Андрей Янкулов: По случая „Сарафов“ съдебната система се проваля зрелищно на всичките си нива

Законът, чийто проблем първо беше, че бил приет заради един човек (Сарафов), а после, според прокуратурата и нейната колегия във ВСС се оказа, че не важи точно за този човек, сега пък е пратен в Конституционния съд от състав на Апелативен съд Варна.

Иде реч за чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, който гласи: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“.

Сега състав АС Варна, сезиран с искане за възобновяване на наказателно дело от Сарафов, иска КС да установи противоконституционност на тази разпоредба ИЛИ пък, алтернативно, ако не установи такава, да тълкува дали нормата била приложима спрямо Сарафов.  Последното си е и същината на искането, защото, каквито и абсурдни правни спорове да може да има около смисъла на текста, едва ли някой би могъл чак да провиди противоконституционност в това едно и също лице да не може да бъде и.ф. главен прокурор или председател на съд за определен в закон срок.

Ако нещо би било противоконституционно, то е точно обратното – да няма никакъв срок за временно заемане на висши държавни постове, с което един постоянен мандат може да се окаже по-кратък от временен, защото за постоянния срок има.

Цялата история покрай  „чл. 173, ал. 15 и Сарафов“ демонстрира по нагледен начин пълната несъстоятелност на съдебната ни система на най-висшите ѝ нива, която просто блокира, когато трябва да излезе извън отъпканата пътека на баналните случаи.

А този случай не е банален не заради естеството на правния казус, а заради влиянието от центровете на скрита власт, които хем много държат Сарафов да продължи да си бъде главен прокурор точно в настоящото му положение

на прага на вратата на кабинета на четвъртия етаж на Палатата

, при което може да бъде побутнат да го прекрачи по-лесно и от Гешев, хем обаче не желаят да направят ясното политическо действие за запазването му на поста, каквото би било да отменят/променят въпросната „спорна“ норма от ЗСВ и казусът да бъде приключен за 29 секунди.

И затова той е хвърлен в полето на съдебната власт,  която се проваля зрелищно с него на всичките си нива,  издавайки за пореден път

пълната си импотентност да подхване какъвто и да е малко по-топличък картоф.

  Първо, прокурорската колегия на ВСС се проваля с изтъкването на поне една смислена причина кое налага да се разиграва цялата тази драма вече толкова месеци и с какво физическото лице Борислав Боби Сарафов е чак толкова важно за институцията Прокуратура на Република България, че абсолютно никой друг не може да я оглави временно, а трябва да е точно той.  Въпрос, който няма нищо общо със „спорната“ норма, а с чисто управленското решение защо точно Сарафов трябва да ръководи прокуратурата. За което управленско решение няма нито едно разумно основание – във вече повече от двегодишния си мандат той не е извършил нито едно действие, което да събуди обществено и професионално доверие у своите управленски качества и не е изпълнил нито една от собствените си ключови заявки, дадени, когато зае поста (да чисти прокуратурата от „Осемте джуджета“ и да я вади от калния терен на политиката).

   Второ, съдилищата не могат да се разберат как да тълкуват един прост законов текст, който, оказва се, предвид поведението на ПК на ВСС, е от толкова съществено значение за прокуратурата.

Оттам за съдебната система, оттам за държавното управление въобще.

Защото, както съм казвал и писал вече много пъти тези месеци, дали България има или няма легитимен главен прокурор не е проблем, който се изчерпва с това дали съдилищата ще приемат за разглеждане конкретни прокурорски актове, подписани от Борислав Сарафов като „и.ф. главен прокурор“.  Самият ни КС е въздигнал значението на тази фигура до невероятни висоти в българския правов ред – без главен прокурор не може да се гарантира правилното прилагане на законите от всички прокурори, защото именно той го осигурява с упражняване на конституционните си правомощия. Независимо дали сме съгласни с КС, това е неговото ясно изразено становище чрез поредица решения от различни години.

И най-големият проблем за състоянието на съдилищата по този казус

трябва да търсим у Върховния касационен съд.

Защото от някакво вече изчезнало съобщение на интернет сайта му (търсих го наскоро и не можах да го намеря) преди месеци разбрахме, че становището на Наказателната му колегия било, че Сарафов не е вече и.ф. главен прокурор по силата на закона.  Но не видяхме нито подписано становище, нито съдии, излезли с имената и лицата си да оспорят легитимността на и.ф. главния прокурор, а за тълкувателно решение въобще да не отваряме дума.

Може ли да бъде дори близо до нормалното ти да си върховната инстанция по наказателни дела  и да мишкуваш относно легитимността на главния прокурор на републиката по този унизителен за самата идея за съд в правова държава начин?

С анонимка на сайта? Хайде, първоначално може и идеята да е била деликатно да се подскаже на Сарафов, че просто трябва да се оттегли, всичко да се размине тихо и кротко и „било, каквото било, ще бъде, както беше“, но явно не сме в ерата на постигане на резултат чрез намеци.

И след като сме в друга ера, то трябва да се действа съобразно времето и мястото. Категорично и ясно. А ВКС избра да си затрае кротко и повече нищо да не каже по темата, задоволявайки се с въпросната анонимка.

Все едно казус вече няма, а и да има, не го засяга.

Така топката е прехвърлена в полето на конкретните съдебни състави,

които си я отиграват по „вътрешно убеждение“.

Което пък е отвело настоящия състав на АС Варна да се излага по същество да иска от КС тълкуване на закон, което нито може да поиска, нито на КС му е работа да прави.

Какво ще се постигне от цялата работа – вероятно просто продължаване на безвремието,

защото сега ще се „чака КС“.

Както преди го чакаха да тълкува дали този състав на ВСС можел да избере главния прокурор, т.е. Сарафов, защото всички знаят, че този състав на ВСС друг няма да избере.

А въпросът всъщност продължава да не е дали може, а защо трябва.

Защо трябва и един ден повече да продължава сегашното безобразие.

Кой го е разпоредил и кое го налага.

(Фейсбук)