DeFakto.bg DeFakto.bg
Софийски градски съд окончателно е осъден на обезщетение от 10 000 лв. и над 8 000 лв. лихва за 8-годишна продължителност на дело, което не е представлявало фактическа и правна сложност, но е било от съществено значение за ищцата по него – изводът е на ВКС, който недопуска до касационно обжалване жалба на СГС срещу осъдително решение на Окръжен съд – София.
Фактите в конкретния случай очертават необяснима технология на забавено произнасяне по искова молба за обезпечено вземане за 137 281,37 евро.
Окръжният съда е установил, че нито един критериите на ЕКПЧ за разглеждане на делото в разумен срок не е бил спазен, а прекомерната му продължителност е основание да бъде ангажирана отговорността на Софийски градски съд по ЗОДОВ.
Изводът е подкрепен от върховните съдии.
Фактите
От датата на постъпване на делото в СГС на 30 юли 2014 год. до датата на постановяване на решението на 16 май 2022 год. са били създавани препятствия за решение по дело от „не особено висока сложност“, установяват върховните съдии.
В периода от 2014 г. до 2022 година производството три пъти незаконосъобразно е било прекратявано – през 2015 год., 2016 год. и 2018 год., а съдебни актове на състава са били отменявани и делото връщано за продължаване на съдопроизводствените действия.
Последното прекратяване от 11 декември 2018 г. е довело до забавяне с почти една година до неговата отмяна с определение през ноември 2019 г. на ВКС на РБ.
Делото е постъпило в СГС на 30 юли 2014 год., а съдът е оставил исковата молба без движение за шест месеца, а още седем месеца са били нужни за произнасяне по уточняваща молба на ищцата от 06 март 2015 г.
След като на 14 април 2016 год. САС, е отменил разпореждането на СГС от 11.01.2016 год. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, исковата молба е останала без движение още повече пет месеца, показва хронологията на действията по делото.
Шест месеца са били необходими на съдебния съства, за да се произнесе по искане на ищцата за свобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а заради незаконосъобразно определение по исканото освобождаване , то е трябвало да бъде отменено по реда на инстанционния контрол.
След връщане на делото от САС на 26.10.2020 год. съдът не е изпратил веднага, а чак след един месец препис от исковата молба за отговор на ответниците по реда на чл. 131 от ГПК. След постъпване на допълнителния отговор на исковата молба на 09.04.2021 год.СГС е изготвил определението с проекто-доклада едва на 04.11.2021 год., т.е. налице е забавяне от 7 месеца.
Драстично
Най-драстично е забавянето през периода от 26 септември 2016 год. до 22 ноември 2018 год., т.е. повече от две години, през които по делото не са извършвани каквито и да било процесуални действия, „като то не се е намирало в деловодството на съда, а в кабинета на съдията-докладчик“, констатират върховните съдии.
Препис от исковата молба е изпратен на ответниците на 16.11.2020 год., т.е. повече от 6 години след постъпване на исковата молба в съда, което е прекомерен срок за отстраняване на каквито и да било нередовности, установява контролната инстанция.
По делото са проведени само 2 открити съдебни заседания преди обявяването му за решаване, като делото не се е отличавало с голяма фактическа сложност.
За да приеме, че предявения иск за морални вреди по чл.2б ЗОДОВ за бавност е основателен, окръжният съдът е съобразил установените в практиката на ЕКПЧ три критерия – сложност на делото, поведение на страните и на компетентните органи и правилно е достигнал до извода, че в конкретния случай за прекомерната продължителност на производството следва да се ангажира отговорността на ответника Софийски градски съд, отбелязва ВКС.
Върховните съдии отчитат, че именно въз основа тези факти ОС – София е приел, че продължителност от 8 години от образуването на делото до приключването му със съдебен акт и изпращането му на въззивната инстанция, „не може да се приеме за разумна и не оправдава дългите периоди, през които съдът не е извършвал адекватни процесуални действия по делото“.
В решението на окръжните съдии е отбелязано, че когато се претендира обезщетение за забавено правосъдие, важен фактор за преценка
е и значението на делото за ищеца.
В случая ОС – София е приел, че процесното дело, с оглед неговия предмет и възможни правни последици, е било от съществено значение за правната сфера на ищцата, тъй като е било с голям материален интерес с оглед цената на обезпеченото вземане – стойността на дружествения наследствен дял на ищцата в размер на 137 281,37 евро (съгласно решение № 627 от 21.10.2021 год. по т.д. № 158/2021 год. на САС, недопуснато до касационно обжалване)
Ищцата е имала правни очаквания спорът да бъде своевременно решен, за да се осуети опасността от продажба на търговското предприятие на длъжника и да се гарантира събиране на вземането й в качеството на хирографарен кредитор, отбелязва върховната инстанция.
Установено е също, отбелязват касационните съдии, че жалбоподателката и защитата й не са ставали причина за забавяне на производството с несвоевременно направени искания или молби за отлагане на делото, обратно, ищцата е изпълнявала своевременно всички указания на съда по оставената без движение искова молба, като е подавала подробни и изчерпателни уточняващи молби по делото, както и жалба за бавност.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2б ЗОДОВ.
В отговор ВКС сочи, че решаващите изводи на въззивния съд са били в съответствие със задължителната съдебна практика. „Поставените в изложението на касатора въпроси, които са свързани и касаят критериите за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, са обуславящи за решаващите изводи на въззивния съд, а същите не са били разрешени в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика“, посочва ВКС като изброява множество решения на съда.
Заключение на ВКС
При определяне размера на обезщетението, ОС правилно е приел, че Софийски градски съд следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 10 000 лева, представляваща справедливо обезщетение за претърпените в резултат на забавянето на съдопроизводствени действия неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, заключава върховният съд.
Съдът е постановил решение съответстващо на съдебната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД вр. чл.2б ЗОДОВ. Върховните съдии акцентират, че в различните случаи размерът на обезщетението е различен, с оглед различните факти по спора, поради което поставените въпроси и цитираната съдебна практика от СГС не водят до касационно разглеждане на делото.
Присъдената лихва върху главницата от 10 000 лв е в размер на 4,900 лева. СГС е осъден да заплати и съдебните разноски по делото : за първа инстанция – 1,000 лева, за втора инстанция – 1,560 лева, а за производството пред ВКС – още 800 лева.
Или общо градският съд е задлъжнял за прекомерна продължителност на делото към на ищцата с 18 260 лева.
Определението е окончателно.
