DeFakto.bg DeFakto.bg
Петима депутати от ГЕРБ, начело с шефката на правна комися Анна Александрова са внесли проектозакон за закриване на Комисията за противодействие на корупцията и прехвъряне на дейността й в Сметната палата. Промените се извършват в Закона за сметната палата, на която освен контрол за изпъление на бюджета се изписва и „функция за превенция на корупцията, установяване на конфликт на интереси и установяване на несъответствие в декларираното имущество от лица, заемщи публични длъжности.”
Част от дейността на КПК отива в Сметната палата (като регистърът на имуществото на хората на висши държавни длъжности и конфликта на интереси), оперативното противодействие на корупцията се прехвърля на МВР, по-специално на ГДБОП, а разследването – на следователите.
На одиторите в Сметната палата се възлага да организират провеждането на обучения, семинари и информационни кампании с антикорупционна насоченост, да предоставя становища по искания на заинтересовани лица по приложението на закона във връзка с превенцията на корупцията и да организират проучвания и анализи на общественото мнение.
Според предложенията на Анна Александрова и още четирима депутати от ГЕРБ, досегашните служителите на КПК в екип продължават в Сметната палата или на високи длъжности в ГДБОП.
На практика, като при закриването на спецправосъдието, усвоило методите на „бухалката“и станало причина за закриването, целият състав на КПК, нашумяла с незаконсъобразни практики по събиране на доказателства и пр., остава непокътнат с идеята, че вече законно ще противодейства на корупцията и ще добавя ефективни резултати в борбата с коруцпията.
Идеята за закриване на КПК най – напред бе обявена през юли миналата година от лидера на ДСБ Атанас Атанасов. След него за закриването й се обяви и Делян Пеевски. За разлика от ГЕРБ от ДПС Ново начало предложиха функции на комисията да се прехвърлят към ДАНС и Сметната палата. Идеята му срещна отпор от страна „Продължаваме промяната – Демократична България“(ПП-ДБ), която в свой закон предложи орган без разследващи функции да работи за противодействието на корупцията.
Според депутата Божидар Божанов от ПП- ДБ, проектът формално закрива Комисията за противодействие на корупцията, но на практика прехвърля функциите ѝ, без реална реформа. Божанов посочи, че първата и най-важна стъпка трябва да бъде
освобождаването на ръководството на КПК, включително на нейния председател.
„Няма как в последния момент те да преписват закона на Пеевски и да казват хайде да закрием КПК. Това, което могат да направят обаче и трябва да направят, напомняме им, да подпишат искането за оставката на Антон Славчев. Тъй като КПК е бухалка, тя трябва да бъде закрита. Ние имаме законопроект за това. Нашият законопроект предвижда една много малка комисийка, която да се занимава с конфликта на интереси и с декларация, но много важно оперативните дела, които в проекта на ГЕРБ просто преминават към ГДБОП, да преминат през една комисия, която да установи има ли компромати там, които се използват само за шантаж или има материали, които реално могат да се използват за наказателно преследване“, коментира той.
Мотивите – без оценката на ЕК
В самите мотиви няма нито дума за оценката на ЕК от декември м.г., според която cтpaнaтa ни нe e изпълнилa зaдoвoлитeлнo двa ĸлючoви eтaпa oт зaлoжeнитe нaциoнaлния плaн peфopми. Eдиният e зa cъздaвaнeтo и дeйcтвиeтo нa aнтиĸopyпциoннaтa ĸoмиcия. Дpyгият e зa влизaнeтo в cилa нa пpaвни aĸтoвe, cвъpзaни c нaĸaзaтeлнoтo пpoизвoдcтвo и oтчeтнocттa и нaĸaзaтeлнaтa oтгoвopнocт нa глaвния пpoĸypop.
По този повод Комисията зaдъpжa плащането на 152 896 496 евро, „докато Бългapия пpeдпpиeмe нeoбxoдимитe мepĸи зa зaдoвoлитeлнoтo изпълнeниe нa двaтa ĸлючoви eтaпa“.
