговори на двете институции до ССБ.
Всичко това се случва, след като Съюзът на съдиите в България вече с две поредни заявления поиска от ВСС достъп до посочената информация, като и двата пъти получи уведомления, че поради обема на съответните материали, срокът за предоставяне на исканите данни се удължава, след което произнасяне по заявленията нямаше, а мълчаливият отказ на ВСС бе обжалван и отменен от Административен съд – София град.
Съюзът на съдиите припомня, че работата на Временна комисия за проверка съпричастността на съдии по случая „Мартин Божанов – Нотариуса“ приключи, без да бъде удължен срокът на дейността ѝ и без и до настоящия момент да е изготвен доклад за установените от нея обстоятелства. Не бяха изяснени действията по отношение на конкретни дела и лица от съдебната система от страна на групата на „Нотариуса“ и тази на „Еврото“, не стана ясно и кои магистрати са били съпричастни към дейността на тези групи. Остана без отговор и въпросът използват ли се за упражняване на натиск извънпроцесуалните проверки и досъдебни производства срещу съдии, включително чрез СРС, както и съществуват ли гаранции срещу неправомерно използване на придобитата информация.
