DeFakto.bg DeFakto.bg
„Ако този морално деградирал състав на прокурорската колегия на ВСС откаже да изпълни закона със смешния мотив „заварено положение“, та народът, в съгласие с принципа на народния суверенитет може да премине към „завардено положение“ като форма на гражданско неподчинение в защита на Правовата държава и, ако не го сторим, ще сме с тежка вина пред следващото поколение“ – това написа председателят на „Правосъдие за всеки“ Велислав Величков в анализ за „Дневник“.
България рязко се събуди и след като влезе гордо в еврозоната след като протестът на поне три поколения българи отстрани марионетното правителство на Пеевски и Борисов и спря Новото начало по пътя му към диктатурата, облечена като държава с голямо „Д“.
Правителството подаде оставка и предсрочните избори са сигурни,
но Пеевски и Борисов не подадоха оставки от най- важната власт – Съдебната,
за която избори няма и те от години овладяват.
Всъщност Пеевски е далеч по – напред в това превземане на крепостта на Темида, като вече напълно е подчинил
Висшият Съдебен съвет – правителството на Съдебната власт, което извършва всички назначения в съдебната система и определя всички администартивни ръководители в Прокуратурата и съдилищата. Момчето феномен владее цялата върховна прокуратура, а главните прокурори и заместниците им са му като част от обзавеждането на кабинета.
Владее също ръководствата на ключови съдилища, начело с така важния за властта Върховен административен съд, пред когото се обжалват актовете на властта на всички нива, данъчно ревизионните актове и дори изборите. Всички ключови назначения се съгласуват „в две други сгради“, както бе казал един бивш главен прокурор.
Именно главният прокурор е най-важната му придобивка и значка на ревера,
с която се съобразяват всички, защото това е най- влиятелната властова фигура в цялата държава, а не само в Съдебната власт.
Този квази прокурор, който лично не гледа дела и преписки, не обвинява, не влиза в съд, за да поддържа
обвинение, НО може да мести всички дела и преписки, може да нарежда да се повдигат обвинения, да се
задържат хора, да се възбраняват имоти и запорират сметки, да възобновява приключили наказателни
производства или да прекратява висящи такива, да обвинява и дори да арестува кметове, министри,
народни представители, да иска депутатски имунитети… Разбира се, не го прави лично, а чрез тотално подчинените му прокурори, спрямо които по Конституция той упражнява така наречения „надзор за
законност“ и методическо ръководство – тежко наследство от Вишинското съветско право, прекрасно
усвоено от нашата Прокуратура и не мръднало във времето.
Така всеки главен прокурор може да се превърне в бариера пред истинското правосъдие и палач на
житейски съдби по политическа или олигархична поръчка. И повечето от тях го направиха в последните 25 години.
Сегашният обаче е по – особен случай,
понеже никога не е избиран за главен прокурор,
тоест няма редовен мандат, а и се кълнеше, че не иска да бъде такъв и няма да става такъв. Но стана и бе скандално и в колизия със закона „избран“ за временно изпълняващ функциите главен прокурор само 15 часа след указа за освобождзаването от длъжност на предшественика му Гешев. Това временно продължава вече над две години и половина и очевидно ВСС няма намерение да го прекратява.
По този начин, чрез Сарафов, наричащ себе си главен прокурор, „Новото начало“ на един олигарх, зовящ се
народен представител и партиен лидер владее изцяло държавното обвинение, а чрез него и ВСС опитва да
завладее и съдилищата, като в най- големите от тях вече е направил значим пробив. Ако това положение
продължи, то изборите няма да имат особено значение, понеже вече се показа, че чрез съдебната система може
да бъда така натиснати законодателната и изпълнителната власт, че да се превърнат в слепи и послушни изпълнители на чужда воля.
ВСС упорито твърди, че Сарафов продължава законно да заема поста на главен прокурор, въпреки, че отредените
му от закона шест месеца изтекоха още на 21-ви юли 2025г, а на 21-ви януари тази година ще изтекат още
шест месеца и Сарафов почти ще преполови още един мандат на главен прокурор
без да е имал въобще право да го заема.
Прокурорската колегия на ВСС нарича това заварено положение“ спрямо закона, понеже е заемал поста към момента на приемането му, като според тях явно Сарафов може и вечно да го заема, ако редовен главен прокурор не бъде избран (пак по закон този състав на ВСС с изтекъл преди три години и три месеца мандат не може да избира нов главен прокурор и председатели на върховни съдилища).
Така се получава, че живеем не в парламентарна, а в прокурорска република,
в която главният прокурор и ВСС могат да управляват без мандат Съдебната власт и да влияят пряко и
поставят в зависимост законодателната и изпълнителната власт.
Същият този Борислав (Боби) Сарафов, който бе заместник на трима редовни главни прокурори, оглавяваше Националната следствена служба и за цялото това време не свърши нищо, абсолютно нищо за интересите на правосъдието и стандартите на върховенството на Правото.
После протече в „Осемте джуджета“ като приятел на скандалния бивш следовател и после адвокат, издирван от Интерпол Петьо Еврото, и обеща да проведе докрай това разследване, защото иначе „не може да излезе от калния
терен на политиката“, но вместо това подопечният му прокурор Петров от Софийска Градска прокуратура
прекрати досъдебното производство и дори внесе в Съда обвинителен акт срещу колегата му, който го е
образувал.
И всичко си продължи по старому, докато не започнаха арестите на кметове от опозицията, та Прокуратурата окончателно навлезе на политическия терен, като дори позволи антикорупционната комисия на другия безмандатник и бивша дясна ръка на екс главния прокурор Цацаров, Антон Славчев, да им водят разследванията и да им определят териториалната компетентност, а оттам и местната подсъдност.
През това време се разбра, че прокурори пренасят злато и го товарят в частни коли на трети лица, а от тях се
заделяло за „главния Иван“ и „един чичо Митко от Спеца“ (в официални показания под клетва в съда); че пребиват с чук специализиран прокурор, който е разследвал убийството на Мартин Божанов – Нотариуса, от когото тръгна големият скандал в съдебната система и научихме за „Семейството“, което всъщност я
управлява; за напълно забатаченото дело „чували /с пари/ за магистрали“ и отстраненият там
компетентен прокурор, защото си е свършил работата; за полицейски началници, които оттеглят полицаи от
акции по залавяне на нелегални цигари и наркотици…Прокуратурата мълчеше като Камората от
едни отминали времена в Италия.
Ето това се нарича свинщина, защото загробва една държава
и я праща в лапите на мафията, с бездействието си и избирателното действие на органите си по поръчка. И
зад всичко това стоят няколко поредни главни прокурори, като последният е нищожен и е узурпирал
кабинета и поста на главен прокурор. А най-отгоре стои един безсрамен и нищожен ВСС.
Професор Живко Сталев много отдавна е казал, че „държава без независимо правосъдие е форма на
организирана престъпност“. В такава държава не може и не трябва да живеем, промяната е нужна и е
спешна, трябва да започне още този месец. Как да започне, ами просто като приведем фактическото положение към законовото предписание, а именно Борислав Боби Сарафов трябва незабавно да подаде оставка или да бъде сменен с друг и.ф. главен прокурор от ВСС.
Ако този морално деградирал състав на прокурорската колегия на ВСС откаже да изпълни закона със смешния мотив „заварено положение“, та народът, в съгласие с принципа на народния суверенитет може да премине към „завардено положение“ като форма на гражданско неподчинение в защита на Правовата държава и, ако не го сторим, ще сме с тежка вина пред следващото поколение.