Πо рано през нoeмвpи Европейската комисия официално cпpя част и от втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост на България в размер на 214 544 232 евро oт oбщo 653 милиoнa eвpo.
Основните забележки бяха свързани с ролята на Народното събрание при издигането и избора на членовете на антикорупционната комисия, както и с проблеми в структурата и прозрачността на процедурата за номинация.
Ето и автентичните съображния на вносителите
В края на 2023 г. беше създадена Комисията за противодействие на корупцията със специален Закон за противодействие на корупцията. Административно и функционолно функционално тя беше създадена въз основа нафункционирщата комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Бяха отделени функциите по превенция и по противодействие на корупцията, установяване на конфликт на интереси и установяване на съответствието в декларираното имущество от лица, заемащи публични дължносити.
За осъществяване на дейността по противодействие на корупцията й бяха оставени всички правомощията за осъществяване на оперативно -издирвателната дейност, включително използване на специалниални средства, както и дейност по разкриване и разследване на корупционти престпъания. Чрез промени в Наказателно-процесуалния кодекс й бяха предоставени и редица правомощия по отношение обжалване на различни видове актове на прокуратурата по хода на наказателните производства за корупция.
За времето на съществуването на Комисията се установи, че създаването й не донесе добавена стойност в борбата с корупцията във висшите етажи на властта.
Бьлгарската правна система в областга на наказателното право и процес е построена около централната роля прокуратурата в процеса на водене на наказателното производство, тактиката по доказване на престьпната дейност, действията по събиране на доказателства , повдигането и поддържането на обвинението до окончателното произнасяне на съда. Поради тази причина както и да бъде създадена една структура за разследване е и разкриване на престьпна дейност, то тя винаги е „зависима“ във функционален план от прокуратурата.
Именно поради тази причина не се и постигнаха цели е които се поставяха при създаването на КПК, а именно независимо разкриване разследване на корупция по високите етажи.
Нейното съществуване не следва продължава и е най-целесъобразно да се обърнем към стари и доказано действащи механизми,
С проекта се предлага връщане на функциите по разкриване и противодействие на корупция към специализираната от много години в тази дейност структура в Министерство на вътрешните работи, а именно Главна дирекция „Борба с организираната престљпност”. Тази структура от съществуването си е натрупала административен капацитет, доказала се е чрез професионализма на служителите си и е постигала сериозни резултати в борбата с престъпностга, оценени високо, включително и в международен план.
Разследването на проявите на корупция във високите етажи на властта се предвижда да се върне към следователите, които също имат натрупани във времето практика и умения по извършване на разследвания на най-тежките прояви на престъпност. Това е и принципът, който следва Наказателно-процесуалния кодекс при определяне на компетентните разследващи органи.
Дейностите по превенция на корупцията, установяване на конфликт на интереси и установяване на несъответствие в декларираното имущество от лица, заемщи публични длъжности се прехвърлят в Сметната палата, като административно структурите, които осъществяват тези дейности в КПК се вливат в структурата на Сметната палата, заедно със служители.
Дейността по установяване на несъответствие в декларираното имущество от лица, заемащи публични длъжности не е нова за Сметната палата и в годините назад тя я е осъществявало изключително успешно.
С този проект се изравнява тежестта в осъществяването на дейностите по превенция и противодействие на корупцията при спазване на основните начала, залегнали в българското законодателство, без да се дава приоритет и по-голяма значимост на определена дейност пред друга.
Именно предвид горното, проектът връща и борбата с корупцията към основните, действали десетки години, основни правни принципи, прогласени от Конституцията, кодексите и законите.
Борбата с корупцията не е принципно различна от борбата срещу всяка форма на престъпно поведение и поради тази причина не бива да се извежда пред скоби и да се създават „специални” структури, със „специални” правомощия и „специални” служители. Подобна практика създава в обществото впечатление за „специално” отношение към този вид престъпления и техните извръшители, но това впечатление не е в положителна посока, а тъкмо обратното. Обществото възприема този подход по-скоро като прикриващ и облагодетелстващ извършителите на тези деяния, а не като по-суров, по-ефективен или по-справедлив.
