DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдебен състав на Софийският апелативен съд присъди обезщетение от над 600 000 лева на бивш управител на дружество за неизплатени трудови възнаграждения от незаконно обвинение заради, което две години той е получавал десет пъти по-ниско възнаграждение от уговореното в договора му.
Отделно прокуратурата е осъдена да заплати на пострадалия компенсация за неимуществени и имуществени вреди от воденото наказателно дело срещу невинен човек.
Апелативните съдии отменят частично решение на СГС, което не е отчело пропуснатите ползи от пострадалия бивш технически ръководител в „Техно Строй България“ ООД и управител на дружеството управител на дружество в Етрополе заради повдигнато и неуспешно обвинение.
Случаят
На 12.01.2021 г., Й. В. А. е бил привлечен от СРП за престъпление по чл. 311 ал.1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“, а на 29 септмвир 2021 г. е внесен в съда обвинителен акт срещу него. Той е обвинен, че в Етрополе, в качеството си на длъжностно лице – технически ръководител в „Техно Строй България“ ООД и определен за управител на дружеството, е съставил официален документ, в който удостоверил неверни обстоятелства, че строителството на обекта може да започне.
След множество заседания заседания, районният съд Етрополе признава техническият ръководител за виновен по
повдигнатото му обвинение, но на 27 февруари 2023 г. ОС – София отменя осъдителната присъда и го признава за невиновен. Оправдателната присъдата на ОС – София е протестирана от прокуратурата и на 21 юни 2023 г. ВКС оставил в сила присъдата на окръжния съд.
Преди да му бъде повдигнато обвинението на оправдания управител на дружеството, той работел по договор за управление с месечно възнаграждение от 20 500 лв. (бруто) или 18 077.94 лв. нетно възнаграждение.
От показанията на свидетелите се разбира, че 34 – годишният съд мъж бил изключително компетентен за длъжността, която заемал.
След като е привлечен към наказателна отговорност, той е отстранен от длъжността управител и на 05 март 2021 г. назначен на длъжност „инженер строителен контрол“, за която брутното му възнаграждение е определено на 2 000 лв., като нетната заплата възлиза в размер на 1 551.96 лв.
Когато през юни 2023 г. е оправдан окончателно и присъдата влиза в сила, Й.В.А. завежда иск по ЗОДОВ за компенсация на преживените неимуществени и имуществени вреди, както и пропуснатите ползи от драстично намаленото му възнаграждание в резултат на незаконното обвинение.
Исковете
Пред СГС бившият управител претендира обезщетение за неимуществени от 25 000 лв, 9 500 лева за имуществени вреди от заплатено адвокатско възнагаждение и сумата от 481 498, 60 лв. за пропуснати заплати (ползи) в периода 05 март 2021 г. до 21 юни 2023 г., когато е бил преназначен на друга длъжност с 10 пъти по-ниско възнаграждение.
Общият размер на предявените искове е 515 917.60 лв. като компенсация за множеството морални и имуществени последици вследствие незаконното обвинение – страх за общественото и социалното си положение, страх от осъждане, ситуативно обосновани травматични преживявания. Сочи, че е било накърнено доброто му име, приятели и роднини започнали да го отбягват, което нарушило нормалния ритъм на живот и той се затворил в себе си. Бил подтиснат, изпитвал срам, а притесненията и страданията го изтощили психически и морално, сринали човешкото му достойнство.
До повдигане на обвинението Й. А. бил в изключително добро здравословно състояние, но след това бил диагностициран с хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и му било назначено лечение.
Градският съд отхвърля иска за пропуснати ползи
От жалбата на ищеца пред САС се разбира, че СГС му е присъдил обезщетение от 6000 лв. за морални вреди, уважил е исканата компенсация от 9 500 лева за платено адвокатско възнаграждение, заедно със законната лихва и в двата случая.
Като недоказан обаче градските съдии са отхвърлили иска за репарация на пропуснатите заплати (ползи) от 481 498, 60 лв. поради повдигнатото му обвиние.
Пред САС прокуратурата оспорва присъденото обезщетение от 6000 лв. за неимуществени вреди, както и обезщетение за имуществени вреди от 9500 лева разходи за адвокатски хонорар, които настоява да бъдат отменени.
Апелативният съд: Отговорността по ЗОДОВ е безусловна
След извършената служебна проверка на фактите по казуса, апелативните съдии установяват, че са налице всички основания за присъждане на обезщетения по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ) за повдигане на незаконно обвинение.
Тази отговорност, „произтичаща от признаването на ищеца за невиновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.311, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан, е основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3, предл. първо от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което предявеният иск е доказан по основание, посочва съдът.
