Закон за максималната надценка ще внесе днес в парламента парламентарната група на „ДПС-Ново начало“.
Целта на законопроекта е да бъде затегнат контролът върху цените и надценките на основни продукти до края на 2026 година, заради прехода към общата европейска валута и защитата на крайните потребители от спекула и лоши търговски практики.
Законопроектът предвижда приемането от Министерския съвет на т.нар. кошница на потребителя, която включва основни хранителни продукти и стоки като брашно, хляб, мляко, захар, ориз и др. и въвеждането на таван от 20% на надценката на стоките от кошницата между производителя или вносителя и крайните потребители.
В мотивите към законопроекта се посочва, че подобни модели се прилагат в повечето европейски държави като Германия, Франция, Гърция и Испания.
Контролът за нарушителите ще се осъществява от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Националната агенция по приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП), а глобите за нарушителите са между 5 и 20 хиляди евро.
От „БСП – Обединена левица“ също обявиха, че ще внесат законопроект за ограничаване на надценката.
Според търговци обаче, ако ѝ бъде наложен таван от 10%, последствията за бизнеса ще бъдат негативни.
„Не таван на цените, а таван на надценките, защото европейската практика показва, че в държавите, в които директно е наложен таван на цените, това смачква производителите. Тези ограничения ще важат за търговски субекти, които продават храни на дребно и които реализират годишен оборот над 10 милиона лева, тоест това няма да засегне микропредприятията и малките предприятия“, каза Мая Манолова от БСП-ОЛ, която вече внесе в НС подобен проект.
По думите й няма европейска държава, която да не регулира по един или друг начин цените на основните хранителни продукти.
DeFakto.bg DeFakto.bg








