Докато съучастници в криминални мрежи се подвизават в тоги, лозунгите за правова държава са прикритие на мафията

Всичко, което може да обясни защо у нас аферите “Осемте джуджета” и “Нотариуса” не са централен политически и правосъден проблем.

Започвам с края на цитата: „Хората, които работят в съдебната система, трябва да направят избора: да се предадат, когато тяхната професия и независимост са погазени, или да разрушат мълчанието и да се борят за свободно правосъдие“.

( Цитатът е от  филма на румънската разследваща  новинарска платформа Рекордер, разкрил как изчезват дела за корупция , как неудобни прокурори и съдии биват наказвани, как политици и държавни служители присвояват милиони. Над 200 съдии и прокурори публикуваха декларация, в която твърдят, че системата е „завладяна“ от най-високите нива на съдебната власт).

Доста лични изповеди изслушах в последните две години. Ако само няколко човека прояват доблест и разкажат публично, пиратите няма да стигнат …

Само че умело ни се натрапва с наукообразни аргументи, че си изпълнил етичният стандарт, когато просто не си се поддал на натиска (красивото звучене на “Тарикат мъж – не писка”)

Затова лакмусът за всички политици и бъдещи кандидати за съдебни постове ще бъде какво решение предлагат на диагнозата – че магистратите – съучастници в криминалните мрежи за търговия с правосъдие с аватари Пепи Еврото и Мартин Нотариуса, все още се подвизават с тоги, крият се зад функционален имунитет и “правораздават” или “обвиняват”.

Всякакви общи декларации за върховенство на правото и правова държава ще бъдат клиширан лозунг, който да прикрие като смокинов лист срамното “правосъдие” на мафията.