Най-напред САС потвърждава решението на СГС за размера на морални вреди от 6 000 лв като правилно и законосъобразно, тъй като в случая не се доказват вреди над обичайните, обвинението не е било за тежко престъпление и е бил с най-ниската мярка за неотколенине „подписка“. „Липсват и доказателства, от които съдът да направи извод за наличие на пряка причинна връзка на тази еднократна хипертонична криза с действия на ответника“, приемат апелативните съдии и потвърждават решението за моралните вреди като правилно и законосъобразно.
За присъдените адвокатски разноски
Съдът отхвърля възражението на прокуратурата срещу обезщетение от 9 500 лв. за имуществени вреди от изплатени средства за адвокатска защита пред наказателния съд. САС заключава, че „направените разходи в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ“ и съдебната практика на ВКС“.
На възражения на прокуратуата, че адвокатският хонорар е бил прекомерен, съдът изтъква, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е определено съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело. Посочва, че възможността за намалявено на адвокатския хонорар не е израз на упражняване на правомощие по чл. 78 ал.5 от ГПК, а размерът на имуществената вреда следва да бъде определен при съблюдаване принципа за полагане на дължимата грижа на пострадалия респ.
да се вземат предвид правилата на чл. 5 от ЗОДОВ. Съдът контатира, че ищецът е извършвал съдопроизводствените действия по наказателните дела лично и като е бил представляван и от ангажирания по тях адвокат. По изложените съображения възражението на ответника (прокуратурата) е неоснователно и въззивните съдии потвърждават като правилно и законосъобразно, решението на СГС.
Апелативните съдии обаче се разграничават от решението на СГС за пропуснатите заплати.
Обвинението е единствена причина за пропуснатите ползи
По отношение на поисканото обезщетение в размер 481 498.60 лв. за пропуснати ползи в периода 05 март 2021 г. до 21 юни 2023 г., най – напред САС подчертава, че „обезщетението за имуществени вреди под формата на пропусната полза се определя при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи“.
В мотивите е посочено, че пропуснатият приход не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно, реално и сигурно и получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на органите на прокуратурата.
Съдът констатира, че в случая за намаления доход на ищеца не е имало друга пречка освен незаконното обвинение за намаления доход на пострадалия.
От представения анекс към договор за възлагане на управление от 06.04.2020 г., ищецът за дейността си по управление на дружество „Проект Експерт Контрол“ ЕООД, считано от 01.05.2020 г. е получавал месечно брутно възнаграждение в размер на 20 500 лв. като страните са постигнали съгласие „във връзка с резултатите на дружеството или други причини възнаграждението да се промени по взаимно съгласие на страните“.
Извлечения от сметката на дружеството работодател установяват, че по анекс от 06.04.2020 г. към Договор за възлагане и управление от 07.06.2016 г. на ищеца е била превеждана сумата 18 077.94 лева месечно като заплата по договор за управление., като след сключване на трудовия договор от 05.03.2021 г. е получавал уговореното с него трудово възнаграждение.
В показанията си пред съда последващият управител на дружеството посочва, че причината за промяната на договора на ищеца е повдигнатото и поддържано срещу него обвинение, което не е позволявало той да бъде управител на дружеството, тъй като при сключването на договори по предмета на дейност на дружеството – строителен надзор, предимно при обществени поръчки основно с възложители от обществения сектор, се подписвали декларации, че представляващите дружеството лица нямат дела, че не са осъждани.
Това била основната причина за понижаването в длъжност на Й. А., казва свидетелката.
От показанията й се разбира, че основно ищецът е движил дейността на дружеството, а след като му било повдигнато обвинение, на нея било трудно да навлезе в работата на дружеството, което препятствало също дейността му.
При тези данни въззивният съд намира, че
пропуснатият от ищеца приход не е случайна, а закономерна последица от повдигането на незаконното обвинение
Получаването на този приход е било осуетено от незаконните действия на държавните органи, заключава съдът.
Според съдебно-счетоводната експертиза, направена по делото, осуетеното получаване на възнаграждение е в размер 438 818.19 лева, което се дължи заради незаконните действия и актове на органите по чл. 2 от ЗОДОВ.
Като напомня, че заради тези действия ищецът е бил отстранен от длъжност за период от две години със заплата в пъти по-ниска от възнаграждението, което е получавал реално като управител и за това време е пропуснал да реализира доход в посочения размер, САС отсъжда, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в цялост.
Окончателно
Заедно с обезщетението от 438 818.19 лева, присъжда и законната лихва, която е в размер на 150 000 лв, и се дължи от влизане в сила на оправдателната присъда на ищеца – т.е. 21.06.2023
Заедно със законната лихва общата сума за компенсация от пропуснати ползи е малко над 600 000 лева.
Отделно на основание чл. 78 ал.1 от ГПК прокуратурата е осъдена за сумата от 4 633.25 лева за разноски на ищеца по делото. Отделно са и признатите искове за вреди от СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при условията на чл.280 от ГПК.
